Решение № 22872 от 12.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22872 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110156215 по описа за 2024 година

Производството е образувано след отделянето му с определение №******* от 17.09.2024г. по гр.д. № 45072/2024г. по описа на СРС, 164 състав по постъпила искова молба с вх. № ************/30.07.2024г., уточнена с молба с вх. № *******/26.08.2024г. от “*******“ ЕООД срещу „**********“ ЕООД, в самостоятелно производство в частта, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за сумата от 500 лева - платена без основание в полза на ответника по Договор за потребителски кредит № ********** от 15.06.2021 г., което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 19.04.2022 г. от Г. Н. Т., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 08.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че основният предмет на дейност на ищцовото дружество е предоставяне на информация, подпомагане и консултации на физически лица, ползвали бързи кредити. С оглед описаното се твърди, че между ищеца и част от клиентите са сключени договори за цесии. Излага, че с Г. Н. Т. е сключен Договор за цесия от 19.04.2022 г., по силата на който цедентът прехвърлил вземане за сумата от 2970 лв., платени без основание сума в полза на ответника по Договор за потребителски кредит № ********** от 15.06.2021 г. Излага, че договорът за потребителски кредит бил сключен между цедента и ответника по реда на ЗПК и ЗПФУР. Съгласно договора кредитополучателят следвало да заплати главница и възнаградителна лихва, както и такса за допълнителна услуга – гаранция. Твърди, че цедентът заплатил суми по договора. Прави възражение за нищожност на договора, евентуално на отделни негови клаузи. Сочи, че чл. 5 от процесния договор за кредит предвиждал обезпечение с поръчителство, предоставено от „******“, за което се 1 начислявала такса за гарант в размер, почти равен на главницата по договора. Твърди, че таксата е била включена в погасителния план, както и че е била част от вноската по кредита.

Сочи, че плащанията за поръчител/гарант са получавани от ответното дружество. Излага, че договори за поръчителство/гаранция не са сключвани, а в случай че се установи наличието на такива оспорва същите като нищожни поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Твърди, че ответното дружество и „******“ са свързани лица. Подробно аргументира, че целта на клаузите за обезпечение е свързана единствено с получаване на приходи от ответника. Счита, че таксата за допълнителна услуга следва да е включена в размера на ГПР. Подробно излага, че договорът за кредит не отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, 4 т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК. С уговарянето на клауза, предвиждаща предоставянето на обезпечение, аргументира тезата си, че се прехвърляло задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежеспособността на кандидатстващите за кредит върху кредитополучателя. Твърди, че при включване на таксата за допълнителна услуга в размера на ГПР, същият надвишавал допустимия по закон размер. Сочи, че липсва съгласие за сключване на процесния договор за кредит, че не е предоставена преддоговорна информация. Оспорва договора като нищожен и поради неспазване на изискването за минимален шрифт. Твърди, че не са представени погасителен план и стандартен европейски формуляр в 2 екземпляра, че е нарушено изискването договорите да са написани на ясен и разбираем език. Друго основание за нищожност счита, че е непосочването на размера на погасителната вноска, както и на правото на предсрочно погасяване на кредита. Сочи още, че не е посочен размер на ГЛП, че не е разписана методиката за начина, по който се формира ГПР, както и че клаузите от договорите са неравноправни. В условията на евентуалност оспорва като нищожна клаузата на чл. 5 от договорите. Оспорва и клаузите от тарифата към общите условия, предвиждащи, че при забава потребителят дължи освен законната лихва, и всички направени за събиране на вземането разноски. В заключение сочи, че в договора за кредит и в тарифата към ОУ, липсва клауза за задължаване на потребителя да заплати такса за гаранция. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита исковата молба за нередовна и развива подробни съображения в тази насока. Оспорва исковете като недопустими поради липса на пасивна процесуална легитимация. Не оспорва, че с лицето Г. Н. Т. е сключен посочения в исковата молба договор за кредит. Оспорва договора за цесия като нищожен поради липса на съгласие, евентуално поради невъзможен предмет, като в тази връзка подробно излага, че прехвърлените вземания не са индивидуализирани. Навежда твърдения, че договорът за цесия противоречи и на разпоредбите на ЗЗП, както и че дейността на ищцовото дружество представлява заблуждаваща търговска практика. Твърди, че таксата за допълнителна услуга – гаранция, е дължима на друго юридическо лице – „********“, Малта. Всички суми във връзка с обезпечаването на заема били превеждани директно на посоченото дружество, алтернативно - ако са получавани от ответника, това е било само в качеството му на посредник. Оспорва и легитимацията на ищеца, като сочи, че със сключването на договор за цесия, цесионерът не 2 ставал страна по договорното правоотношение. Оспорва твърдението на ищеца, че не съществувал договор за гаранция между кредитополучателя и ********. Сочи, че макар процесният договор да е потребителски, то цесионерът не притежавал качеството потребител, поради което и подробно аргументира тезата си, че същият не може да се позовава на нищожност поради противоречие със ЗЗП и ЗПК. Твърденията на ищеца не били подкрепени с доказателства, а договорът за кредит бил сключени при спазване на нормативните изисквания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С молба с вх. № *******/06.08.2025г. ищецът уточнява, че ответникът е бил уведомен за цесията с писмо, изпратено до регистрирания му адрес чрез куриерска фирма „******“ на 19.04.2022г., получено на 18.05.2022г. Изяснява, че размера на претенцията му се формира от платеното по договора над главницата и договорната възнаградителна лихва.

С протоколно определение, държано в проведеното на 18.11.2025г. открито съдебно заседание по делото, на основание чл. 214 ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск с увеличаване размера му на 836 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото са отделени като безспорни обстоятелствата, че между Г. Н. Т. и „**********“ ЕООД е подписан Договор за паричен заем № ********** от 15.06.2021г. Отпуснатия кредит по представения договор за заем е 3000 лв., като кредитополучателят се е задължил да върне сумата от 4050 лв., в т.ч.

1050 лв. за възнаградителна лихва, разсрочено на 18 погасителни вноски. В чл. 5 от договора е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ******** в полза на Дружеството.

Видно от представения по делото договор за цесия от 19.04.2022 г., сключен между Г.

Н. Т. от една страна в качеството на цедент, и „*******“ ЕООД, в качеството му на цесионер, цедентът е прехвърлил възмездно на цесионера свои вземания, в т.ч. от ответника „**********“ ЕООД за сумата от 2970 лв. Посочено е, че това вземане е за платените без основание суми по процесния договор за потребителски кредит. Прехвърлените вземания преминават в патримониума на цесионера ведно с всички техни принадлежности, включително с изтеклите лихви /чл. 2 от договора/. Договорът за цесия е възникнал като възмезден – чл. 3 от същия, при задължение за плащане на цената от страна на цесионера в 7-дневен срок от датата на която конкретното вземане е заплатено изцяло от длъжника /чл. 4 от договора/.

По делото е представено пълномощно, въз основа на което цедентът е упълномощил цесионера "******* " ЕООД да изпрати съобщение до всеки един от длъжниците по гореописания договор за цесия, с което да ги уведоми за извършеното с договора прехвърляне на вземането в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

3

Представено е уведомление за цесия от Г. Н. Т. и други чрез „*******“ ЕООД до „**********“ ЕООД, в което е цитиран процесния договор за цесия.

Видно от неоспорената обратна разписка уведомлението е получено на 18.05.2022г. на регистрирания адрес на ответника.

Изслушано и прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и обосновано след дъжимата се преценка по реда на чл. 202 ГПК. От същото се установява, че Платените суми от Г. Н. Т. по процесния договор за кредит са 3408,81 лв., с които са погасени главницата, лихва на стойност 393,81 лв. и такса за предсрочно погасяване в размер от 15 лв. Вещото лице е посочило, че сумата, платена от Г.

Н. Т. за обезпечение е 836,05 лв., като видно от представените му справки същата не била задържана от „**********“ ЕООД. За целите на заключението ответникът представил на вещото лице извадки за преведени суми, от които се установявало, че сумата е преведена в полза на *********. Според изчисленията на експертизата при включване на сумата на гаранцията в разходите по кредита ГПР е 95,69 %. След справка в счетоводството на ищеца вещото лице установява, че процесното вземане по договора за цесия е било отразено.

При изслушването му в проведеното на 18.11.2025г. открито съдебно заседание по делото вещото лице пояснява, че данни за превод от ответника към ********* се извличали от екранна снимка от програмен продукт, която от „**********“ ЕООД му представили след изискване на счетоводна справка.

Останалите събрани доказателства съдът не коментира като неотносими.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД за връщане на получена без основание парична сума.

Възраженията на ответника за нередовност на исковата молба е неоснователно, защото съгласно трайно установената практика на ВКС, в т.ч решение № 29 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2010 г., Четвърто ГО и определение № 60385 от 02.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4500/2021 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, в обстоятелствената част на иска по чл.

55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание.

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже, че в погашение на задълженията на Г. Н. Т. към ответника е платена сума в размера на съдебно предявеното вземане, както и че по силата на валиден договор за цесия Г. Н. Т. е прехвърлила в полза на ищеца вземането си за платеното без основание, вкл. че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне.

В тежест на ответника е да установи, че е налице основание за задържане на получените сумите.

По същество на предявената претенция и във връзка с наведените възражения от 4 ответника, касаещи липсата на активна материална легитимация на ищеца да претендира процесното вземане поради недействителност или непротивопоставимост на сключения договор за цесия съдът намира за необходимо преди всичко да посочи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В доктрината и в съдебната практика договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея, или това е договор за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Договорът за цесия се определя още като каузален, неформален и консенсуален, като прехвърлянето на вземането може да бъде уговорено като възмездно или безвъзмездно. С постигането на съгласие между страните, вземането преминава от цедента върху цесионера, т. е. последният придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – чл. 99, ал. 2 ЗЗД. По отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съобщението до длъжника обаче не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по договора, поради което вземането преминава върху цесионера със самото му сключване /в този смисъл е решение № 160/04.07.2018 г. по т. д. № 1164/2017 г. на ВКС, Второ ТО, решение № 89/30.09.2020 г. по гр. д. № 3827/2019 г. на ВКС, Четвърто ГО. С договора за цесия настъпва промяна в титуляра на едно вземане.