Решение № 77 от 21.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Бургас, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100601167 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия Т. И. Г. с ЕГН **********, подадена чрез упълномощения му защитник адвокат Бойчо Боев от БАК, против Присъда № 100 от 24.06.2022 г. на Районен съд – Бургас, постановена по НОХД № 1812/2021 г. по описа на същия съд.

С атакуваната присъда подсъдимият Т. Г. е признат за виновен, че на 06.10.2020 г. в гр.Бургас, от жилище, находящо се в гр. Бургас, ж.к. „***", бл.

*, вх. „*", ет. *, ап. *, отнел чужди движими вещи, а именно - един брой телевизор „SANG“, модел LE32Z10, един брой мобилен телефон, марка „Iphone“, модел 6, един брой мъжки часовник „CASIO G-Shock“, модел GA2000 1-А9, един брой мъжка чанта, тип паласка – тъмносива, съдържаща сумата от 760 (седемстотин и шестдесет) лева, като всички вещи са на обща стойност 1377 (хиляда триста седемдесет и седем) лева, от владението на А.

А. К. с ЕГН **********, без негово съгласието и с намерение противозаконно 1 да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 от НК, вр. чл. 54 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от пет месеца, като на основание чл. 304 от НПК е признат за невиновен и е оправдан по обвинението, че деянието е извършено чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – разбИ.е на входна врата, както и по квалификацията по чл.

195, ал. 1, т. 3, предложение второ от НК. По отношение наложеното наказание, съдът е определил общ режим за изтърпяването му.

Със същата присъда, подсъдимият Т. Г. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас направените в досъдебното производство разноски в размер на 103,10 лева (сто и три лева и десет стотинки), както и да заплати на Районен съд – Бургас сумата от 20 (двадесет) лева за направените от съда разноски по делото, а също и 5 (пет) лева като държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Първоинстанционната присъда е обжалвана като незаконосъобразна, неправилна и постановена при допуснати абсолютни процесуални нарушения. Жалбоподателят възразява срещу конкретни доказателствени източници, използвани от първостепенния съд за изграждане фактическата обстановка по делото, като част от тях намира за негодни и недопустими доказателствени материали, а за други твърди, че са неправилно интерпретирани от съда. Жалбоподателят твърди, че обвинението срещу него е недоказано, поради което моли атакуваната присъда да бъде отменена, а вместо нея въззивният съд да постанови нова, с която да го признае за невиновен и да го оправдае изцяло по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Според него, обвинителната теза е доказана по безспорен начин, като районният съд, в мотивите към присъдата си, подробно е обсъдил фактите и обстоятелствата по делото, обществената опасност на извършеното престъпление и обществената опасност на подсъдимия, и му е определил справедливо наказание. Доколкото намира атакуваната присъда за законосъобразна и правилна, прокурорът моли въззивния съд да я потвърди изцяло.

В съдебното заседание пред въззивния съд подсъдимият Т. Г., редовно призован, не се явява. Видно от приложените по делото материали, същият е 2 бил търсен, за връчване на призовки по настоящото дело, на всички известни по делото адреси, но не е бил установен. Предвид тези обстоятелства, настоящият въззивен съд намери, че е налице хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, а именно подсъдимият не е намерен на посочените от него адреси и е променил същия, без да уведоми съответния орган, поради което разгледа делото в негово отсъствие.

В съдебно заседание пред въззивния съд упълномощеният защитник на подсъдимия Т. Г. поддържа въззивната жалба на основанията, посочени в нея, като конкретизира основните си възражения относно дейността на първостепенният съд по оценка на доказателствения материал, както и относно допустимостта на някои от доказателствените средства, приложени по делото. Твърди, че обвинението е останало недоказано по отношение на неговото авторство, поради което моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Т. Г. за невиновен и да го оправдае по предявеното му обвинение.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши, в пределите, посочени в чл. 314, ал.1 от НПК, цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от страна, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.

Производството пред районния съд се е развило по реда на глава ХХ от НПК. Контролираната съдебна инстанция е положила достатъчно усилия при провеждането на съдебното следствие да изясни правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото – както проявявайки сама активност при събирането на доказателствения материал по делото, така и осигурявайки на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност. Това е позволило по 3 делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации.

Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав изцяло споделя възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка по делото, а именно:

Подсъдимият Т. И. Г. е роден на *** г. в гр. ***, живее в същия град, ** гражданин е, има завършено *** образование, ***. С влязла в сила на 20.10.2020 г. присъда по НОХД № 1907/2020 г. на Районен съд – Бургас, подсъдимият Т. Г. е осъден на „Пробация“ с налагане на двете задължителни пробационни мерки за срок от десет месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно за срок от една година, за извършено на 23.02.2019 г. престъпление по чл. 131, ал.1, т.4 предложение трето и т.12 предложение първо, вр. чл. 130, ал.2 от НК.

Към 05.10.2020 г. пострадалият А. К. работел в търговско дружество „***" ЕООД като „работник в склад" и ползвал квартира, находяща се в бл. *, вх. *, ет.*, ап.* в ж.к „***", гр.***.

В периода от 04.10.2020 г. до 11.10.2020 г. св. К. ползвал платен годишен отпуск, а на 05.10.2020 г., около 12:00 ч., посетил работното си място, където получил заплата в размер на 800 лв., предоставена му в банкноти от по 20 лева. След това, прибирайки се, минал през различни места, направил покупки и се върнал в ползваното от него жилище.

На 05.10.2020 г., около 16:00 ч., К. бил посетен в квартирата си от св. Г.

С. – негов колега в „***“ ЕООД, като двамата пили бира, след което С. си тръгнал. По-късно К. се уговорил с подсъдимия Г., с когото се познавали 4 отпреди, последният да му дойде на гости.

Същата вечер – на 05.10.2020 г., около 21:00 ч., в апартамента на св. К. дошли подсъдимият Т. Г. и приятелката му – свидетелката П.. Тримата започнали да се черпят с алкохол. По време на разговорите им, подсъдимият Г. разбрал, че пострадалият е получил заплата.

Около 23:00 ч. алкохолът свършил, а подсъдимият Г. и св. П. решили да си ходят. Домакинът, който бил вече в опиянено състояние, изпратил своите гости, след което си легнал да спи.

Г. и П. се прибрали в квартирата, в която живеели и която се намирала на ул. „***“ № * в гр. **. След като приятелката му заспала, подсъдимият решил да проникне в жилището на К. и да отнеме парите му, както и други вещи. В изпълнение на решението си, след полунощ, т.е., в ранните часове на 06.10.2020 г., Г. се върнал до ползваното от пострадалия К. жилище, находящо се в бл. *, вх.*, ет.*, ап.* в ж.к. "***", гр. ***, и използвайки поставена под прозореца на жилището пейка, се изкачил до прозореца, който не бил заключен и проникнал в апартамента през него. Пострадалият не се събудил.

От жилището, обитавано от К., подсъдимият Г. взел чантичката на пострадалия, тип „паласка“, тъмносива на цвят, съдържаща сумата от 760 лв.

След това проникнал в стаята, в която спял пострадалият свидетел К., откъдето взел мобилният му телефон, марка „Iphone", модел 6, часовникът му „CASIO G-Shock", модел GA2000 1-А9 и телевизор марка „SANG", модел LE32Z10. Заедно с всички вещи подсъдимият Г. напуснал жилището на К., като чрез упражняване на натиск разбил входната врата. Веднага след това се свързал от мобилния си телефон със св. С. С. и го попитал дали може да му помогне да продаде няколко неща и евентуално дали би ги купил. Разбрали се подсъдимият да отиде в дома на св.С., находящ се в гр. ***на ул. „***“ № *.

Малко след 05:00 часа на 06.10.2020 г. подсъдимият пристигнал в дома на С., носейки със себе си отнетите от жилището на К. вещи. За тях той обяснил, че ги е взел от свой познат, но не споделил, че ги е откраднал. С. огледал вещите, като заявил, че желае да купи часовника „CASIO G-Shock“ като за него договорили сумата от 40 лв. След това подсъдимият Г. извадил от джоба си голямо количество банкноти от по 20 лв. и дал една от тях на С..

Разбрали се телевизорът и мобилния телефон да останат в жилището на С., 5 който да се опита да ги продаде, след което подсъдимият Г. си заминал.

Сутринта на 06.10.2020 г. пострадалият К. се събудил и потърсил часовника си, за да види колко е часът. Не успял да го намерил, не успял да открие и мобилния си телефон, а като станал от леглото установил, че му липсва и телевизорът. Установил и липсата на чантичката му, ведно с получените пари като заплата (с изключение на изхарчените преди това за покупки 40 лв.). К. видял, че вратата на жилището е разбита, поради което сигнализирал на органите на МВР.

В хода на разследването подсъдимият Г. посочил на полицейските служители, че вещите са при свидетеля С.. Служителите на 05 РУ при ОД на МВР-Бургас отишли в дома на св. С., който съдействал на полицаите и предал с протокол за доброволно предаване телевизорът, часовникът и мобилния телефон, отнетите от жилището на пострадалия К., които впоследствие му били върнати с протокол.

Така установената от районния съд фактическа обстановка се основава закономерно на цялата доказателствена съвкупност, събрана в хода на наказателното производство, а именно: показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели И. П., Д. К., Г. Г., М. С., П. И., А. К.

(включително и показанията на последния, прочетени по реда на чл. 281, ал.

5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ на л. 15-17 от ДП), Т. Т., Г. С., Г. Я., Д. П., С. С. (включително и показанията на последния, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ на л. 21 и л. 101 от ДП, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ на л. 23 от ДП), Й. Н., С. С., М. И. и Г. П.; писменото заключение на вещото лице по извършената оценъчна експертиза; актуална справка за съдимост на подсъдимия, справки от мобилни оператори (л. л. 87-100 и л. л. 113 – 117 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие (л. л. 7-9 от ДП), протоколи за доброволно предаване (л. л. 31 – 33 от ДП), както и другите, приложени по делото писмени доказателства и доказателствени средства, относими към предмета на делото, в това число фотоалбум, гаранционни карти, касова бележка, протокол за разпознава не на лица, протокол за оглед на веществени доказателства, писма от мобилни оператори и пр.

Разпечатката съдържа 43 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/825e0557-3a22-48cd-88ad-7f6ec6471be7