Решение № 4245 от 28.12.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4245 гр. Варна, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20223110113850 по описа за 2022 година и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл.50 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по предявени от С. С. З.

Е Г Н **********, с адрес: г***************** срещу С. Т. А. ЕГН **********, с адрес: с. ***************** кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.50 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, а именно:

- сумата от 942,00 лв., след допуснато изменение на иска на основание чл.214 от ГПК в проведеното по делото на 23.11.2023г. открито съдебно заседание, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на собственото куче на ищеца Л., порода „немски шпиц“, родено на 06.12.2012 год., женско, цвят - бял, чиято смърт е причинена от разкъсване от кучета, собственост на ответника, на 26.07.2022 год., около 08:00 ч. сутринта;

- сумата от 2500,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени душевни болки, страдание, стрес, безпокойство, безсъние, чувство на безсилие и яд, произтичащи от смъртта на собственото му куче Л., порода „немски шпиц“, родено на 06.12.2012 год., женско, цвят - бял, чиято смърт е причинена от разкъсване от кучетата на ответника на 26.07.2022 год., около 08:00 ч. сутринта, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.10.2022 год. до окончателното 1 изплащане на сумите. Претендират се и сторените в производството по делото разноски.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Излага се,че ищецът е притежавал домашен любимец - куче Л., порода „немски шпиц“, родено на 06.12.2012 г од., женско, цвят – бял, отглеждано в къща в с. ******************** В съседната къщата ответникът отглежда две големи кучета, порода „Алабай.“ Твърди, че на 26.07.2022 год., сутринта, майката на ищеца, пуснала кучето да се разходи из двора на къщата. След това чула скимтене, видяла кучето, захапано за главата от кучетата на съседите, а след това е издърпано в съседския двор.

Независимо, че съседите са очевидци на случващото се, оставили собствените си кучета да разкъсват Л.. От страна на ищеца е подаден сигнал на тел. 112, к а т о на място е пристигнал екип на Четвърто РУ - Варна. Образувана е прокурорска преписка № 10351/ 2022 год., по която прокурор при ВРП е постановил отказ за образуване на досъдебно производство. В резултат от случилото се семейство З.и са в силен стрес, чувстват се застрашени от кучетата на ответника. Ищецът не може да се възстанови от загубата , поради привързаността си към животното.

Ответникът С. Т. А. ЕГН

**********, с адрес: с.

*****************, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага доводи за допустимост и неоснователност на предявените искове, като оспорва същите по основание и размер. Възразява срещу наведените в исковата молба фактически твърдения относно инцидента, характера и степента на претърпените вреди. Оспорва и размера на претендираните обезщетения, като намира същите за прекомерни. При условията на евентуалност се твърди,че е налице съпричиняване, че е налице безстопанственост, че родителите на ищеца не са се грижили с грижата на добър стопанин за кучето Л., предвид, че кучето се отглеждало от тях, в имота им в с. Здравец. Излага се, че не е налице причинно-следствена връзка между поведението на кучетата на ответника, които са кучета-пазачи и пазят територията си и навлизане на кучето Л. в имота на ответника. Счита се, че ответникът не носи отговорност за случилото се, предвид провокативното поведение на неговите съседи, допусната немарливост тяхното куче да влезе в неговия имот, знаейки, че полага грижи за две кучета и че ги пуска свободно в двора за разходка. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приетата по делото здравна книжка, ищецът е собственик на кучето Л., родено на 06.12.2012 г., женско, порода немски шпиц, бяло на цвят. Установяват се вписвания досежно началните ваксинации, годишните ваксинации и вътрешното обезпаразитяване на кучето Л. от раждането му до 25.04.2022г.

Представена е разписка от 19.01.2020г., от която се установява, че 2 ищецът С. З. е получил обезщетение в размер на 968,40 лв. за лечение на домашното му куче Л. по повод на настъпил инцидент с двете кучета на ответника С. А., като в разписката са положени подписите на ищеца и ответника.

От приобщените по делото извлечение от паспорт

************** и извлечение от паспорт *************, се установява, че ответникът е собственик на куче Баяр, порода средноазиатска овчарка, родено на 09.10.2019 г. и на куче Кора, порода средноазиатска овчарка, родено на 07.02.2016 г.

На основание чл.146 ал.1, т. 3 и 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на две кучета, порода – средноазиатска овчарка, за които същият се грижи и живеят в дворното място, което притежава в с. Здравец.

Приобщени по делото са заверени за вярност материали по прокурорска преписка № 10351/2022 г. по описа на Варненска районна прокуратура/преписка вх. № 442р-19893/2022 г. по описа на 4 РУ – Варна .

Видно от Постановление от 12.08.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура – Варна по преписка № 10351/2022 г. , около 08,00 часа в Четвърто РУ-ОД –МВР-Варна е бил получен сигнал за разкъсано куче в с.Здравец. Сигналът е бил посетен. В сведението се Л.З. заявява, че има малко куче, което е била на сина й. Тя решава да го пуснеда се разходи в двора на дома и малко след това чула кучето да скимти. Когато отишла до кучето, което било под оградата, видяла, че нещо дърпа нейното куче. Опитала се да го дръпне за краката, но не могла. Счита, че двете кучета на съседа са издърпали нейното куче и са го разкъсали. Снето е сведение и от ответника С.

А., който заявява, че около 07,30 часа е пуснал двете си кучета да се разхождат в двора на дома му. Малко след това чул скимтене и ръмжене.

Отишъл до оградата на съседите и видял как тяхното куче било в неговия двор и било разкъсано от неговите кучета. Предвид липсата на данни за извършено престъпление от общ характер е отказано да се образува досъдебно производство и е прекратена преписката.

Видно от писмо изх. № ОП-908(1)21.03.2023 г. от Община Аврен до С. З., както следва:

1.

В деловодството на Община Аврен е входирана Жалба с вх.

№ ОП-4273 от 14.11.2022 г. от Местна гражданска инициатива на живущите в с. Здравец срещу С. Т. А., живущ на ************************* който отглежда две кучета порода „Алабай", които са агресивни и свободно пуснати извън двора на стопанина им;

2.

Във връзка с Жалбата е извършена проверка от служители на Община Аврен и за установените нарушение съставен АУАН и издадено Наказателно постановление № 37 от 30.11.2022 г., което е влязло в сила и наложената глоба е заплатена от С. Т. А.;

3.

Във връзка с Жалбата е извършена проверка от служители на Община Аврен и за установените нарушение съставен АУАН и издадено наказателно постановление № 38 от 30.11.2022 г., което е влязло в сила и наложената глоба е заплатена от С. Т. А.;

4.

По телефона на 15.12.2021 г. е подаден сигнал на кметския 3 наместник в с. Здравец М.Ж. за свободно и без придружител пуснати кучета.

Извършена е проверка и за установените нарушение съставен АУАН и издадено наказателно постановление № 1 от 06.01.2022 г., което е влязло в сила, наложената глоба не е заплатена от С. Т. А. и наказателното постановление е изпратено за събиране от ТД на НАП-Варна.

5.

По телефона на 05.05.2021 г. е подаден сигнал на кметския наместник в с. Здравец М.Ж. за две кучета порода „Алабай'“, който са преминали в чужд имот и са умъртвили малко куче. Извършена е проверка и за установените нарушение съставен АУАН и издадено наказателно постановление № 5 от 25.05.2021 г., което е влязло в сила, наложената глоба е заплатена от С. Т. А..

Към писмото са приложени – наказателно постановление № 37/30.11.2022 г. на Кмет на Община Варна, приходна квитанция № 94483/08.12.2022 г., наказателно постановление № 38/30.11.2022 г. на Кмет на Община Варна, приходна квитанция № 94482/08.12.2022 г., наказателно постановление № 1/06.01.2022 г. на Кмет на Община Варна, наказателно постановление № 5/25.05.2021 г. на Кмет на Община Варна.

Видно от заключението на вещото лице В. А. Д. – зооинженер, председател на Българска федерация по кинология, по приобщената по делото съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, средната пазарна стойност на куче, порода „немски шпиц“, на възраст между 9 г. и 10 г. се равнява на 942 (деветстотин четиридесет и два) лева средна пазарна стойност.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на водените от ищцовата страна свидетели Л.С.З. и Й.А.К. З.а.

Видно от показанията на водената от ищеца свидетелка Л.С.З., родена 1954г., майка на ищеца, на същата е известно, че ответникът отглежда две кучета, порода „Алабай“ в двор, в съседство от дома им. Свидетелката твърди, че е имало и други инциденти, които да са настъпили между кучетата на съседа им и тяхното куче, и то няколко пъти. За конкретния случай, на 26.07.2022 г., към 8.00 ч., свидетелката пуснала кучето Л. сутринта, да се разходи , след което чула неговия писък, обърнала се и видяла, че муцунката му е захапана от техните кучета от оградата. Свидетелката се опитала да го хване за крачетата, но кучетата го изтръгнали от ръцете й. Свидетелката се качила на възвишението и видяла, че комшиите стоят сигурно на 5 м. от техните кучета, гледат със задоволство, и си приказват, гледат как техните кучета разкъсват кучето на сина й. , на сина кучето. Тя им извикала „Юле, С., моля ви се, помогнете“, стоят и гледат, все едно, че не са я чули, завъртели се и си заминали. Те изобщо не дошли да кажат, че тяхното куче е разкъсано.

Мъжът й се качил на стълбата и видял разкъсаното им куче, а техните кучета ближели кръвта. Свидетелката се обадила на сина си, а той на телефон 112, дошли полицаите и взели показания. Свидетелката твърди, че нейният син е отглеждал Л. 10 години, все едно, че е член от семейството, толкова кротко било и това е вторият път , когато го разкъсали. Първият път, мъжът й бил излязъл на улицата, кучето им било само едно, женското, било излязло от двора, нападнало мъжа й и и мъжът й е паднал на земята. Синът й много се разстроил от загубата, не можел да спи, бил раздразнителен, с всички било раздразнителен, той още е било под това влияние, както и самата свидетелка.

4

Последната също е много разстроена и когато минава покрай оградата чула лая на кучатата на ответника и от страх трепери цялото й тяло. Синът й бил много привързан към кучато Л.. Свидетелката излага, че между техния дом и този на ответника има ограда, която е каменна, но отдолу има 6 см. - 7 см., като с нейния съпруг са се разбрали, ако бордюрът остава от тяхната страна , те са длъжни да затворят това пространство. И двамата направили оградата, платили за оградата ответникът и нейният съпруг. Относно пролуките, от оградата до земята, свидетелката твърди, че това е собственост на комшията и е трябвало да си го запълни той. Съдът кредитира показанията на водената от ищеца свидетелка Л. З.а, ценени по реда на чл.172 от ГПК , като основани на преки и непосредствени впечатления и кореспондиращи на събрания по делото доказателствен материал.

Свидетелката Й.А.К. З.а, родена 1982г., съпруга на ищеца, излага, че с ищеца са сключили граждански брак през 2014г. Твърди, че кучето живеело първоначално в апартамента, но после го оставили в дома на родителите на ищеца, за да е по-спокойно, да не се гледа в апартамент. Всяка седмица посещавали кучите, ищецът се грижел за него, правели се разходки на кучето, сресване, къпане, избирали му се играчки и храна. След инцидента с кучето Л. държането на мъжа й много се променило, нито можел да спи, нито можел да прави нещо, в смисъл неспокоен, тъжен, даже бил спрял от няколко години цигарите и цигари отново пропушил. Ищецът бил много привързан към кучето. Този инцидент много му се отрази л, вече не бил усмихнат и ведър, а постоянно тъжен, не можел да спи и да се храни. След инцидента не са си взели друг домашен любимец. Все още имало вечери, в които ищецът не можел да спи, бил неспокоен и тъжен. Съдът кредитира показанията на свидетелката Й.А.К. – З.а досежно психическото състояние на ищеца по повод процесния инцидент, като основани на преки и непосредствени впечатления и кореспондиращи на събрания по делото доказателствен материал.