Решение № 260 от 22.05.2023, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 1834/2022
- Вид
- Решение № 260
- Подписан
- 22.05.2023
- В сила
- 14.06.2023
- Състав
- ЙОВКА БОЙЧЕВА ПУДОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.326 · Граждански процесуален кодекс
- чл.329, ал.1, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.14 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.53 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 260 гр. К., 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Р.Г.Д. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510101834 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за развод с правното основание в чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата твърди, че сключили с ответника граждански брак на *** г. в гр.К., от който нямат родени деца. Брачният им живот протичал нормално докато ответникът не започнал да злоупотребява. Имали непрекъснати кавги и разправии основно заради финансови проблеми. Вечерите се заяждал с нея, гонел я, всичко го дразнело. През последните 2 години не живели заедно.
Заминала за А., а той за Г., но в последствие се върнал обратно в Б.. Не могли да променят нещата, което довело до трайно неразбирателство помежду им и до охлаждане на чувствата. Имали различни разбирания за живота, за отношенията с близките и роднините, както и несходство в характерите и не желае да живее с ответника, както и да бъдат семейство с него. Желае брака им да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, лишен от съдържание по вина на ответника. По време на брака им през 2021 г. придобили лек автомобил *** на името на ответника, към който нямала претенции. Моли съда да постанови решение, с което Да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника и да носи фамилното име преди сключване на брака И.. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба. В откритото заседание той заявява, че не желае прекратяването на брака, но не сочи обстоятелства за запазването му.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
1
Страните сключили граждански брак на *** г. в гр.К., от който нямат родени деца. /удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак ***/*** г./.
От показанията на свидетеля П. М. И. се установява, че след сключването на брака ответникът заминал на работа в Г., а в последствие ищцата заминала да работи в А.. Съпрузите не се връщали по едно и също време в Б., ищцата не е живяла при ответника в Г. и той не е ходил при нея в А., не са прекарвали заедно времето през отпуските си, не са били заедно и по празници. Те поддържали контакти единствено чрез ***. Ищцата споделяла, ч е не харесва отношението на ответника към нея и характера му, че се разминавали разбиранията им за семейство и деца. /“… не живеят заедно от три години и малко отгоре. Когато сключиха брака, той беше в Г.. Дойде си и сключиха брака….Различават се вижданията им за деца… тя направи операция и след тази операция може да има деца само инвитро или да си осинови….Целта им беше той да отиде в Г., да осигури квартира за да живеят заедно …Той беше съгласен тя да замине в А.. Тя беше съгласна той да отиде в Г.. Тя не отиде в Г., защото за нея нямаше работа и квартира… Преди сключването на брака заедно работиха в Г. и там живяха.. по различно време са си идвали в Б...“/. Ищцата желае прекратяването на брака, а ответникът не е представил доказателства.
В о.з. процесуалният представил на ищцата е направил искане съдът да не се произнася по въпроса за вината.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. От събраните по делото доказателства и неоспорени обстоятелства съдът приема, че поради местоживеенето на съпрузите в различни държави, разминаванията във вижданията им за семейство и деца, противоречията между тях и липсата на ежедневни съпружески/духовни и интимни/ контакти през последните две години и половина е настъпило недоверие и отчужденост, което съчетано с различията в характерите и непроявяването на взаимни компромиси, липсата на обща грижа един към друг, на домакинство и бюджет е довело до срив на брачната връзка. Така създадената семейна атмосфера не е случайно или временно явление, продиктувано от обикновени, временни и преходни недоразумения, защото съпрузите, чрез взаимно разбирателство, не са проявили и не проявяват общи усилия да преодоляване на противоречия им с цел запазване на брачния съюз, поради което бракът е формален, лишен от дължимото се според морала и закона съдържание поради което следва да бъде прекратен.
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В случая не се поддържа искането за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака и в тази връзка не са събирани доказателства поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Съдът не е сезиран с искане за ползване на семейно жилище, поради което не дължи произнасяне по този въпрос.
2
Нормата на чл.326 от ГПК изисква в решението, с което се допуска разводът съдът изрично да се произнася по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят за в бъдеще. С разпоредбата на чл.53 от СК законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг, както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия. В случая ищцата е приела да носи фамилното име на ответника и с оглед претенцията й, след прекратяване на брака тя ще следва да възстанови предбрачното си фамилно име И..
Разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК сочи, че когато няма вина разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили.
Такъв е настоящия случай затова, ищцата и ответникът следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. по 25 лв. окончателна държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на *** г. в гр.К. граждански брак между Д. Г.
К., с ЕГН-**********, с адрес гр.К., *** и К. М. К., с ЕГН-**********, с адрес гр.К., *** като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Д. Г. К., с ЕГН-********** да носи предбрачното фамилно име И..
ОСЪЖДА Д. Г. К., с ЕГН-**********, с адрес гр.К., ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. 25 лв. окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА К. М. К., с ЕГН-**********, с адрес гр.К., ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. 25 лв. окончателна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3