Решение № 1891 от 29.04.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4841/2022
- Вид
- Решение № 1891
- Подписан
- 29.04.2023
- В сила
- 18.05.2023
- Състав
- Живко Стоянов Желев
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.78, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1891 гр. Пловдив, 29.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330104841 по описа за 2022 година
Предявения иск намира основание в чл. 50 ЗЗД.
Ищецът "Пакгруп" ООД твърди, че е собственик на лек автомобил с регистрационен номер ***, като на ***, около 12:00 часа автомобилът бил паркиран в гр. *** на ул. „***“ № ***, в близост до дърво, намиращо се на тротоара. Поддържа се, че част от дървото, без това да е възприето от представител на ищеца, се откъснала и паднала върху автомобила, като е нанесла увреждания в предното обзорно стъкло на автомобила, предния капак, предния десен калник и подкалник, което е наложило да бъде извикан екип на пожарна и аварийна безопасност. Той отстранил падналата част от дървото и освободил по този начин автомобила. Последвал ремонт в сервиз, където били отстранени повредите, за което дружеството-ищец заплатило общо сумата 1675 лв. Предвид обстоятелството, че дървесната растителност и озеленяването са общинска публична собственост се претендира да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за причинените имуществени вреди, законната лихва от датата на деянието до завеждане на делото, като и законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане.
Ответникът Община Пловдив оспорва обстоятелството, че дружеството-ищец е собственик. Оспорва механизма на настъпване на вредите. Счита, че уврежданията са резултат от непреодолима сила, причинена от природно бедствие, поради което общината не носи отговорност за тях. Ответникът прави и възражение за 1 съпричиняване на вредите, тъй като автомобилът бил паркиран в нарушение на Закона за движението по пътищата.
Съдът намери за установено следното:
На *** по около 12.00 часа К.А. паркирал автомобил марка „***“ мод. „***“ с рег. № *** в гр. *** на улица "***" №***. Автомобилът бил собственост на дружестото ищец, чийто управител бил А. Мястото на паркиране било разположено в близост до дърво, като в същата част на платното имало разположени и други паркирани автомобили. Когато около 14.00ч. А. се върнал на мястото установил, че дървото се е пречупило, като част от него е ударила автомобила отпред повреждайки предното стъкло, капака и предните десни калник и подкалник / лист 6-9/ . Дървото било отстранено от екип на *** "***" гр. ***, което е видно от представените служебна бележка и телефонограма, потвърждаващи деня, мястото и видна на инцидента /лист 35 - 38/.
Установява се от заключението на автотехническата експертиза / лист 83/, че към момента на случилото се автомобилът е бил паркиран в зона срещу №**-ти на ул.
"***", като при падането на част от дървото, разположено в северно от платното и на северния тротоар, автомобилът се е намирал в северната част на платното за движение, с предната си част ориентирана на изток, а задната на запад. От отговорите на вещото лице дадени в открито заседание се установи, че към датата на извършения от него оглед на мястото на улицата е бил наличен знак за еднопосочно движение от запад на изток / лист 87/.
След произшествието автомобилът бил възстановен, като били извършени, ремонт на десен подкалник, монтаж на преден капак, монтаж на десен калник, ремонт на рамка на предно стъкло, демонтаж и монтаж /замяна/ на предно стъкло, както и боядисване на преден калник и преден капак. За ремонта била съставена фактури от *** на стойност 1010,40 лв. с ДДС, която била заплатена от дружеството на същата дата / лист 14/. Във връзка с ремонта ищецът е закупил предно стъкло за 150 лв. и преден капак за 300 лв. съобразно представените фактури / лист 12 и 13 /. Разходите за доставката на тези части чрез куриерска фирма възлизат на 215 лв. / лист 11/. Така общо разходите направени във връзка с ремонта са 1675,40 лв.
Съгласно автотехническата експертиза стойността на ремонта, съобразно пазарни цени би била 6820,87 лв. с ДДС при използване на нови оригинални части и 3245,40 лв. с ДДС при използване на авточасти втора употреба /лист 77/.
Установява се от представеното писмо на Общинско предприятие "Организация и контрол на транспорта" от 01.12.2022г., че участъкът от улицата на която е бил паркиран автомобила е регулирана със знак за еднопосочно движение, като не съществува забрана за паркиране / лист 46/.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
2
Съгласно чл.50 ЗЗД за вредите произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
По делото безспорно се установи, че дървото чийто клон се е отчупил и паднал върху автомобила на ищцата се е намирало на улицата – тоест върху имот публична общинска собственост. Тъй като дървото е трайно насаждение, съобразно чл.92 от ЗС то също е общинска собственост.
Анализът на писмените доказателства, ведно с заключението на експертизата води до извод, че вредите върху автомобила са били причинени в резултат на пречупване на дървото и падането му върху автомобила. Наличието на поражения върху автомобила е видно на снимките приложени по делото и отразяващи както състоянието му, така и местоположението на падналата част от дървото върху него, а и големината на самото дървото. Едва ли собственикът би съборил умишлено дърво върху скъпоструваща вещ с цел да инсцинира инцидент и се обогати чрез дело за вреди от ответната община. Това е така, защото с оглед нормалното мислене, подобно начинание е свързано със значителни разходи при твърде невисока вероятност от успешен край. Поради това съдът намира, че следва да приеме за достоверни снимките приложени по делото, а доводът на ответника за недоказаност на наличието на вреди за неоснователен.
Неоснователно е възражението на ответника за наличие на непреодолима сила.
Не се представиха доказателства, че във въпросния ден е имало буря със силен вятър, както се твърди в писмения отговор. Във връзка с това възражение следва да се отбележи още, че отговорността по чл.50 ЗЗД не е договорна, а деликтна, поради което обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а не само за предвидимите вреди (арг. от чл.51 ЗЗД). В случая отговорността на собственика е обективна и почива не на принципа на вината, а на принципа на разпределението на риска.
Не се установи също така, че автомобилът е бил неправилно паркиран, поради което не могат да бъдат възприети и доводите на ответната община за наличие на съпричиняване. Представената от общинското предприятие схема на знаковото стопанство не отразява физическото наличие на знаци в съответния пътен участък към дата на събитието, а само тяхното разположение, така както е планирано от община Пловдив. Дали в конкретния ден, на мястото и в точния участък е бил наличен знак, не е установено обективно по делото. От представените снимки е видно, че в същата част на платното има и редица от други паркирани автомобили. Освен това, следва да се вземат предвид отговорите на вещото лице дадени в съдебно заседание, според които, ако автомобилът е бил паркиран на срещуположната страна на улицата / в дясната част на платното/ увредите върху него биха били малко по-големи /лист 87/. Тъй като при съпричиняването е от значение дали поведението на пострадалия обективно е 3 допринесло за настъпване на вредите, следва да се приеме, че в случая те биха настъпили, дори да се приеме, че автомобилът е бил паркиран неправилно.
Ето защо съдът намира, че ответникът носи отговорност за обезщетяване на вредите и предявеният иск следва да бъде уважен като основателен за сумата 1675 лв.
Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на произшествието – 12.04.2020г. до завеждане на иска – 03.04.2022г., която възлиза на 336 лв.
Съобразно чл.78, ал.1 ЗЗД ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски от 881 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив ЕИК 000471504 с адрес гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов №1 да заплати на "Пакгруп" ООД ЕИК 000471504 със седалище и адрес на управление с. Марково, обл. Пловдив, ул. Източна №16, на осн. чл.50 ЗЗД, сумата 1675 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и пет лева/ представляваща обезщетение за неимуществени вреди произлезли на 12.04.2020г. от вещ собственост на ответника – дърво засадено на тротоара на ул. "***" №*** в гр. ***; 336 лв. / триста тридесет и шест лева/ - закона лихва върху сумата, считано от датата на инцидента - 12.04.2020г. до предявяване иска – 03.04.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, от 04.04.2022г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА Община Пловдив ЕИК 000471504 да заплати на "Пакгруп" ООД ЕИК 000471504, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата на 881лв. /осемстотин осемдесет и един лева/ деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4