Определение № 282 от 26.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 282 гр. Пловдив, 26.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500344 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от М. В. И. чрез процесуалния й представител адвокат Ж. М. против определение № 553/26.02.2025 г., постановено по гр.д. № 529/2025 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІХ гр.с., в частта, в която съдът е оставил без уважение искането й за спиране на изпълнението в производството по делото. Жалбоподателката твърди, че определението в тази част е недопустимо поради това, че съдът се е произнесъл по искане за допускане на обезпечение, каквото не е било обективирано в депозираната молба, т.е. свръх петитум, както и е необосновано поради противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт, поради което моли съда да отмени определението в обжалваната му част и да реши въпроса по същество относно поисканата обезпечителна мярка „Спиране на произнасянето по жалбата срещу постановлението за възлагане до приключване на производството по чл. 439 от ГПК“.

Ответниците по частната жалба „С.-г.“ ЕООД – П., „К.**“ АД – С., „Г.****“ ЕООД – Р., Пловдивска област, „* и *“ ЕООД – П. и И. Б. И. не са взели становище по нея.

1

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

От приложеното копие от изп.д. №**************** по описа на ЧСИ С.Г. с рег. №*** на КЧСИ и с район на действие района на Окръжен съд – Пловдив е видно, че то е било образувано по молба на „Ю.“ АД – С., заместен от правоприемника си „К.**“ АД – С., против „*и*“ ЕООД – П. и „С.-г.“ ЕООД - П. и въз основа на изпълнителен лист от 09.10.2012 г. по ч.гр.д. № 15722/2012 по описа на Пловдивския районен съд.

Не се спори, че Б. И. Б. и Й.В. Б.а са ипотекарни кредитори, а М. В. И. – ипотекарен длъжник по делото.

С постановление за възлагане от 19.11.2024 г. на „Г.****“ ЕООД – Р., Пловдивска област са възложени сграда с идентификатор *************, сграда с идентификатор ************ и сграда с идентификатор ************, всички по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.

К., Пловдивска област, за обща сума от 120 513 лв.

Против това постановление е подадена жалба от М. В. И., като в нея се твърди, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като публичната продан не е извършена надлежно и имотът не е продаден на най-високата предложена цена, за което се излагат съображения, като се иска да бъде отменено постановлението за възлагане от 19.11.2024 г. и да бъдат дадени задължителни указания на съдебния изпълнител по прилагането на закона. В жалбата се твърди също, че И. е предявила против „К.**“ ЕАД – С. отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на И. в качеството й на трето лице, по отношение на което се разпростират субективните предели на изпълнителните листове против „*и*“ ЕООД, за чието принудително събиране е образувано изпълнителното производство, че „*и*“ ЕООД не дължи на „К.**“ ЕАД тези суми поради погасяването им по давност, като за обезпечаване му иска да бъде постановено спиране на производството по обжалване на постановлението за възлагане от 19.11.2024 г. до приключване на производството по чл. 439 от 2

ГПК при условията на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК, а ако съдът прецени – при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК, като тя ще внесе определената от съда гаранция.

Ответникът по жалбата „Г.****“ ЕООД – Р., Пловдивска област оспорва жалбата на М. И. и моли съдът да я отхвърли.

Ответниците по жалбата „С.-г.“ ЕООД – П., „К.**“ АД – С., „* и *“ ЕООД – П. и И. Б. И. не са взели становище по нея.

С обжалваното определение е оставено без уважение искането на М. В.

И. в качеството на ипотекарен длъжник по изпълнителното дело за спиране на изпълнението в производството по гр.д. № 529/2025 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІХ гр.с.

При служебната проверка на определението не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че съдът не се е произнесъл по искането, с което е бил сезиран от нея.

Какво вече беше посочено, И. е поискала спиране на производството по обжалване на постановлението за възлагане от 19.11.2024 г., т.е. на образуваното гр.д. № 529/2025 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІХ гр.с., до приключване на производството по чл. 439 от ГПК.

Спиране на производството по делото може да бъде поискано в три хипотези – по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК /когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора/, по чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК /чрез други подходящи мерки, определени от съда, за обезпечаване на бъдещ или предявен иск/ или по чл.

438 от ГПК /спиране на действията по изпълнението до произнасяне от съда по подадена жалба по чл. 435 от ГПК/.

Изхождайки от твърденията в жалбата на И., може да се направи извод, че тя е поискала спиране на производството по делото не до произнасяне на съда по подадената от нея жалба или поради твърдяна преюдициалност на спора, а като обезпечение на вече предявения от нея иск по чл. 439 от ГПК.

Макар диспозитивът на окръжния съд да е непрецизен, от него е видно, че съдът се е произнесъл по искането на М. И. за спиране на производството по делото, което разглежда, т.е. по начина, с който е сезиран.

3

Именно поради причина, че актът представлява произнасяне по искане за налагане на обезпечителна мярка, настоящият състав приема, че определението подлежи на самостоятелно обжалване.

По същество съдът намира, че обжалваното определение е правилно.

Безспорно е, че жалбоподателката има качество на ипотекарен длъжник, поради което тя е активно легитимирана да обжалва постановлението за възлагане и да прави искания във връзка с него.

Настоящият състав споделя становището на окръжния съд за това, че искане за допускане на обезпечение на вече предявения иск по чл. 439 от ГПК следва да бъде направено пред исковия съд, който разглежда спора и който трябва да прецени дали са налице предпоставките по чл. 389 и сл. от ГПК, за да уважи или да отхвърли молбата на И., включително при какви условия /без или с гаранция и в какъв размер/ да допусне исканото обезпечение, поради което правилно окръжният съд в производството по чл. 435 от ГПК е оставил молбата без уважение.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че определението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 553/26.02.2025 г., постановено по гр.д. № 529/2025 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІХ гр.с., в частта, в която е оставено без уважение искането на М. В. И. в качеството на ипотекарен длъжник по изп.д. №**************** по описа на ЧСИ С.Г. с рег. №*** на КЧСИ и с район на действие района на Окръжен съд – П., обективирано в жалба вх. № 41032/11.12.2024 г. по входящия регистър на Пловдивския окръжен съд, за спиране на изпълнението в производството по гр.д. № 529/2025 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІХ гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5