Решение № 14 от 21.01.2013, Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. ******, 21.01.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и дванадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Е.К. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №714 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за делба във фазата на допускането й.

Предявен е иск с правно основание чл.34 ЗС от Д.М.В. и И.Т.Д. срещу К.С.М., С.С.М., Т.А.С., В.А.Г., Р.А.П., С.И.С., О.А.О. и А.О.О. за делба на Апартамент №1, находящ се в блок **, ет.6 *** в гр.******, кв.”*****” , състоящ се от кухня, три стаи и сервизни помещения, със застроена площ от 91.34 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение №18 със застроена площ от 5.06 кв.м. , ведно с 2.7075 % ид.ч. от правото на строеж върху терена и общите части на сградата.

Ищците излагат са всички страни с изключение на О.А.О. и А.О.О. са наследници на Т. *** , починал на 22.06.1983 г. Сочат, че през 1958 г. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №146, том II, дело№617/1958г. общият им наследодател придобил правото на собственост върху реална част с площ от 1,5 дка от нива , цялата с площ от 20.2 дка , находяща се в землището на с.******** , общ.****** , м-ст „*****” , при граници : З. Г., Д. К., З. М., И. В. и път, , която към 1978г. се идентифицирала като парцел VII в кв.16 по плана на гр.******, кт.”***** ******”. Със Заповед

№3717/18.08.1978г. на Председателя на ИК на ОНС този парцел бил отчужден за предвидено по ЗРП мероприятие „Солно находище –*****” и оценен на 5 875.82 лева, като било взето решение за обезщетяване на правоимащия Т. В.. С договор от 25.10.1984г. на наследниците на Т.Д. В. било предоставено процесното жилище.Същото било обитавано от 1984г. до 2006г. от ищците, които през 2006г. се установили да живеят в гр.София и допуснали Т. В.Ж. /низходящ на В. Т.Д., починала на 22.06.1983г./ , който бил освободен от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” на 19.12.2002г. С КНА **4, том VIII, рег.№5968, дело №1298/2008г. на нот. Зоя Аврамова Т.В.Ж. бил признат за собственик по давност на процесния апартамент. Ищците оспорват удостовереното в този нотариален акт с твърдението, че Т.Ж. никога не е установявал и упражнявал владение върху жилището. Сочат, че договор за покупко-продажба , обективиран в нот.акт №166, том 1, рег. **166, дело №155/ 2010г. на нот.Илко Кънев Т.Ж. прехвърлил на О.А.О. правото на собственост върху апартамента. Твърдят, че този договор не е произвел вещно-транслативно действие по отношение на 11/12 ид.ч. от собствеността.

Молят процесния имот да бъде допуснат до делба при следните квоти :

20/60 ид.ч за Д.М.В.; 20/60 ид.ч. за И.Т.Д.; 5/60 ид.ч. за Т.А.Т.; 4/60 ид.ч. за С.С.М.; 4/60 ид.ч. за О.А.О. и А.О.О.; 1/60 ид.ч. за В.А.Г.; 1/60 ид.ч. за Р.А.П. и 1/60 ид.ч. за С.И.С..

В срока по чл.13 ГПК ответниците О.А.О. и А.О.О. са депозирали писмен отговор на иска, в който изразяват становище за недопустимост и неоснователност на същия. Сочат, че Т.Ж. следва да участва на общо основание в делбеното производство в качеството му на наследник по правоприемство. Твърдят, че праводателят им е придобил процесния имот след продължило спокойно и непрекъснато 10 годишно давностно владение, към което бил присъединил владението и на своята майка.

В срока по чл.13 ГПК ответникът Т.А.Т. чрез назначения особен представител е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за допустимост и основателност на иска.

В срока по чл.13 ГПК останалите ответници и конституираното трето лице помагач на страната на О.А.О. и А.О.О. - Т.Ж. не са изразили становище по иска.

Съдът след като прецени събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното :

От копие от личен регистрационен картон на И.Т.Д. се установява, че негови родители са Т.Д. В., роден на ***г. и Д. Т. Д., родена на ***г. , като в същия е вписано за датата на гражданския брака на родителите – 15.02.1947г.

Видно от нот.акт №146, том II, дело №617/ 30.12.1958г. Т.Д. В. е придобил чрез покупко-продажба собствеността върху следния недвижим имот : 1.5 дка от нива, находяща се в землището на с.******** , м- ст „*****”, цялата с площ от 20.2 дка.

Със Заповед №3717/18.08.1978г. на ИК на

ОНС-гр.Варна в полза на Държавата е отчужден парцел VII в кв.16, кв.”***** ******”, собственост на Т.Д. В. за предвидено мероприятие „Солно находище –*****”, като правоимащият е обезщетен с тристайно жилище в жил. комплекс „****** – *****”.

Видно от Удостоверение за наследници **89/19.05.2010г., издадено от Община ****** Т.Д. В. е починал на 22.06.1983г. като е оставил за свои законни наследници Д.М.В. /съпруга/, В. Т. С./ дъщеря/ и И.Т.Д.

/син/.

В

Удостоверение изх.

№ГРОИ-42/1/21.09.2010г., издадено от Община ****** е удостоверено, че не се откриват данни кога и къде Д.М. В.а е сключила граждански брак с Т.Д. В. , като същата е със семейно положение вдовица.

Видно от Удостоверение за наследници **2721/06.10.2010г., издадено от Община Варна В. Т. С. е починала на 05.10.1984г. като е оставила за свои законни наследници А. Т.С./съпруг/ и децата си : Т.В.Ж., К.С.М., С.С.М. и Т.А.Т..

С договор от 25.10.1984г. на наследниците на Т.Д. В. е предоставено жилище №18, вход А, ет. 6, находящо се в жилищен блок ** в комплекс „****** –*****” като обезщетение срещу отчужден недвижим имот в кв.”********” за строителство на селище „*****” на основание Заповед №3717/18.08.1978г. Като стойност на жилището е вписана сумата от 10 285 лева и е посочено, че тази стойност се покрива от сумите от отчуждения имот и собствени средства на получаващия обезщетението в размер на 5 876 лева, като разликата до пълната стойност от 4 409 лева следва да се покрие в срок до 10 години, за което се вписва законна ипотека в полза на ОНС.

От Акт за граждански брак

№126/13.10.1985г. , издаден от ОНС-Балчик се установява, че А. Т.С. и С.И.С. са сключили граждански брак на 13.10.1985г.

От постъпилото по делото писмо от

Министерството на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се установява, че Т.В. Ж. е постъпил в затвора в гр.Ловеч на 06.10.1989г. и е освободен на 19.12.2002г.

Видно от Удостоверение за наследници

№100267/09.12.2010г., издадено от Община Варна е, че А. Т.С. е починал на 11.10.1991г. като е оставил за свои законни наследници съпругата си от втори брак С.И.С. и децата си В.А.Г., Р.А.П. и Т.А.Т..

С КНА **4, том VIII, рег. №5968, дело №1298/09.12.2008г. на нот. Зоя Аврамова, вписан в СВ под №118, том XIX

, дело №3486, вх.рег. №7379/ 11.12.2008г. Т.В.Ж. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот :

Апартамент №18, на шести жилищен етаж , вх.А на жилищна сграда – блок 2 , находяща се в гр.******, кв.”*****” , изградена върху дворно място, съставлявашо УПИ I- ЖС в кв.13 по плана на града с площ от 91.34 кв.м., състоящ се от кухня, три стаи и сервизни помещения, ведно с принадлежащото му Избено помещение №18 с площ от 5.06 кв.м., както и 2.7057 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

С договор за покупко-продажба №166, том

I, рег. **166, дело

№155/ 15.04.2010г. на нот. Илко Кънев , вписан в СВ под №163, том III, дело №573, вх.рег. №1343/ 16.04.2010г. Т.В.Ж. е продал на О.А.О. правото на собственост върху следния недвижим имот: Апартамент №18, на шести жилищен етаж, вх.А на жилищна сграда – блок 2 , находяща се в гр.******, кв.”*****” , изградена върху дворно място, съставлявашо УПИ I- ЖС в кв.13 по плана на града с площ от 91.34 кв.м., състоящ се от кухня, три стаи и сервизни помещения, ведно с принадлежащото му Избено помещение №18 с площ от 5.06 кв.м., както и 2.7057 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

От Удостоверение №ВО-74/ 09.09.2010г., издадено от Община ****** се установява, че О.А.О. и А.О.О. са съпрузи.

В Удостоверение

№РД-9400-3029/18.10.2012Г. , издадено от Община ****** е отразено, че в НБД и ЛРК няма запис за дата и място на сключване на брака между Д.М.В. и Т.Д. В., като в акта за раждане на сина им И.Т.Д. е отразено, че този брак е първи поред и е сключен на 15.02.1947 г.

С декларация И.Т.Д. е декларирал, че имената Д. Т. Д., Д. М. Димитрова , Д. М.В. са имена на едно и също лице – неговата майка Д.М.В..

С декларация И.Т.Д. е декларирал, че имената Т.Д. В. и Т.Д. В. са имена на едно и също лице – неговия баща – Т.Д. В..

Свидетелят Д. С. излага, че неговият баща и баба Д. работили заедно в ******* и оттам познава всички страни по делото. Сочи, че Т. живеел в имота в кв.***** от 2002г., като преди това бил в затвора. Сочи, че не е ходил в апартамента преди 2002г. Знае, че преди 2002г. К. живеела временно там и един от братята му, докато Т. бил в затвора.Твърди, че Д. не е живяла там, а само И.. И. бил му казал, че ще препишат апартамента на Т.. Т. го бил помолил, докато е в затвора да наглежда на апартамента, но не му бил дал ключове за там. Знае, че навремето имали къща в ******* и предполага, че след изселването от там са придобили апартамента. Свидетелят не знае с точност адреса . Сочи, че апартаментът се намира във вход от центъра като се отива от магазините нагоре, последния вход.

Заявява, че бил свидетел на Т., когато подписвали за давност за апартамента. Т. живял в апартамента от 2002г. , докато го продал.

Свидетелката С.Н. излага, че познава Т.Ж. от хранителното магазинче, което тя има в „*****а” ,между първи и втори блок.

Сочи, е всеки ден Т. и жена му идвали там всеки ден в магазина, откакто започнали да живеят там някъде след 2002г.

Апартаментът му бил в първия вход към града. Не знае други хора да са живели в този апартамент.

От заключението по назначената СТЕ се установява, че имотите, описани в нот.акт №146, том II, дело №617/1958г. и Заповед №3717/18.08.1987г. са идентични, като и че е налице идентичност на имотите описани в Договор от 25.10.1984г. и нот.акт **4, т. VIII, рег.

№5968, дело №1298/2008г.

Съдът като взе предвид събраните в производството доказателства, и становищата на страните намира за установено от правна страна следното:

По предявен иск с правно основание чл.34 ЗС за делба следва да се установи притежанието на правото на собственост в патримониума на съделителите в делбата и основанието, на което е възникнала съсобствеността.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че през 1958г. Т.Д.

В. е придобил в собственост 1.5 дка от нива, находяща се в землището на с.********, м- ст „*****”, цялата с площ от 20.2 дка. През 1978г. този имот е бил отчужден в полза на държавата за извършването на мероприятие „Солно селище“, като Т. В. е следвало да бъде обезщетен чрез предоставянето на друг имот. Такова обезщетение е било извършено след смъртта му, като в полза на неговите наследници е бил предоставен процесния имот съгласно Договор от 25.10.1984г.

Макар и по делото да липсва акт за граждански брак съдът възприема заявеното от ищците, че наследодателят Т.Д. В. и ищцата Д.М.В. са се намирали в граждански брак към датата на покупко-продажбата от 1958г. Изводът в тази насока се обуславя от това, че по делото са налице данни, съдържащи се в други официални документи, а именно : в представения личен регистрационен картон на И.Д. е удостоверено, че родителите му са сключили граждански брак на 15.02.1947г., ищцата е вписана със семейно положение „ вдовица“ в издаденото от Община ****** удостоверение от 21.09.2010г., като в същото е отразено, че липсват данни кога и къде е сключила гражданския си брак с Т.Д. В., в представеното удостоверение за наследници Д.В. е вписана като законен наследник на Т.Д. В.. Предвид горното съдът намира, че придобиването на 1.5 дка от нива, находяща се в землището на с.********, м- ст „*****”, цялата с площ от 20.2 дка. е осъществено в режим на СИО , съобразно разпоредбите на чл.13 и чл.14 СК / 1968г. отм./ вр. §103 от ПРЗ. Така след смъртта на общия наследодател през 1983г. неговата съпруга и наследниците му са притежавали следния обем от права по отношение на притежаваното от него имущество и право на обезщетение за отчуждения недвижим имот , както следва : Д.М.В.

Разпечатката съдържа 57 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/825d13dc-9399-4a2b-be0a-f50f19bbfc65