Определение № 1686 от 05.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1686 гр. София, 04.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20241000501498 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал 1, т.2 във връзка с чл. 463, ал. 2 от ГПК.

С решение № 557 от 31.01.2024 г. по гр. д. № 13501/2023 г. Софийският градски съд е ОТМЕНИЛ по жалба на взискателя „Инвестиа“ АД разпределение от 18.05.2022 г., извършено по изпълнително дело № 20187810400583 на ЧСИ Г. Д. в частта относно разпределената в трети ред сума от 460 882,48 лв., представляваща получена цена от проданта на ателие 2, склад 13, ателие 6, склад 5 и 11, и е ВЪРНАЛ делото на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение на същата сума.

Със същото решение съдът е ОТМЕНИЛ по жалба на взискателя „Българска банка за развитие“ ЕАД и разпределение от 12.07.2022 г. по същото изпълнително дело № 20187810400583 на ЧСИ Г. Д. в частта, в която във втори ред в полза на Столична община е разпределена сумата от 2 752,95 лв. за такси „битови отпадъци“, както и в частта, в която в ред трети в полза на взискателя „Изотех Интернешънъл“ АД е разпределена сума в размер на 368 818,51 лв., представляваща разликата над 390 948,47 лв. /равностойността на 200 000 евро/ до 759 766,98 лв. и е ВЪРНАЛ делото на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение на сумата от 371 571,46 лв.

С решението си съдът е оставил без уважение жалбата на длъжника Т. А.

Н . и срещу разпределение от 14.07.2022 г. по изпълнително дело № 20187810400583 на ЧСИ Г. Д..

Недоволен от така постановеното решение в частта, в която са отменени разпределенията от 18.05.2022 г. и от 12.07.2022 г. е останал присъединеният взискател „Изотех Интернешънъл“ АД, който го обжалва с оплаквания за 1 неправилност. По отношение на първото от тях поддържа, че привилегията на банката се простира само до сумата от 2 975 000 евро според посоченото в ипотечния акт, поради което с всяко погасяване на този дълг първоначално вписаната стойност следва да се редуцира. Относно второто разпределение са развити съображения, че същото действително е незаконосъобразно, но не поради приетото от съда, а защото на банката са разпределени 142 06.07 лв. в повече, която сума следва да се върне на съдебния изпълнител и да бъде наново разпределена.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не са постъпили отговори.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Производството по изп. дело № 20187810400583 на ЧСИ Г. Д. е образувано по молба на взискателя „Българска банка за развитие“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 01.08.2017 г., издаден по гр. дело № 9337/2017 г. на СРС, 143 състав, с който „Т. 2009“ ООД, И. Е. Н., ЕТ „Т. 91-И.

Н.“, Т. А. Н. и И. И. Н. са осъдени солидарно да платят по договор за банков кредит № 667/27.12.2011 г. дълг в размер на 373 500 евро главница, ведно със законната лихва от 15.02.2017 г. до окончателното й заплащане, както и лихви, неустойки, застрахователни премии и разноски за платена държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт, както и изпълнителен лист от 07.08.2017 г., издаден по гр. дело № 9341/2017 г. на СРС, 119 състав, с който „Т. 2009“ ООД, ЕТ „Т. 91-И. Н.“, „Т. 2005“ ООД, И. Е. Н., Т. А. Н. и И. И. Н. са осъдени солидарно да заплатят задължения по банков кредит № 608/11.05.2020 г. в размер на 1 295 915,93 евро главница, ведно със законната лихва, неустойки и разноски. С молба от 21.09.2018 г. взискателят „Българска банка за развитие“ ЕАД е поискал присъединяване на вземания към длъжниците „Т. 2009“ ООД, ЕТ „Т. 91-И. Н.“ и И. Е. Н. по още три изпълнителни листа, съответно от 13.03.2017 г., издаден по гр. д. № 9343/2017 г. на СРС, от 23.06.2017 г. по гр. д.

№ 9335/2017 г. на СРС и изпълнителен лист от 22.06.2017 г. по гр. д. № 9339/2017 г. на СРС общо за вземания в размер на 2 674 430,40 лв.

По делото са присъединени като кредитори дружествата „Елснер София“ ЕООД въз основа на удостоверение, издадено по изп. д. № 20188390400399 на ЧСИ И. К. за вземания в размер на 10 000 лв. – част от дължима главница по нотариално споразумение от 23.02.2018 г., ведно със законна лихва от 07.08.2018 г. и разноски, „Изотех Интернешънъл“ АД като заложен кредитор по договор за залог на търговско предприятие от 20.12.2017 г. с длъжника „Т. 2005“ ООД за частично обезпечаване до размер от 200 000 евро на вземания по договор за заем за 4 495 000 евро, „Топлофикация-София“ ЕАД също срещу „Т. 2005“ ООД по удостоверения от ЧСИ С. Х. по изп. д. № 20178630403156 и изп. д. № 20188630400243, както и от ЧСИ С. Я. по изп. д.

№ 20178440404003, а така също и дружеството „Инвестиа“ АД въз основа на удостоверение, издадено от ЧСИ И. М.-К. по изп. д. № 20178390400859 със вземания срещу ЕТ „Т. 91-И. Н.“ и „Т. 2005“ ООД в размер на 50 000 лв. като част от главница по запис на заповед, издаден на 15.05.2016 г., ведно с лихви и разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение от стойността на 2 имота, за който са направени.

Държавата е присъединен по право взискател с публични вземания в размер на 67 151,95 лв. спрямо „Т. 2005“ ООД , в размер на 13308,91 лв. спрямо И. И. Н., в размер на 1 563,37 лв. спрямо Т. Н. и в размер на 130 624,28 лв. спрямо дружеството „Т. 2009“ ООД, а Столична Община е присъединена по право взискател с вземания за съответните местни данъци.

С първото обжалвано разпределение от 18.05.2022 г. съдебният изпълнител е разпределил получената продажна цена от проданта на ателие № 2 и склад № 13, ателие № 6 и складове № 5 и № 11, в общ размер на 474 292 лв. между взискателите „ББР“ ЕАД, Държавата чрез НАП, „Изотех Интернешънъл“ АД, „Топлофикация-София“ ЕАД, „Инвестиа“ АД и Столична община.

С второто обжалвано разпределение от 12.07.2022 г. съдебният изпълнител е разпределил получената продажна цена от кафе-сладкарница в размер на 827 327,40 лв. между взискателите „ББР“ ЕАД, НАП, „Изотех Интернешънъл“ АД, „Топлофикация-София“ ЕАД, „Инвестиа“ АД и Столична община.

С разпределение от 14.07.2022 г., без да са влезли в сила предишните две разпределения, е извършено трето - на сумата от 620 000 лв., представляваща продажна цена от публичната продан на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** и построената в него жилищна сграда с идентификатор ***, находящи се в гр. София, ***, собственост на длъжника Т. А. Н.. Сумата е разпределена между взискателите „ББР“ ЕАД с вземане по ипотека спрямо този имот в размер на 631 950,89 лв., НАП с вземане в размер на 1 563,37 лв. и Столична община с вземане за данък върху недвижимите имоти в размер на 3 237,50 лв. и такса „битови отпадъци“ в размер на 5 590,63 лв.

За да отмени разпределението от 18.05.2022 г. по жалбата на „Инвестиа“ АД и върне делото на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение съдът е приел, че не може да се извърши преценка за погасяване на какви вземания по кои договори за кредит е разпределена сумата на взискателя „ББР“ ЕАД. В допълнение съдът е изложил, че от съдържанието на разпределението не може да бъде изяснена волята на съдебния изпълнител в погашение на кои вземания на останалите кредитори се разпределят суми, както и кои вземания се погасяват и до какъв размер.

По жалбата на „Българска Банка за развитие“ ЕАД за да отмени разпределението от 12.07.2022 г. и върне делото на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение съдът е приел, че вземането на Общината за такси не се ползва с привилегия по чл. 136, ал. 1, т.2 от ЗЗД, противно на приетото от съдебния изпълнител, както и че не е зачетена привилегията по ипотеката на банката-жалбоподател.

В обжалваната част решението е неправилно, а съображенията са следните:

Разпределение по чл. 460 ГПК се извършва при недостатъчност на постъпилата при изпълнението сума за удовлетворяване на вземанията на 3 всички взискатели. То е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои притезания, в какъв размер следва да се удовлетворяват, както и редът на удовлетворяването им.

С Тълкувателно решение № 2/2021 г. на ВКС, ОСГТК, по въпроса следва ли съдът при отмяна на разпределението сам да извърши ново разпределение или следва да върне делото на съдебния изпълнител, е прието, че с оглед препращащата норма на чл. 463 ГПК в производството по разглеждане на жалбата против разпределението окръжният съд прилага правилата на въззивното обжалване. Препращането към правилото на чл. 278, ал. 2 ГПК обосновава категоричен извод, че в производството по чл. 463 ГПК окръжният съд не действа като контролноотменителна инстанция, а като въззивна такава, с оглед правомощията му при основателност на жалбата да реши спора по същество, като при необходимост той събира и доказателства. С тълкувателния акт е дадено изричното указание до съдилищата, че при уважаване на жалбата произнасянето по същество се изразява в промяна на разпределението, без връщане на делото на съдебния изпълнител. Дори когато съдът установи, че в разпределението не е участвал присъединен по право кредитор, ако същият е подал жалба срещу разпределението, той следва да го включи в разпределението, без да се връща делото на съдебния изпълнител. Единствено в хипотезата, когато съдебният изпълнител не е изпълнил задължението си да конституира присъединен по право кредитор като го включи в разпределението – чл. 458 и чл. 459 ГПК, и този взискател не е подал жалба срещу разпределението, според т.1 от същото тълкувателно решение съдът служебно връща делото на съдебния изпълнител за ново разпределение с цел обезпечаване на участието на страната в процеса.

Настоящият случай не е такъв. Относно разпределението от 18.05.2022 г. при съобразяване указанията на цитираното тълкувателно решение следва да се приеме, че когато от акта на съдебния изпълнител не става ясно кои вземания с кои привилегии на кои взискатели до какъв размер се удовлетворяват, съдът не може да върне делото на съдебния изпълнител за ново разпределение, а в приложение на постановките на цитираното Тълкувателно решение № 2/2021 г. на ВКС, ОСГТК, е длъжен сам да извърши разпределението, като изправи констатираните от него пороци.

При необходимост, съдът може да използва специалните знания на вещи лица от съответната област на науката. Що се касае до разпределението от 12.07.2022 г., настоящият състав съобрази, че когато не е зачетена привилегията на даден взискател (като ипотеката на „ББР“ ЕАД), или хирографарно вземане на друг взискател е включено в разпределението като привилегировано, каквото е това на Общината за такса „битови отпадъци“, съдът във всички случаи сам извършва ново разпределение и това изрично е посочено в първата от разгледаните в мотивите към т.1 от цитирания тълкувателен акт хипотези, а именно, „когато незаконосъобразността на разпределението се изразява в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях“.

Като не се е съобразил с посоченото Тълкувателно решение № 2/2021 г.

4 на ВКС, ОСГТК, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна. При новото разглеждане на жалбите преди произнасянето си по същество съдът следва да извърши преценка, дали да не раздели производството по всяка една от тях.

Тъй като са обжалвани три отделни акта, постановени по три жалби срещу три отделни разпределения, макар и постановени в рамките на едно производство, то за всяка отделна жалба се дължи самостоятелно държавна такса в размер на 15 лв.. Тъй като жалбоподателят „Изотех Интернешънъл“ АД е обжалвал два от актовете по две от разпределенията, но е внесъл само една такса, то на основание чл. 77 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на САС сумата от още 15 лв., които администриращият Софийски градски съд не е събрал, въпреки дадените му изрични указания в този смисъл.

В частта по третото обжалвано пред СГС разпределение от 14.07.2022 г. решението като необжалвано е влязло в сила.