Определение № 2415 от 30.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2415 гр. С., 30.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502056 по описа за 2026 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на КОНПИ, чрез процесуален представител Г. Д. срещу Определение от открито с.з. на 15.05.2026г., постановено по гр. д. № 8525/2021 г., по описа на СГС, ГО, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо.

В жалбата си твърди, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Твърди, че съдът е извършил неправилна преценка относно предпоставките за допустимост на предявения иск, като е приел, че такава предпоставка е наличието на връзка между правонарушението извършено от ответника и изразяващо се в неподаване на декларация и незаконно придобитото от него имущество.

Твърди, че посочената връзка евентуално би могла да обоснове основателност на иска, но не е въпрос по неговата допустимост. Изводите на съда били изцяло незаконосъобразни, че за да възникне правото на Държавата да да отнеме имущество, в производство водено по реда на ЗОНПИ е следва да се установява друго правонарушение, различно от неподаването в срок на декларация.

Твърди, че неподаването в срок на декларация е самостоятелно основание за комисията за започване на проверка, като след установяване на несъответствие на доходите и придобитото имущество се образува и 1 производството пред съда за отнемане на същото, като неподаването на декларация е единствено основанието да се започне проверката. Твърди, че целта на производството е определена в чл. 2 от ЗОНПИ и тя е защитата на обществения интерес чрез предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. Установено било несъответствие в имуществото на проверяваното лице, което надвишава определения в закона праг от 150 000 лева. Този дисбаланс между притежаваното имущество и законните доходи пораждал основателни съмнения за наличието на незаконно обогатяване. Несъответствието сочило на нарушение на установените правила за почтеност и прозрачност от страна на лице, заемащо висша публична длъжност.

Твърди, също така че е неоснователно позоваването на съда на дело на ЕСПЧ, което не е относимо към настоящото производство. Цитираната от съда практиката на ЕСПЧ била постановена по дела, образувани по реда на отменените ЗОПДИППД И ЗОПДНПИ, чиито цели и правна филоС. са различни от тези на действащия ЗОНПИ.

За разлика от целите на отменените закони, то действащият ЗОНПИ имал много по-широк обхват и различна правна филоС., насочена към защита на обществения интерес от неоправдано забогатяване за сметка на обществото, осигуряване на прозрачност в управлението, превенция и противодействие на корупцията, както и защита на конституционните ценности за справедливост и правова държава. Особено показателно в тази насока било същественото разширяване на кръга основания за отнемане в действащия закон, като са включени напълно нови хипотези като неподаване Декларации за имущество, установено несъответствие в декларациите за имущество, установен конфликт на интереси и др. Самото наличие на тези нови основания недвусмислено показвало, че законодателят е целял да създаде режим, който не е обвързан с установяването на друго правонарушение и връзка между имуществото и престъпна дейност. Цитира практика на ЕСПЧ, която счита за относима към процесния случай.

Моли да бъде отменено определението и длето върнато за продължаване на производството.

В срок са постъпили отговори от ответниците, в които оспорват частната жалба и молят да бъде потвърдено определението. Претендират разноски.

2

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по съществото си е основателна.

С протоколно определение от 15.05.2026г., СГС е приел, че са на налице предпоставките за прекратяване на производството по делото, „ тъй като с решението ,,Т. срещу България“ ЕСПЧ е приел, че българският законодател не е осигурил достатъчна защита на ответниците по настоящите дела. Затова за да може да се отнеме незаконно придобито имущество, то следва да е придобито вследствие на някакъв вид престъпление. Следователно чрез това решение се поставя допълнителна предпоставка за уважаването на подобни искове, а именно незаконно придобитото имущество да е придобито в резултат на престъпление или най-малкото на извършено правонарушение“ Приел е, че в настоящия случай, след дадени указания от съда, ищецът е заявил, че единственото правонарушение, извършено от единия от ответниците е било неподаването на декларация в срок. Очевидно е, че дори това да е правонарушение, няма как от това правонарушение да е придобито незаконно имущество. Не е необходимо провеждането на съдебно дирене за установяване на това обстоятелство. То се установява от самите твърдения на страните. След като не е необходимо провеждането на съдебно дирене за установяване липсата на предпоставка за уважаването на иска, а липсата на такава предпоставка се установява от самите твърдения на страните в исковата молба, писмения отговор и уточнителните им молби – няма пречка съдът да прекрати производството по делото.

САС, в настоящия състав не споделя изводите на съда, с които е приел, че производството следва да бъде прекратено.

Производството може да бъде прекратено, в условията на чл. 130 от ГПК, ако предявеният иск е недопустим. Това би могло да бъде липсата на активна и ли пасивна процесуална легитимация, липса на правен интерес ( при установителните искове), сила на пресъдено нещо, невъзможност за защита на претендираното право по съдебен ред. В конкретния случай, от самите мотиви на СГС е видно, че се коментира не допустимостта на иска, а неговата основателност, като се твърди, че от твърдяното правонарушение – неподаване на декларация в срок, не може да бъде придобито незаконно имущество.

3

В самото разпореждане за образуване на т.д. №1/2026г. на ГК на ВКС е посочено в т.2, че съдебната практика е противоречива по въпроса дали за уважаване на иска по чл. 153 ЗОНПИ е необходимо да се установява връзка между имуществото и конкретна престъпна дейност. Поставят се въпросите: първо, дали автономността на производството по ЗОНПИ позволява прилагането му независимо от установяване на връзка с престъпления; второ, дали целта на закона изисква връзка с конкретна престъпна дейност, или е достатъчно установяването на значително несъответствие; и трето, дали съществува императивна материалноправна норма (в ЗОНПИ или ЕКПЧ), която да въздига връзката с престъпна дейност като задължителна материалноправна предпоставка за уважаване на иска.

От изложеното, следва еднозначния извод, че липсата на връзка между изложения факт на неподаване на декларация и наличието у ответниците на имущество, за което се предполага че е придобито без законен източник е въпрос по основателността на иска, а не по неговата допустимост.

Тъй като производството не е следвало да бъде прекратявано, като недопустимо, то следва да бъде отменено обжалваното определение и делото върнато на СГС за продължаване на производство.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от открито с.з. на 15.05.2026г., постановено по гр. д. № 8525/2021 г., по описа на СГС, ГО, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5