Решение № 312 от 20.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Варна, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

И. Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20263100500157 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX ГПК.

Образувано е по въззивни жалби с вх. № 55581/20.06.2025 г. и № 106148/19.12.2025 г. по описа на ВРС, подадени от И. Р. Г. чрез процесуален представител срещу решение № 1720/15.05.2025 г., допълнено с решение № 4187/21.11.2025 г., постановени по ГД № 9826/2022 г. по описа на ВРС, с които са отхвърлени предявените от И. Р. Г., ЕГН **********, срещу Н. Х. М., ЕГН ********** и С. М. М., ЕГН **********, искове:

1. с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради нарушаване на добрите нрави на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот *** г., сключен между наследодателя на ищеца – Р.Н.К., ЕГН **********, починал на *** г. /продавач/ и ответника – Н. М. /купувач/, за недвижим имот: ¾ ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в село К., общ. Варна, обл. Варна, с административен адрес на ул. „Ц.К." ***, представляващ ПИ № XII-120 /дванадесети за сто и двадесети/, от квартал 12 /дванадесети/ по плана на село К., с площ от 1 300 /хиляда и триста/ кв. м. който имот е нанесен с идент. № *** в КККР, одобрени със заповед РД-18-69/30.01.2020 г. на изп. директор на АГКК, трайно предназначение на територията: урбанизирана, площ по скица №15-974359/26.08.2022 г. от 1350 кв.м., ведно с изградената в него 1

ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 42 /четиридесет и два/ кв.м., отразена с идентификатор № *** в КККР, при граници на поземления имот по предходен документ за собственост: път, ПИ № XIII - 121, ПИ № XIV -122 и ПИ № XI – 119, а по КККР със съседи идент. №№ ***, ***, ***, *** и ***;

2. с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17 ЗЗД за прогласяване за нищожен на сключения договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот *** г., сключен между наследодателя на ищеца – Р.Н.К., ЕГН **********, починал на *** г. /продавач/ и ответника – Н. М. /купувач/, за недвижим имот: ¾ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в село К., общ. Варна, обл. Варна, с административен адрес на ул. „Ц.К." ***, представляващ ПИ № XII-120 /дванадесети за сто и двадесети/, от квартал 12 /дванадесети/ по плана на село К., с площ от 1 300 /хиляда и триста/ кв. м. който имот е нанесен с идент. № *** в КККР, одобрени със заповед РД-18-69/30.01.2020 г. на изп. директор на АГКК, трайно предназначение на територията: урбанизирана, площ по скица №15974359/26.08.2022 г. от 1350 кв.м., ведно с изградената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 42 /четиридесет и два/ кв.м., отразена с идентификатор № *** в КККР, при граници на поземления имот по предходен документ за собственост: път, ПИ № XIII - 121, ПИ № XIV -122 и ПИ № XI – 119, а по КККР със съседи идент. №№ ***, ***, ***, *** и ***, като привиден, прикриващ действителен договор за дарение, който иск е заявен в условията на евентуалност спрямо главния иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

3. с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН да бъде постановено решение, с което да бъде възстановена запазената част на И. Р. Г., ЕГН **********, от наследството на Р.Н.К., ЕГН **********, чрез намаляване на прикритото дарение до размера на запазената на ищеца /дъщеря/ част от наследството – ½ ид. ч. от: ¾ ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в село К., общ.

Варна, обл. Варна, с административен адрес на ул. „Ц.К." ***, представляващ ПИ № XII-120 /дванадесети за сто и двадесети/, от квартал 12 /дванадесети/ по плана на село К., с площ от 1 300 /хиляда и триста/ кв. м. който имот е нанесен с идент. № *** в КККР, одобрени със заповед РД-18-69/30.01.2020 г. на изп. директор на АГКК, трайно предназначение на територията: урбанизирана, площ по скица №15974359/26.08.2022 г. от 1350 кв.м., ведно с изградената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 42 /четиридесет и два/ кв.м., отразена с идентификатор № *** в КККР, при граници на поземления имот по предходен документ за собственост: път, ПИ № XIII - 121, ПИ № XIV -122 и ПИ № XI – 119, а по КККР със съседи идент. №№ ***, ***, ***, *** и ***, който иск е съединен кумулативно с иска по чл.

26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17 ЗЗД.

Във въззивна жалба с вх. № 55581/20.06.2025 г. по описа на ВРС, подадена от И. Р. Г., са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Посочва, че от събраните доказателства се установява нищожността на процесния договор поради накърняване на добрите нрави. Навежда доводи 2 в подкрепа на тезата, че Р.К. никога не е имал намерение да продава имота си.

Намира, че посочената продажна цена не му е заплатена, а в условията на евентуалност, дори да се приеме, че е получил същата, то счита, че тя е незначителна и е налице нееквивалентност на престациите, като по този начин са нарушени добрите нрави при сключването на договора.

По предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване на договора за привиден, прикриващ договор за дарение, излага, че продавачът Р.К. не е получил продажната цена, посочена в нотариалния акт, както и това, че ответникът въобще не е разполагал с възможност да я заплати. Позовава се на събрани по делото показания, съгласно които счита, че страните по сделката не са имали за цел да постигнат последиците на договор за покупко – продажба. Счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е необосновано. Моли същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният главен иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Н. М., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно, като излага подробни доводи в подкрепа на становището си. Счита, че процесният договор не накърнява добрите нрави, тъй като не е налице неравновесие на поетите от страните насрещни престации, като определената от тях продажна цена е съобразена с множество обстоятелства, заявени още пред първоинстанционния съд. Намира, че изслушаната и приета по делото експертиза за пазарната стойност на имота не следва да бъде ценена от съда по изложени от страната аргументи. По отношение на предявения в условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5, вр. чл. 17 ЗЗД излага, че насрещната страна не е представила доказателства в подкрепа на изложените от нея твърдения. Сочи още, че не е опровергано изявлението, обективирано в нотариалния акт, че продажната цена е заплатена. Относно иска по чл. 30, ал.

1 ЗН излага доводи в подкрепа на тезата, че е неоснователен. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от С. М., с който оспорва въззивната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно, за което навежда доводи. Излага становище, че продажна цена, близка до данъчната оценка на имота, не обуславя накърняване на добрите нрави, особено с оглед обстоятелството, че между страните по сделката има дългогодишни отношения. Анализира събраните по делото доказателства, като се присъединява към изводите на първоинстанционния съд. Намира, че в производството безспорно е установено, че е сключен договор за покупко – продажба, който не прикрива договор за дарение. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивна жалба № 106148/19.12.2025 г. по описа на ВРС е подадена от И. Р. Г. във връзка с решение № 4187/21.11.2025 г., с което е допълнено решение № 1720/15.05.2025 г., постановено по ГД № 9826/2022 г. по описа на ВРС. В нея въззивникът навежда оплаквания за неправилност на решението.

Посочва, че с оглед събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че продавачът не е получил продажната цена по сключения договор за прехвърляне на недвижимия имот, както и това, че ответникът по иска не е разполагал с възможност да заплати същата. Излага още, че страните 3 не са имали за цел постигането на последиците, които следват от сключването на договор за покупко – продажба. Намира за нелогична констатацията, че Р.К. е имал нужда от средства, тъй като е продал процесния имот на цена, по – ниска от пазарната, както и при обстоятелството, че това било единственото му жилище. Моли за отмяна на решението, както и за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Н. М., с който оспорва въззивната жалба. Счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно, като навежда доводи в тази насока. Посочва, че с оглед констатацията на съда, че сключеният между страните договор за покупко – продажба на недвижим имот е действителен, то оттук се обуславя и неоснователност на иска за възстановяване на запазена част. Излага и съображения в подкрепа на тезата за неоснователност на предявения иск, които са вече заявени в производството пред първоинстанционния съд. Моли за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от С. М., с който оспорва въззивната жалба. Счита, че правилно е отхвърлен предявеният иск за възстановяване на запазена част с оглед това, че по делото е установено, че собствеността върху процесния имот е прехвърлена чрез възмезден договор.

Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника препраща към доводите, изложени във въззивните жалби. Намира, че при сключване на процесния договор е налице нарушаване на добрите нрави, тъй като насрещната престация е в незначителен размер, като счита, че същата отсъства, съобразено с действителната пазарна цена на имота, както и с оглед това, че е в размер, по – нисък от данъчната оценка на имота. Моли, ако не бъде установена основателността на главния иск, то да бъде уважен този, съединен в евентуалност – за прогласяване на договора за покупко – продажба за привиден, прикриващ дарение, както и да бъде уважен искът по чл. 30 ЗН.

Процесуалният представител на въззиваемия М. поддържа становище, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно. Излага пространни съображения, които намира, че обуславят неоснователност на предявените искове. Посочва, че са налице множество обстоятелства, които са били от значение за определяне на конкретния размер на продажната цена на имота, като препраща и към изложеното в отговорите на въззивните жалби.

Моли за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждане на разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата М. намира подадените въззивни жалби за неоснователни, като се присъединява към изложеното от довереника на въззиваемия М.. Препраща към доводите, изложени от нея в отговорите на въззивните жалби, които моли да бъдат съобразени при постановяване на решението. Моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд.

Съдът съобрази следното:

Производството по ГД № 9826/2022 г. по описа на ВРС е образувано по 4 искова молба, подадена от И. Р. Г., срещу Н. Х. М. и С. М. М., с която е предявен главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността, поради нарушаване на добрите нрави, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** г., сключен между наследодателя на ищеца – Р.Н.К., ЕГН **********, починал на *** г. /продавач/ и ответника – Н.

М. /купувач/, за недвижим имот: ¾ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в село К., общ. Варна, обл. Варна, с административен адрес на ул. „Ц.К." *** /три/, представляващ ПИ № XII-120 /дванадесети за сто и двадесети/, от квартал 12 /дванадесети/ по плана на село К., с площ от 1 300 /хиляда и триста/ кв. м., който имот е нанесен с идент. № *** в КККР, одобрени със заповед РД-18-69/30.01.2020 г. на изп. директор на АГКК, трайно предназначение на територията: урбанизирана, площ по скица №15974359/26.08.2022 г. от 1350 кв.м., ведно с изградената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 42 /четиридесет и два/ кв.м., отразена с идентификатор № *** в КККР, при граници на поземления имот по предходен документ за собственост: път, ПИ № XIII - 121, ПИ № XIV -122 и ПИ № XI – 119, а по КККР със съседи идент. №№ ***, ***, ***, *** и ***.