Решение № 1598 от 30.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1598 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело № 20221100503596 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 15.12.2021г., постановено по гр.д. № 11793/2021г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от М. К. Г. срещу „П.Х.М.“ АД иск с правно основание чл. 49, вр. чл.

45, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 13 750 лева, предявен като частичен от иск в пълен размер от 30 000 лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на фрактура в областта на китката на лявата ръка, получена на 01.11.2016г. около 19, 00 часа, при падане от основно ниво на ресторант при „П.Х.М.“ на по-ниско ниво на ресторанта, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 20.10.2020г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 51067/2020г. по описа на СРС, ГО, 144 състав. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над 13 750 лева до заявения като частичен иск размер от 18 850 лева. Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за 1 установяване съществуване на вземане в размер на 5 630 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 20.10.2017г. до 20.10.2020г.

Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, е подадена въззивна жалба от ищцата М. К. Г.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушения на материалния закон. Конкретно се твърди, че в предходно водено между страните исково производство по предявен частичен иск за репариране на същите неимуществени вреди от същия деликт, съдът е установил вида и характера на причиненото травматично увреждане, както и продължителността на възстановителния период. Установено било със сила на пресъдено нещо конкретното противоправно поведение на служители на ответното дружество, настъпилите вреди, причинно-следствената връзка между вредите и деянието, както и размера на неимуществените вреди.

Поддържа, че първоинстанционният съд е изградил различна фактическа обстановка от приетата такава по предходно развилото се исково производство, което е в пряко нарушение на постановките по т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016г. по тълкувателно дело № 382016г. на ОСГТК на ВКС. Оспорват се изводите на приетата съдебно-медицинска експертиза като необосновани и противоречащи на ангажираните по делото медицински документи. Изложени са подробни съображения, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 20 000 лева при съобразяване на медико-биологичния характер на претърпяната травма, обстоятелството, че няма да се постигне пълно възстановяване предвид възрастта на пострадалата, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и психическите травми и неудобства от битов характер, които съществуват и към настоящия момент, продължителното болнично лечение и проведената рехабилитация. Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд, че изпадането на ответника в забава за заплащане на обезщетение от деликт е обусловено от получаване на покана за плащане. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълните им заявени размери.

Насрещната страна „П.Х.М.“ АД оспорва въззивната жалба като 2 неоснователна.

По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника „П.Х.М.“ АД срещу първоинстанционното решение, в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 5 000 лева до 13 750 лева.

В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния закон при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Счита, че съдът не е съобразил относително ниската тежест и кратката продължителност на реално претърпените от пострадалата болки и страдания.

Твърди, че при съобразяване на установеното по делото, че липсват трайни последици за личното и общественото благополучие на ищцата, съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите, стандартът на живот и средно-статистическия размер на доходите, се налага извод, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 5 000 лева. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част.

Насрещната страна М. К. Г. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.

Счита първоинстанцинноното решение в обжалваната от насрещната страна част за правилно и обосновано, поради което прави искане за потвърждаването му.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от болки и страдания в резултат на фрактура в областта на китката на лявата ръка, получена на 01.11.2016г. около 19, 00 часа, при падане от основно ниво на ресторант при „П.Х.М.“ на по-ниско ниво на ресторанта.

Ищцата М. К. Г. претендира ангажиране на отговорността на ответното дружество за вреди, причинени от падане в ресторанта на П.Х.М., стопанисван от ответното дружество, като твърди, че при влизане и 3 насочване към маса с определеното й място, паднала от по-високото ниво на ресторанта на по-ниското ниво, в резултат на което получила следното травматично увреждане - счупване на долния край на лъчевата кост в ляво /гривнената става/, закрито с разместване. Твърди се, че увреждането й причинило трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, довело до лека деформация на лявата гривнена става и дефицит в сгъване и разгъване около 10 градуса., като ищцата била обездвижена с гипсова шина около 40 дни, а възстановителният й период продължил 8 - 9 месеца. Посочено е още, че ищцата търпяла болки и страдания, по-интензивни след травмата и намаляващи впоследствие, но непълно отшумели и към настоящия момент, като с оглед възрастта й възстановителният процес при нея бил по-бавен и по-тежък, като не можело да се постигне пълно възстановяване. Тя продължавала да изживява силни физически и емоционални терзания и неудобства, а уврежданията и трудностите, които е имала, са дали и продължават да дават негативно отражение върху общото физическо и емоционално състояние.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок. В съдебно заседание е заявено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, както и доводи срещу размера на претендираното обезщетение, което било прекомерно с оглед принципа на справедливост, установено в чл. 52 от ЗЗД.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че правопораждащите факти на съдебно предявеното вземане са установени със сила на пресъдено нещо в производството по гр.д. № 12103/2018г. по описа на СРС, по което след проведен инстанционнен контрол е уважен предявеният от М. К. Г. частичен иск за заплащане на неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на процесния инцидент. По отношение размера на дължимото обезщетение е съобразено приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза и направената в същата прогноза относно констатираните остатъчни увреждания. С оглед присъденото по частичния иск вземане в размер на 1 250 лева подлежащата на репариране в настоящото производство вреда е определена на 13 750 лева от иск в пълен размер от 30 000 лева. Конкретният размер на присъденото обезщетение е обоснован и с липсата на трайни 4 последици за личното и обществено благополучие на ищцата, възстановеното й състояние, съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите, стандартът на живот, средно статистическият размер на доходите, както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за валидно и допустимо. По релевираните във въззивното производство оплаквания по отношение на правилността му намира следното:

С влязло в сила на 15.05.2020г. съдебно решение по в.гр.д. № 9226/2019г. по описа на СГС, ГО, е отменено решение по гр.д. № 12103/2018г. по описа на СРС, ГО, 145 състав и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от М.

К. Г. срещу “П.Х.М.” АД частичен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищцата сумата от 1 250 лева – част от вземане с цял размер от 30 000 лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на фрактура в областта на китката на лявата ръка, получена на 01.11.2016 г., около 19.00 ч., при падане от основно ниво на ресторант при П.Х.М. на по-ниско ниво на ресторанта, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 63176/2017 г. по описа на СРС, ГО, 145 с-в. В мотивите на решението е прието, че справедливият общ размер на дължимото обезщетение за репариране на претърпените неимуществени вреди е 20 000 лева.

По делото са представени следните неоспорени от ответника медицински документи, както следва: епикриза от 02.11.2016г., издадена от УМБАЛСМ “Н.Й.Пирогов” ЕАД, изготвена във връзка с болничния престой на ищцата в периода от 01. до 02.11.2016г. и удостоверяващо данни за извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация при анестезия, радиус и улна; епикриза от 30.12.2016г. от СБР “Банкя” АД за болничен престой в периода от 23.12.2016г. до 30.12.2016г., в който на 5 ищцата са проведени рехабилитационни процедури във връзка с получена фрактура в областта на китката на лявата ръка; амбулаторен лист от 31.01.2017г., епикриза от 13.02.2017г. от СБР “Банкя” АД за болничен престой в периода от 06.02.2017г. до 13.02.2017г., в който на ищцата са проведени рехабилитационни процедури във връзка с получена фрактура в областта на китката на лявата ръка; разчитане от рентгеново изследване от 11.07.2017г. от ДКЦ ХХ-София ЕООД, в което е удостоверена лека дислокация на лява гривнена става под ъгъл отворен напред – консолидирана и амбулаторен лист от 21.06.2021г., установяващ затруднени движения в лява гривнена става, нарушен захват и намалена сила в ставата, с варусна деформация.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебномедицинска експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и обективно. Оспорването на изводите на вещото лице от страна на ищцата е мотивирано с твърдение за противоречието на същото със заключение на съдебно-медицинска експертиза, приета в производството по гр.д. № 12103/2018г. по описа на СРС, ГО, 145 състав.

Доколкото това оспорване е обосновано с доказателствени средства, ангажирани в друго съдебно производство, то същото следва да се приеме за неоснователно. Вещото лице по назначената в производството пред СРС експертиза е направило изводи въз основа на ангажираните от страните по настоящото дело доказателства. От същото се установява, че в резултат на падането в стопанисвания от ответното дружество ресторант, ищцата е получила фрактура на лявата ръка и е приета за болнично лечение с диагноза: счупване на долния край на лява гривнена става. На 01.11.2015г. в „Пирогов“ е било извършено закрито наместване на фрактурата, без вътрешна фиксация, радиус и улна, като е поставена гипсова шина. Посочено е още, че това травматично увреждане е придружено с болки и страдания в продължение на 30 дни, като в първите 10 дни болките са били с по-интензивен характер. В период от около 1 месец ищцата не е можела да използва лявата си ръка, но това състояние не можело да влоши общото й здравословно състояние.