Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 398 от 11.11.2024, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 2414/2024
Вид
Решение № 398
Подписан
11.11.2024
В сила
14.03.2025
Състав
Тодор Минов

Цитирани разпоредби

  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.2, т.11 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Стара Загора, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20245530202414 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № ********** от 05.07.2024 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на МВР - Стара Загора /Упълномощен със заповед № ********** година на Министъра на МВР/, с което на Д. З., ЛНЧ ********** са наложени две административни наказания – „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за допуснато нарушение по чл.40, ал.1, във връзка с чл.183, ал.2, т.11 от Закона за движението по пътищата и „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец, за допуснато административно нарушение по чл.123, ал.1, т.1, във връзка с чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено.

Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, с писмено становище и в открито съдебно заседание, счита че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид 1 становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима, подадена е в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, но разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На Д. З. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № ********** от 04.06.2024 година, за това, че на 14.05.2024 година, в 08.35 часа, в град Стара Загора, по улица „Августа Траяна“, в посока юг-север, до номер 22А, е управлявал лек автомобил ............. с регистрационен номер **********, собственост на „Порше Лизинг Бг“ ЕООД, като: Преди да започне движение на заден водачът не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, в резултат на което със задна дясна част /калник/ блъска паркираният лек автомобил ********** с регистрационен номер ********** и реализира ПТП с материални щети по двата автомобила. Водачът не спира да установи последиците от произшествието. Актът за установяване на административно нарушение е съставен по преписка с входящ номер ********** г. Деянията са квалифицирани като административни нарушения по чл.40, ал.1, пр.1 и чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушенията са описани и квалифицирани така, както са в акта. В наказателното постановление е посочено още, че същото се издава въз основа на АУАН, серия АД ********** г., поради грешка в РСОД и дублиране на АУАН серия GA №**********/04.06.2024 г.

На жалбоподателя, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, за първото нарушение е наложено административно наказание, определено в абсолютен размер – „глоба” в размер на 20 лева, а за второто нарушение, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложено наказание към предвидения в закона минимален размер, а именно – „глоба” в размер на 150 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от един месец.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото

2 доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно. По същество от страните не се спори, че на процесната дата, в посоченото в административното обвинение време, лекият автомобил ............. с регистрационен номер **********, собственост на „Порше Лизинг Бг“ ЕООД се е управлявал от жалбоподателя Д. З.. Същото обстоятелство се установява и от показанията на свидетелката Е. Б. З.

По отношение нарушението по чл. 40, ал.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата:

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че на процесната дата, при движение на заден ход водачът на МПС с регистрационен № ********** е реализирал ПТП, поради това, че не се е убедил, че пътят зад МПС е свободен. Съгласно § 6., т.30 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. От предявения на страните в открито съдебно заседание видеозапис, записан върху CD-диск с надпис „ПТП Жабките“, се установява, че при движение на заден ход от страна на лекия автомобил „.............“ настъпва контакт между същия и лек автомобил „**********“, вследствие на който контакт, последният автомобил видимо се отмества. Видно от представения снимков материал, изготвен по административно-наказателна преписка по НП №**********/05.07.2024 година. се констатира, че и по двата автомобила са налице материални щети, съответно в задна дясна част на автомобил регистрационен № ********** и задна лява част на автомобил регистрационен номер ********** „**********“. Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че щетите върху автомобила „.............“, регистрационен номер **********, установени в хода на административнонаказателното производство са резултат единствено от застрахователно събитие, декларирано от собственика на 23.04.2024 година. При сравнителен анализ на снимковия материал, изготвен по административно-наказателната преписка и този изготвен при оглед във връзка с опис на щета № ********** година видимо се установява, че след датата на извършване на административното нарушение, върху лекият автомобил регистрационен номер ********** са налице допълнителни щети /сравни лист 47 и лист 61 от 3 делото/.

Така образуваната съвкупност от косвени доказателства води до единствения непротиворечив извод, че на 14.05.2024 година, при движение на заден ход, с МПС с регистрационен № ********** жалбоподателят е реализирал ПТП, поради това, че не се е убедил, че пътят зад МПС е свободен.

От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината - непредпазливост.

По отношение нарушението по чл. чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата:

Както се установи от горното изложение, на 23.04.2024 година между лек автомобил „.............“, регистрационен номер **********, управляван от жалбоподателя и лек автомобил „**********“ регистрационен номер ********** е настъпило ПТП с материални щети. В този случай, за жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, участник в същото ПТП, на основание чл. 123, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата е възникнало задължението без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелката З. и от предявения в открито съдебно заседание видеозапис се установи, че жалбоподателят напуска местопроизшествието, без да установи последиците от настъпилото ПТП. Ето защо съдът намира, че чрез бездействието си в тази насока, З. е осъществил изпълнителното деяние на разглежданото административно нарушение.

От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината - непредпазливост.

Съдът намира, че в разглеждания случай, точно, последователно и детайлно е описано както мястото, където е станало произшествието, така и механизма на настъпването му. Следователно, ясно и точно са описани в пълнота релевантните към предмета на делото обстоятелства. Правилно и прецизно са посочени нарушените разпоредби, които обективират състава на административните нарушения, както и санкционни норми. Във връзка с компетентността на наказващия орган е представена съответна оправомощителна заповед на Министъра на вътрешните работи. Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са 4 допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл.42 и чл.57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

За неоснователно следва да се приеме възражението в жалбата, досежно посочения в Наказателното постановление бланкови номер на акта за установяване на административно нарушение, послужил като основание за образуване на административно-наказателното производство. Съгласно чл. 57, ал. 1, т.3 ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа датата на акта, въз основа на който се издава същото. В обжалваното наказателно постановление се съдържа бланковият номер и датата на АУАН Серия GA № **********/04.06.2024 година, като по делото е безспорно, че същият е бил съставен в присъствието и предявен на жалбоподателя. В същия АУАН е инкорпорирано възприетото в обжалваното наказателно постановление административно обвинение, като посоченият, и допълнителен номер на АУАН в наказателното постановление по никакъв начин не е ограничило правото на защита на жалбоподателя.

Неоснователно е и възражението за нарушение на чл. 40 ЗАНН при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. В конкретния случай, от показанията на актосъставителя се установява, че лично се е запознал с видеозаписа и снимковият материал, преди да пристъпи към образуване на административно-наказателното производство. Ето защо следва да се приеме, че същият е установил непосредствено елементите от фактическия състав на нарушението, поради което не следва да намери приложение хипотезата на чл. 40, ал.3 ЗАНН.

По отношение размера на наложените административни наказания – „глоба” в размер на 20 лева, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и „глоба” в размер на 150 лева и лишаване от права за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.5, от ЗДвП, съдът намира, че същите са определени в предвидените в закона размери. Следва да се отбележи, че хипотезата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в настоящият случай. Съдът намира, че извършените нарушения не са с по-ниска степен на обществена опасност, спрямо деяния от същия вид и следва да бъдат санкционирани.

5

С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 63д ЗАНН следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на въззиваемия разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ********** от 05.07.2024 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на МВР - Стара Загора /Упълномощен със заповед № ********** година на Министъра на МВР/, с което на Д. З., ЛНЧ ********** са наложени две административни наказания – „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за допуснато нарушение по чл.40, ал.1, във връзка с чл.183, ал.2, т.11 от Закона за движението по пътищата и „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец, за допуснато административно нарушение по чл.123, ал.1, т.1, във връзка с чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Д. З., ЛНЧ **********, от град Стара Загора,

********** да заплати на ОД на МВР Стара Загора сумата в размер на 100,00 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6