Определение № 1654 от 04.04.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3359/2023
- Вид
- Определение № 1654
- Подписан
- 04.04.2024
- В сила
- 04.04.2024
- Състав
- Мария Иванова, Борис Димитров Илиев, Илияна Папазова
Цитирани разпоредби
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.281, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.35 · Закон за движението по пътищата
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1654 гр. София, 04.04.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Иванова
Членове:
Илияна Папазова
Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20238002103359 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Е. К., ЕГН **********, действаща лично и като законен представител на Д. П. П., ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото адв. В. О., против Решение №363 от 22.03.2023г. по в. гр. д.
№2669/2022г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено Решение №261926 от 09.06.2022г, постановено по гр.д.№ 2417/2015г по описа на СГС, ГО, I-14 състав, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ на К. Е. К., ЕГН **********, срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, за заплащане на сумата за разликата от 50000лв. до 200000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. В. П., настъпила по повод пътнотранспортно произшествие, реализирано на 09.02.2014г., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2014г. до окончателното изплащане на вземането, и в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявена от Д. П.
П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К. Е. К., срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, за заплащане на сумата за разликата от 65 000лв. до 200 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на П. В. П., настъпила по повод пътнотранспортно произшествие, реализирано на 09.02.2014г., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2014г. до окончателното изплащане на вземането. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решениекасационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му в обжалваните части и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени.
1
Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторите се позовават на основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 Р. Ч., с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Третото лице- помагач на ответника ЗК „Лев Инс“ АД- Д. П. П., ЕГН **********, не е взел становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е приел, че на 09.02.2014г. при пътно- транспортно произшествие е настъпила смъртта на Пламен В. П., който е баща на ищеца Д. П. П. и е живял във фактическо съжителство с ищцата К. Е. К.. С влязла в сила на 18.05.2021г. присъда от 02.10.2019г. на Софийския градски съд, НО, 14 състав, постановена по НОХД №1273/2017г., Д. П. П. е признат за виновен в това, че на 09.02.2014г., в гр.София, около 07,07часа, по бул. „Ц. Й.“, с посока на движение от ул. „Д. с.“ към ул. „П. В.“, в района на бл.158, при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 **“, с рег.№ ** **** **, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движил със скорост 119км/ч., и реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, с ДКН СА **** **, при което по непредпазливост е причинил смъртта на П. В. П. и Е. Б. А.- престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, във вр.с ал.1, б.“в“, във вр.с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. За управлявания от виновния водач Д. П. П. автомобил към датата на инцидента е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника ЗК „Лев инс“ АД, От заключението на изслушаната по делото авто-техническа експертиза е установено, че мястото на удара между леките автомобили „БМВ“ и „Шевролет“ по широчината на платното за движение на бул. „Ц. Й.“ е на около 4-6м. вляво от десния бордюр по посока на движението на лек автомобил „БМВ“, като ударът е настъпил върху втората пътна лента от дясно на ляво за посоката на движение на лек автомобил „БМВ“. В момента на удара лекият автомобил „Шевролет“ е бил позициониран напречно на платното за движение като надлъжните оси на двата автомобила са сключили ъгъл около 90 градуса. Водачът на лекия автомобил „Шевролет“ е извършвал маневра ляв завой, излизащ от локалното платно на бул.“Ц. Й.“, от дясно на ляво за посоката на движение на лек автомобил „БМВ“. Преди да навлезе върху платното за движение на бул.“Ц. Й.“ водачът на лекия автомобил „Шевролет“ е имал възможност да спре преди кръстовището и да забележи приближаващия го от лявата страна лек автомобил „БМВ“ от разстояние по-голямо от 100 м. За посоката на движение на МПС „Шевролет“ има поставен пътен знак, задължаващ водачите да завият на дясно. От заключението на съдебно-психологическата експертиза е установено, че в резултат на смъртта на П. В. П., с когото ищцата К. Е. К. е живяла на съпружески начала, тя е 2 развила остра стресова реакция. Поради оплаквания от неспокойствие, напрегнатост, нарушен сън и плачливост, е потърсила експертна помощ. Изписани са й били медикаменти - лечение с Xanax 1/2т. 2 пъти дневно. Поради персистиране на оплакванията и невъзможност да възприеме случилото се, ищцата е осъществила психологична консултация с клиничен психолог, като е констатирано, че в резултат на травматичното събитие острата стресова реакция при К. е протрахирала в разстройства в адаптацията, което от своя страна е протрахирало в смесено тревожно- депресивно разстройство. Внезапната и ненавременна загуба на партньора й и баща на детето й има характер на психотравма, последиците от която са преодолени до степен да предприеме съвместен живот с нов партньор, с който имат дете. Към момента при нея е останал травматичен спомен за преживяното, усещане за ощетеност и тревожност в моменти, в които остава сама, и притеснение за съдбата на общото й дете с П. В. П.. По отношение на Д. П. П. вещото лице е посочило, че е първо дете на родителите си К. Е. К. и П. В. П., като към датата на ПТП е бил на една година и десет месеца, което сочи на вече изградена емоционална връзка с бащата, прекъсването на която го поставя в състояние на депривация /емоционално лишаване/. Макар на ниска възраст към момента на смъртта на баща си, детето е преживяло напрежение и емоционално лишаване от рязкото прекъсване на присъствието в живота му.
Не може да бъде изследвано психологическото му състояние към настоящия момент във връзка с понесената загуба, тъй като детето не е уведомено за смъртта на своя баща и приема като такъв новия партньор на майка си. Независимо от съобщеното от майката за много добро отношение на партньора й към детето, загубата на рождения му баща го лишава от автентичността на чувствата между тях и неговата безрезервна грижа и подкрепа.
Освен това на детето неизбежно му предстои да узнае действителното състояние на житейската си ситуация, което няма как да не предизвика травматични изживявания и психологически конфликт, с последиците от който ще трябва да се справя в продължителен период от време занапред. Когнитивните проблеми на детето нямат връзка със събитието, тъй като са с органичен произход. Въпреки наличието на някакви дефицити в усвояването на навици и умения, то би могло в задоволителна степен да се вгради и изпълнява различни видове дейности, но несъмнено узнаването за събитието би го смутило и разтревожило, но с оглед добрата адаптация се очаква по-лесно да приеме информацията. По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Л. С.--очевидец на произшествието, който е дал показания, че лекият автомобил „Шевролет“ е излязъл от локалното платно и опитал да извърши обратен завой, без да спира. Свидетелката С.- майка на ищцата К. К. и баба на ищеца Д. П., е дала показания, че К. К. и П. П. са живели на съпружески начала от 2011г. в гр.Враца, впоследствие са се преместили в гр.София, където са живели съвместно до датата на инцидента заедно с Д., роден през 2012г.. През лятото на 2014г. са планували сключването на брак. Отношенията им са били топли и емоционални.
През първите 6-7 месеца ищцата е била в тежко емоционално състояние- отказвала да се храни, да излиза, да гледа детето си. Започнала консултации с психиатър. Две години след произшествието ищцата започнала нова връзка със сегашния си партньор, от когото има и второ дете. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от 3 правна страна, че следва да се ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество за причинените на ищците неимуществени вреди, тъй като ищците са от кръга на лицата, на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък, настъпила по вина на водач на лек автомобил, за който към деня на събитието е била сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника. По отношение на размера на обезщетението САС е посочил, че съгласно т.ІІ на ППВС №4/1968г. при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази възрастта на увредения, общественото му положение и отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Починалият е бил на 26 години, живеел във фактическо съжителство с ищцата К. К., от което са имали общо дете-ищецът Д. П., което е било на една година и десет месеца към датата на ПТП. Ищцата К. К. е имала топли и близки отношения с починалия, останала е сама да се грижи за детето им, преживяла е много тежко смъртта на партньора си, потърсила е лекарска помощ, изпитала е остра стресова реакция, безпокойство, психотравма, последиците от която са преодолени до степен да предприеме съвместен живот с нов партньор, с който имат дете. Ищецът Д. П. е изгубил баща си на много ниска възраст, но е имал установена емоционална връзка с него и прекъсването й е довело до емоционален дефицит. Независимо, че детето не е уведомено за смъртта на баща си, а приема за такъв новия партньор на майка си, това не променя обстоятелството, че то ще е винаги лишено от емоционалната си връзка с биологичния родител и настоящите заместващи грижи, които получава, не могат да компенсират загубата. Съдът е отчел и конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия, както и съдебната практика. Минималният размер на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 1.01.2010г е бил 700 000лв., а след 1.01.2010г до 11.06.2012г е бил 1 000 000лв., след 11.06.2012г е 2 000 000лв. Съдебната практика е определяла обезщетения в границите от 80 000лв. до 200 000лв. При съобразяване на посочените обстоятелства, въззивният съд е определил на К. Е. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., а на Д. П. П.- в размер на 130 000лв., за претърпените от тях болки и страдания от смъртта на П. П. П.. По направеното от ответника възражение за съпричиняване съдът е приел въз основа на заключението на съдебно-автотехническата експертиза, че пострадалият П. П. П. с управлявания от него лек автомобил „Шевролет“ към момента на удара е извършвал маневра за пресичане на главен път, като е могъл да не предизвика ПТП, ако е изчакал другото превозно средство, към което е имал видимост от 100м. Същият не е спазил знак Г2 за движение само надясно след знака, с което е нарушил чл.35 ЗДвП и не е спазил знак Б1пропусни движещите се по пътя с предимство. Посочените нарушения са допринесли съществено за настъпване на ПТП, като приносът му за настъпването му е в размер от 50%. По така изложените съображения съдът е уважил исковата претенция на К. Е. К. до размер от 50 000лв., а исковата претенция на Д. П. П.- до размер от 65000 лв., ведно със законната лихва върху сумите от 09.02.2014г. до окончателното им изплащане, като за разликата над така уважените размери до пълните размери от 200000 лв. е счел 4 същите за неоснователни и е потвърдил отхвърлянето им от първоинстанционния съд.