Решение № 616 от 28.09.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. Варна, 28.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Даниела Михайлова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно наказателно дело № 20213110201992 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.

К. АНД. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 442а331/17.01.2021г. на Директора на ОД-МВР-Варна, с което на основание чл.209 „а“ ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 300 лв.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъборазно, че не е била изяснена фактическата обстановка, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и др.Поради това и се иска отмяна на постановлението.

В съдебно заседание въз. А., редовно призован , не се явява , представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.Д. изтъква , че въз.А. не по свое желание е слязъл пред входа, където е бил на обществено място и е имало достатъчно разстояние между отделните хора.На следващо място се навеждат множество доводи за незаконосъобразност на постановлението - че разпоредбата на чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ не съдържа състав на нарушение, че заповедите на Министъра на здравеопазването са били променяни във времето и че същите не са акт с нормативен характер, че не е било обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН и др. Поради тези и други съображения се 1 иска отмяна на постановлението и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована , в първото съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата . За второто заседание са постъпили писмени бележки , в които са изложени доводи за това, че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.12.2020г. около 11.30 часа , служители на ІV РУ-Варна, един от които св.

А.К., в изпълнение на служебните си задължения, бил изпратен на сигнал за възникнал скандал в гр.Варна, в кв.“Аспарухово“, жк“Дружба“, бл.3, вх.А. На място се намирали св.Т.И. с приятелката си, който имал неуредени финансови отношения с въз.А., свързани със закупуване на лек автомобил на изплащане.Там имало и други полицейски служители.Първоначално въз.А. бил в дома си, а в последствие бил поканен да слезе пред входа , за да се изясни фактическата обстановка.Когато св.К. пристигнал на място , той видял, че двамата мъже и жената говорят на висок глас и се намират в непосредствена близост до единия от другите полицейски служители.Тогава им отправил забележка да си сложат маски и да спазват необходимата дистанция.Св.И. и приятелката му си сложили маски и изпълнили разпорежданията на св.К..Въз.А. обаче продължил да говори на висок глас, като бил толкова близо до св.К., че той усещал пръските от устата му върху себе си.За това му направил забележка да си сложи маска и да спазва дистанция.Въз.А. продължил да стои без маска, подновил спора си със св.И., което пък наложило намесата на другия полицейски служител с цел предотвратяване на евентуално сбиване.Тогава св. К. съставил против въз.А. акт за установяване на административно нарушение за това, че при условията на извънредна епидемична обстановка, обявена с Решение № 323/ 14.05.2020г. на Министерски съвет, удължавано неколкократно, последно с Решение № 855 / 25.11.2020г. , не е изпълнил въведените с точка 8 от Заповед № РД 01-675 /25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, като намирайки се на открито обществено място-гр.Варна, жк“Дружба““ № 3, пред вх.А, на което има струпване на хора и не спазва физическа дистанция от 1,5 м., не е поставил защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата.

Нарушението било квалифицирано като такова по чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ.Въз.А. отказал да подпише акта, което било удостоверено с подписа на един свидетел.При личното предявяване на акта , както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направен и депозирани.

Св.К. от своя страна изготвил докладна записка за случилото се.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било 2 издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление 442“а“- 331/17.01.2021г., с което административно-наказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта , както и правната квалификация на нарушението.

За него и на основание чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ на въз. А. била наложена „Глоба“ в размер на 300лв. В постановлението било посочено, че в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са постъпили възражения.

В хода на съдебното производство бе разпитан А.К.-актосъставител,чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.Свидетелят си спомни за случая с необходимата конкретика и посочи, че въз.А. е бил в непосредствена близост както до другите полицейски служители, така и до него , и че въпреки отправените му предупреждения да се отдръпне на дистанция и да си сложи маска, той не е направил това. По искане на адв.Д. до разпит бе допуснат и св.Т.И.-очевидец на случилото се, чиито показания съдът също кредитира.От тях стана ясно, че св.И. със съпругата си е отишъл да търси въз.А., с когото имали неуредени финансови взаимоотношения по повод на лек автомобил, който бил пред входа.Между тях възникнал скандал и на място пристигнали полицейски служители.Първоначално въз.А. бил в дома си и водел разговор с тях от терасата.В последствие полицейските служители му казали да слезе долу.Въз.А. слязъл, но бил без маска , застанал близо до полицаите и започнал да се кара и с тях. Св.И. посочи, че след като им е била направена забележка, той и съпругата му си сложили маски и се дръпнали.Въз.А. обаче не направил това и му бил съставен акт.

Съдът приобщи към доказателства по делото представените от ю.к.Л. копие от Заповед рег. № 365-1952 / 24.03.2020г. на Директора на ОД-МВР0-Варна за оправомощаване на длъжностни лица от ОД-МВР-Варна да съставят актове за нарушения по чл.209 „а“ от Закона за здравето, която кредитира .

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези, приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

3

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление № 436 „а“- 331/ 17.01.2021г. е издадено от компетентен орган - от Директора на ОД-МВР-Варна, на основание чл.209“а“ ал.4 от Закона за здравето. Актът за установяване на административно нарушение също е съставен от компетентно лице съгласно Заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на Директора на ОД-МВР-Варна.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, с който е било установено извършеното от въз.А. нарушение. Отказът му да го подпише е бил удостоверен с подписа на един свидетел съобразно изискванията на чл.43 ал.2 от ЗАНН. Против акта не са били депозирани възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. В наказателното постановление се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.

Вмененото във вина на въз. А. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правото му на защита е било реализирано в цялост с депозирането на жалба пред въззивната инстанция.Действително, в постановлението не са изложени конкретни мотиви относно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Доколкото обаче наказващият орган е издал наказателно постановление, то очевидно не е приел случая за маловажен.Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът намира, че правилно административно- наказващият орган е констатирал нарушение на Закона за здравето, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.Със Заповед № РД-01-675/ 25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването, за периода от 27.11.2020г. до 31.01. 2021г. са въведени противоепидемични мерки, като в т.8 изрично е предвидено, че всички лица, когато се намират на открити обществени места, на които има струпване на хора и невъзможност за спазване на физическа дистанция от 1,5 метра, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и устата.От доказателствата по делото безспорно се установява, че въз.

А. на

23.12.2020г. се е намирал на открито обществено място- в кв.“Аспарухово“жк“Дружба“, бл.3 , пред вх.А, на което е имало струпване на хора , той е бил без поставена защитна маска и не е спазвал физическа дистанция от 1,5 м. Тези обстоятелства се установяват от показанията на св.К. и св.И.. И двамата са 4 категорични, че въз.А. е бил без маска , намирал се е в непосредствена близост до полицейските служители и въпреки дадените му разпореждания не се е отдръпнал на разстояние от тях, а и не е покрил носа и устата си по предвидения в заповедта начин.Обстоятелството, че той е бил извикан от полицейски служители да слезе пред блока , за да се изяснят претенциите между него и св.И., не води до отпадане на задължението му да спазва въведените противоепидемични мерки.Няма спор, че събитията са се случили на открито обществено място, което е позволявало между лицата да има необходимата физическа дистанция.От показанията на свидетелите обаче и от съдържанието на приложената по преписката докладна записка се установява, че въз.А. не е бил на съответното разстояние от полицейските служители и е бил без маска.Св.К. в показанията си сочи, че въззивникът , въпреки отправените му предупреждения, се е бил надвесил над него говорейки , не е преустановил противоправното си поведение, което пък наложило в последствие свидетелят двукратно да се бърше с кърпичка. От това може да се направи извод, че нарушението, описано в акта и постановление е било осъществено от обективна и субективна страна от въз.А..

Съдът не споделя възраженията на адв.Д. по отношение на характера на издадените от Министъра на здравеопазването заповеди. Съгласно разпоредбата на чл.

63 ал. 1 от Закона за здравето (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) , при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.

С Решение , обнародвано в ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г., Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така министърът е издал Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г., която съдържа посочената вече т.8 и с която е въведена противоепидемична мярка , задължаваща всички лица, които се намират на открити обществени места, на които има струпване на хора и невъзможност за спазване на физическа дистанция от 1,5 метра, да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. В цитираната заповед е бил определен и срок на действие на тази противоепидемична мярка – от 27.11.2020год. до 31.01.2021год. Т.е. към момента на съставяне на акта - 23.12.2020г., Заповед № РД-01675/25.11.2020г. е била действаща и с нея са били създадени задължения и 5 непосредствено са били засегнати права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица. Тази заповед е била издадена на основание чл.63 ал.4, ал.11 и чл.63 „в“ от Закона за здравето, чл.73 от АПК и подробно описани в нея решения на Министерски съвет и предложение от Главния държавен здравен инспектор. Същата носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. В този смисъл са Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд и Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд. Процесната заповед не урежда абстрактни правила за поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за COVID епидемии, а има за цел да уреди възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и процесната, който изрично позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата пандемия.