Решение № 110 от 14.05.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Кюстендил, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Весела Б. Данчева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20251500500539 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№10340/11.09.2025г., подадена от В. Г. М. с ЕГН ********** и И. С. М. с ЕГН **********, двамата с адрес в *******, чрез пълномощника им адв.П. К., срещу решение №402 от 23.07.2025г., постановено по гр.д.№20241510102609 по описа за 2024г. на Районен съд – Дупница.

С обжалваното решение РС-Дупница се е произнесъл по предявени от Б. С. С. с ЕГН **********, лично и в качеството му на законен представител на малолетното дете К. Б. С. с ЕГН **********, двамата с адрес в ********, срещу В. Г. М. с ЕГН ********** и И. С. М. с ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС, като е признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на по 1/180 идеална част от следните недвижими имоти: 1) поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на *****; 2) поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на *****; 3) поземлен имот е идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на *****; 4) поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на *****; 5) поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на *****; 6) поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на *****; 7) поземлен имот с идентификатор №*** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, ведно с изградената в поземления имот жилищна 1 сграда, с идентификатор №*** и е осъдил ответниците да им отстъпят собствеността и предадат владението на по 1/180 ид.ч. от същите имоти, както и е признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на по 1/36 идеална част от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор №*** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на *****, ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** и е осъдил ответниците да им отстъпят собствеността и предадат владението на по 1/36 ид.ч. от същия имот.

С решението са приложени и правните последици на чл.537 ал.2 от ГПК, като съдът е отменил до 1/90 ид.ч. нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) №121, том ІІ, рег.№2429, дело №316/04.06.2024г. по описа на нотариус С.С., с район на д-вие ДРС, който акт е вписан в СВ при РС-Дупница под №142, том VІІІ, дело № 1245/04.06.2024г., с който ответникът В. Г. М., ЕГН: **********, е признат за собственик на следните недвижими имоти: 1) поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на *****; 2) поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на *****; 3) поземлен имот е идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на *****; 4) поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на *****; 5) поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на *****; 6) поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на *****, както и е отменил до 1/18 ид.ч. нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство (констативен) №47, том І, рег.№508, дело №47/07.02.2024г. по описа на нотариус С.С., с район на д-вие ДРС, който акт е вписан в СВ при РСДупница под №73, том ІІ, дело №159/07.02.2024г., с който ответникът В. Г. М. е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор №*** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на *****, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***.

С обжалваното решение ДнРС е осъдил В. Г. М., ЕГН: **********, и И. С. М., ЕГН: **********, двамата с адрес: *****, *****, да заплатят на Б. С. С., с ЕГН:

**********, лично и като законен представител на малолетното дете К. Б.ов С., ЕГН:

**********, двамата с адрес: ******** , сумата от общо 2105.00 лева, представляваща сторени разноски по делото.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва изцяло с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. По отношение на земеделските имоти, находящи се в землището на *****, въззивниците считат за неправилен и необоснован извода на съда, че ищците са собственици на посочените в решението квоти от имотите по силата на наследствено правоприемство от Г.И.М.. Твърдят, че въпреки събраните по делото гласни доказателства, че ответникът В. М. е владял самостоятелно тези имоти спокойно, явно и непрекъснато повече от 20 години, съдът отказал да цени възражението му за придобиването им по давност. Не били обсъдени и оценени от страна на решаващия съд ангажираните в производството доказателства, че владението на тези имоти било предадено на ответника В. М. от бившия собственик и негов дядо В. С. М., както и че приживе наследодателят извършил неформална делба на възстановените му по ЗСПЗЗ имоти между внуците си и още оттогава ответникът В. М. бил установил самостоятелно владение за себе си върху описаните по исковата молба земеделски имоти. Това обстоятелство било установимо от разпита на свидетеля Е. М., която 2 свидетелствала за постигната неформална уговорка за разпределение на имотите на семейството между двамата им синове В. и В. М.и. От своя страна свидетелските показания на М. и Г. установявали знание у В. М. и Р. М. за извършеното неформално разпределение на имотите в семейство М.и, както и че те не са се противопоставяли на това разпределение. Въз основа на изложените факти се извежда обобщаващия извод, че извършеното неформално разпределение на имотите - застроени и земеделски, между двамата братя В. и В. М., поставило начало на самостоятелното давностно владение на ответника В. М., който започнал да владее само за себе си земеделските земи най-късно след смъртта на дядо му В. М. през 1997г. Акцентирано е, че според трайната практика на ВКС, посочената хипотеза е едно от изключенията, при които самостоятелната фактическа власт на един от наследниците, не се третира като съвладение, а като владение за себе си. Посочено е, че дори с учредяването на право на преминаване върху един от земеделските имоти от страна на Р. С.а, извършено в лично качество и като майка на малолетната П. М., тя не е прекъснала владението на ответника В. М. върху този имот. В производството не били събрани доказателства, че наследодатЕ.та на ищците е оспорвала или пречила на владението на ответника В. М. върху тези имоти.

По отношение на застроения недвижим имот, находящ се в *****, с адрес *****, въззивниците също излагат възражения за придобиване на имота по давност, за което се били снабдили с констативен нотариален акт по реда на чл.587 ал.2 от ГПК.

Поясняват, че съдът приел за недоказано възражението им поради липса на обективирано пред ищците поведение, което да сочи по недвусмислен начин на завладяване на целия имот, както и осъществяване на такова владение в изискуемия по закон десет годишен срок. Този извод на решаващия съд се оспорва като неправилен и необоснован. Изложено е, че съдът не ценил като такива действия извършено от ответника В. М. строителство в имота - пристрояване и надстрояване с още един жилищен етаж на съществуващата жилищна сграда и множество строителни подобрения по незастроената част от имота, без съобразяване с правата на наследниците на неговия брат в този имот. Този извод на съда, според въззивниците, не бил съобразен със съдебната практика, трайно приемаща, че извършването на строителство от един сънаследник в общия имот, без съобразяване с правата на останалите наследници, когато то се извършва с тяхно знание и без противопоставянето им, поставя началото на владението на този наследник върху целия имот. Трайна и непротиворечива била и практиката на ВКС, според която при постигната неформална уговорка между предишния собственик, впоследствие наследодател и неговите деца, според която един от тях ще получи конкретен имот, установената фактическа власт от последния върху този имот е начало на самостоятелно владение с намерение за придобиване на собствеността. Пояснено е, а и било установено по делото, че Г. М. и съпругата му още приживе изявили желание този имот да остане за сина им В., което тяхно решение достигнало до знанието на другия син и неговата съпруга Р. М./С.. След неговата смърт имотът на **** се владеел самостоятелно от В. М., без противопоставянето на неговия брат В. до смъртта му през 2014г. по силата на неформалното разпределение между двамата братя на двете къщи на семейството, находящи се в *****. Относно периода на извършване на подобренията е посочено, че съдът не следва да кредитира показанията на свидетЕ.та Е. М., като детайлно са изложени причините за това. Изложен е обобщаващият извод, че по делото са налице доказателства за установено от ответника В. М. самостоятелно владение върху целия имот на ****, настъпило след смъртта на баща му през 2011г., което е продължило в срока по чл.79 от ЗС. Извършените строителни дейности, както 3 и разпределението на имотите приживе от Г. М. - бащата на ответника, сочат на начало на самостоятелно владение, което е започнало най - късно след смъртта на бащата и е продължило повече от десет години.

Идентични съображения са изложени и досежно имота в с.*****, а именно, че този имот бил собственост на наследниците на Г.М. сред които бил и покойният В. М..

Свидетелите Г. и М. установили, че той не се владеел от ответниците, а в продължение на много години се владеел от други наследници на Г.М. по общо тяхно споразумение.

Р. С.а, никога не го е считала за свой, приживе не го е посещавала никога и не е предявявала претенции към него. Въпреки събраните доказателства, съдът приел, че този имот се владеел от ответниците и че искът по чл.108 от ЗС по отношение на него е основателен, с оглед на което ги е осъдил да предадат владението му при явна необоснованост на този извод, според съжденията на въззивниците.

По изложените съображения се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат изцяло отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани.

В законоустановения срок по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – Б. С. С., действащ лично за себе си и като законен представител на малолетното си дете К. Б. С., чрез пълномощника адв.С. К..

Постановеното решение се приема за правилно и законосъобразно и се моли за потвърждаването му. Изложено е, че независимо на чие име са възстановени земеделските земи, същите имали наследствен характер. Ответникът М., снабдявайки се за тях с титул за собственост, приобщил само за себе си наследствените идеални части на брат си В. М., а оттам и на племенницата си П. М.а, както и на ищците по делото. Акцентирано е, че издаденият в негова полза нотариален акт по обстоятелствена проВ. не установявал действителни права, доколкото ответникът М. не бил упражнявал явно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота за период от 10 години, нито пък демонстрирал владелчески действия по отношение на другите наследници, отблъсквайки владението им. Възразено е и срещу поддържания от ответниците довод за извършена приживе между наследниците неформална делба, което обстоятелство не било доказано в процеса. Отделно от това, изложеното възражение, според въвзиваемата страна, е преклудирано, като заявено след срока по чл.131 ал.1 от ГПК, при което съдът не дължи произнасяне по него и не може да го разглежда в настоящото производство.

След преценка на доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното: