Решение № 710 от 12.10.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 710 гр. Кюстендил, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Чавдар Андр. Тодоров при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело № 20221520100338 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, чрез процесуалния си представител Ивайло Генов - юрисконсулт, е предявило против С. К. В., ЕГН **********, с адрес в гр. ******************** иск да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество 1/4 от 5365,41 лв., от която: 4483,65 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.; 846,77 лв. законна лихва за забава за периода 15.09.2018г. до 01.09.2021г., 29,19 лв. – сума за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.08.2018г. – м.04.2020г. и 5,80 лева законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. – 01.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 14.09.2021г., до окончателното изплащане на дължимото.

Претендира се и присъждане на разноски в исковото производство.

Ответникът, с отговора на исковата молба оспорва исковите претенции на ищеца. Твърди, че исковете са допустими, но неоснователни, тъй като не е налице облигационна връзка между него и ищецът. Прави възражение за погасителна давност, като не спори, че не е платил сумите.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „МХ Елвеко“ ООД не взима становище по иска и обстоятелствата, на които се основава.

1

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовото дружество чрез предварително депозирана молба. Ответникът не се явява, не се и представлява.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес в гр. *********, е топлоснабден. Установява се от събраните по делото доказателства /в т.ч. и договор за продажба на държавен недвижим имот от 27.04.1983г./, че същият е станал собственост на К. Г. В. и Х. И. В., родители на Е. Х. В.. След смъртта на Е. В., за която е издаден акт за смърт № 0179 от 26.03.2013г. в гр. София, той не е оставил низходящи или възходящи наследници, т.е. няма наследници от първи и втори ред. Кръга от наследници е установим на базата на представеното по делото удостоверение за наследници с изх.№3012 от 03.06.2015г., издадено от Столична община, район „Красна поляна“. Е. Х. В., след смъртта си е наследен от своите първи братовчеди С. Н. В., ЕГН ********** /син на Н. И. В., последният чичо на Е. В./, И. Д. И., ЕГН ********** /син на Ф. Г. И., последната вуйна на Е. В./ и настоящият ответник С. К. В., ЕГН ********** /син на К.В., последният вуйчо на Е. В./.

Изброените наследници на Е.Х.В. са от четвърти ред, в който са роднините по съребрена линия до шеста степен. Разбира се, не всички наследници от този наследствен кръг наследяват едновременно, като по-близките по степен роднини изключват по-далечните. Именно поради тази причина С. Н. В., И. Д.

И. и С. К. В., в качеството им на първи братовчеди на Е. В. и роднини от четвърта съребрена линия, като най-близки по степен роднини, изключват останалите от пета и шеста съребрена линия /синове и дъщери на първите братовчеди/. Поради липса на възражение от ответника, че е направил отказ от наследство, съдът приема, че наследството на Е. Х. В. е преминало в патримониума на тримата наследници по равни части, или в размер на 1/3 идеална част за всеки от тях. Тъй като претенцията за установяване дължимостта на потребена топлинна енергия спрямо ответника е за 1/4 от общия размер на претендираната сума, а той е притежавал 1/3 от наследствения имот към момента на исковия период, то съдът следва да се произнесе по дължимостта на 1/4 от нея.

Не се спори, че ищцовото дружество е надлежен топлинен оператор за този обект. Не се спори и по това, а същото се установява и от представените по делото писмени доказателства /Договор № Д-0-74 от 09.06.2020г./, че ищцовото дружество е влязло в договорна обвързаност с фирма „МХ Елвеко“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

За извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и изготвяне на обща и индивидуални сметки е сключен договор между Председателя на етажната собственост, намираща се в гр. София, район „Красна поляна“, ж.к. „Красна поляна“, бл.30, вх.А, Б и В и ЕТ „Аква 2

Билдинг“. За вземането на решение за сключването на договора е свикано ОС на етажните собственици, видно от представен по делото Протокол за провеждането му от 05.09.2002г. Видно от представен договор от 14.03.2005г., сключен между „МХ Елвеко“ ООД и „Аква билдинг сървиз“ ЕООД, поради сливане на дейността, клиентите на последното дружество за дялово разпределение на топлинна енергия преминават за обслужване към консорциум „Сименс и Елвеко – България“ с герент „МХ Елвеко“ ООД. По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение от Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ.

Приобщени са към делото и копия от счетоводни документи съобщения към фактури за процесния период. Представените от третото лице помагач писмени доказателства, и по-конкретно индивидуални справки за отопление и топла вода, установяват като клиент на предоставяните услуги абонатен номер 251455 за отчетните периоди 01.05.2017г. – 30.04.2018г.;

01.05.2018г. – 30.04.2019г. и 01.05.2019г. – 30.04.2020г.

Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че не е заплатил претендираните суми, като същият не е представил по делото никакви доказателства за извършени плащания.

От приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Б. Й., се установява, че „Топлофикация София“ ЕАД е подавала ежемесечно за разпределение на фирмата за дялово разпределение /„МХ Елвеко“ ООД/ нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни периоди е идентична с тази, отразена в индивидуалните изравнителни сметки.

Фирмата за дялово разпределение е извършвала надлежно отчетите си в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от 06.04.2002 г. и правилата към тях, както и дяловото разпределение, извършено от третото лице-помагач. Експертът установява още, че общо за процесния период начислената като задължение сума към 30.04.2020г. възлизала на 4482,31 лв., в т.ч. суми за отопление, за БГВ и вноски за дялово разпределение, като задължението на ответника било в размер на 1128,21 лева. Общите топломери са освидетелствани по съответния ред регулярно през 2018г. и 2021г. В периода 01.05.2017г.-30.04.2020г. „МХ Елвеко“ ООД е разпределяла на абоната по партида по време на отчетните периоди прогнозна топлоенергия за отопление и за БГВ, без да е извършван реален отчет на водомера за топла вода и съответно не е разпределена топлоенергия по отчет и не е начислена съответстваща сума. Стойностите са отразени в Таблица №1, неразделна част от заключението. След отчетните периоди разпределяната на абоната по партида прогнозна топлоенергия и начислени суми са изравнени с разпределяната му топлоенергия, отдадена от сградната инсталация по изчислителен път, топлоенергия, отдадена от три броя отоплителни тела в 3 жилищните помещения на процесния имот, разпределена чрез екстраполация по максимален специфичен разход и топлоенергия за БГВ по норматив на брой ползватели.

Прието е и заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Р. Й.. Експертът установява, че на 21.02.2022г. е направено плащане на стойност от 1160,24 лева, което погасява част от дължимата главница в размер на 861,19 лева и лихва в размер на 213,14 лева.

Според вещото лице, дължимата главница за доставка на ТЕ за периода от м.5.2017г. до м.4.2020г. е в размер на 1120,91 лева, дължима от ответника.

Главницата за топлинно разпределение за периода м.8.2018г. до м.4.2020г. е в размер на 7,30 лева, т.е. общата дължима главница от страна на ответника била в размер на 1341,35 лева. Размерът на законната лихва, начислена върху главницата, била в размер на 211,69 лева за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021г., като за същия период начислената лихва върху сумата за дялово разпределение била в размер на 1,45 лева. Общата дължима от ответника сума била в размер на 1341,35 лева, която предвид направеното погасяване на част от задължението на 21.02.2022г., 1/4 от дължимата сума се равнявала на 912,91 лева главница и 159,86 лева лихва.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2 331/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, ищецът „Топлофикация София“ EАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И. Д. И., С. Н. В. и С. В. за сумата от 4483,65 лева – главница; 846,77 лева - обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 01.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /14.09.2021 г./ до изплащане на вземането. За тези суми е била издадена заповед № 686/18.11.2021 г., която е влязла в сила спрямо длъжниците И. Д.

И. и С. Н. В., но С. В. е възразил, поради което в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящите искове за установяване на вземанията си, предмет на заповедта.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените искове по реда на чл. 415, ал. 1, т.1, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено дължимостта на главница и законна лихва върху главницата, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им - запазване действието на издадената заповед за изпълнение. Доколкото заповедта за изпълнение е влязла в сила спрямо длъжниците И. И. и С. В., съдът дължи произнасяне по основателността на исковете, насочени спрямо третия длъжник по заповедта и настоящ ответник С. В..

По основателността на претенцията, съдът намира следното:

При релевираните в исковата молба твърдения, възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материалноправни предпоставки – от една страна наличието на действително 4 облигационно правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и от друга страна продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

По делото не се спори, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на територията на гр. София. Предявените от него претенции са за заплащане стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия и вноски за дялово разпределение в имот, находящ се в гр. София, район **************** Относно възражението на ответника, че не притежава качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия, съдът намира следното:

За да има едно лице качеството потребител на топлинна енергия е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки - процесният имот да е топлоснабден, следователно по силата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ да е налице валидно облигационно правоотношение по продажба на енергия за имота и лицето, от което се претендира заплащане на стойността на доставената и ползвана топлинна енергия, да е собственик или вещен ползвател на имота.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия, се придобива по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Поради това законово правило, собственикът или титуляр на вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна собственост, по презумпция на закона, се смята клиент на топлинна енергия /Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д. № 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. № 1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и др./ , без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.