Решение № 1789 от 24.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1789 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20221100103693 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 74 вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и с чл. 87 ЗННД, чл. 180, ал. 1, т. 3 ДОПК вр. с чл. 4, б. „в“, предл. 2 ЗДТ и с чл. 45, ал. 1 ЗМДТ, при евентуалност иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, както и при евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Г. Х. твърди, че на 01.04.2020 г. заедно с ответницата Л. В. са закупили два недвижими имота – апартамент № 44, находящ се в гр. София, ул. „*******, ет. 6 и паркомясто 12, представляващо 12/96 ид. части от сутеренния етаж на същата сграда, като всяка от страните е придобила по 1/2 ид. част от двата имота. Ищецът твърди още, че за придобиването на имотите е използван банков кредит по договор от 13.02.2020 г., сключен между „Алианц Банк България“ АД от една страна и ищеца и ответницата от друга, като вземанията на банката по договора са обезпечени с договорна ипотека, учредена на 01.04.2020 г. върху двата имота. Твърди, че към момента на закупуване на имотите страните са живеели в едно домакинство, но уговорката между тях е била той еднолично да придобие собствеността и на двата имота. Въпреки това, по искане на банката, договорът за кредит е сключен и с ответницата, а съответно тя е придобила и 1/2 ид. част от имотите.

Същевременно ищецът твърди, че тъй като ответницата не е разполагала със средства, той е заплатил със собствени средства първоначалната вноска от цената към продавача в размер на 45 581,22 лв., както и разходите по сделката за нотариални такси, такса за вписване и местен данък в общ размер от 9 287,37 лв. или ищецът общо е заплатил 54 868,61 лв., като освен това той твърди, че изплаща и вноските по банковия кредит, като всеки месец превежда по обслужващата сметка с титуляр ответницата съответната сума. Тъй като ответницата притежава половината от имотите, а ищецът твърди, че е заплатил изцяло посочените задължения към продавача и разноските по сделката, ищецът счита, че 1 ответницата следва да му заплати половината от посочените суми или общо 27 434,30 лв.

Посочва, че като купувач по сделката и с оглед уговорката да придобие имотите, както и с оглед на неблагоприятните последици, които биха настъпили за него при неизпълнение на задълженията на ответницата за заплащане на цената за имотите с оглед на сключения предварителен договор с продавача, той е имал правен интерес да заплати и частта от сумите, които са дължими от ответницата, поради което е встъпил в правата на удовлетворените кредитори и поради това иска ответницата да заплати на него дължимите към продавача, към нотариуса, към Службата по вписванията и към Столична община суми във връзка със сделката, чийто размер общо възлиза на посочената по-горе сума от 27 434,30 лв. При евентуалност, ако се приеме, че страните дължат солидарно на посочените лица сумите за цена и разноски по сделката, ищецът иска ответницата да му заплати припадащата се част от тези суми, която част възлиза на 27 434,30 лв., тъй като той като солидарен длъжник е изплатил цялото задължение към кредиторите. При евентуалност, ако другите две основания на претенцията на ищеца бъдат отхвърлени, той твърди, че ответницата се е обогатила с посочената сума, която не е заплатила, въпреки че я е дължала, а съответно ищецът се е обеднил с плащането на тази сума и поради това иска ответницата да му заплати обезщетение за това неоснователно нейно обогатяване в размер на 27 434,30 лв. Ищецът претендира и заплащането на лихва за забава върху процесната сума от 08.04.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответницата Л. В. оспорва исковете. Не оспорва обстоятелствата, свързани с придобиването на имотите от страните по делото – сключването на предварителен договор за закупуването на имотите и след това сключването на нотариална сделка, по която страните са купувачи на имотите, а също и сключването на договор за банков кредит, по който страните са солидарни длъжници. Ответницата оспорва наличието на правен интерес у ищеца при плащането на първоначалната част от цената за придобиване на имотите и на разходите по сделката, поради което счита, че той не е встъпил в правата на удовлетворените кредитори и не може да претендира суми на това основание. Не оспорва посоченото от ищеца обстоятелство, че страните към този момент са живеели в едно домакинство и поради това твърди, че средствата, които се твърди, че са заплатени от ищеца, всъщност представляват общи спестявания на страните за придобиване на имотите. Твърди и че ищецът не е разполагал с необходимите средства, за да заплати целите суми (за цена и разходи по сделката). В тази връзка твърди, че ищецът е кандидатствал самостоятелно за банков кредит, но тъй като не е разполагал с необходимите доходи, не е одобрен от банката като кредитополучател. Ответницата също е кандидатствала за кредит и с оглед на доходите банката е одобрила кредита да бъде предоставен на ответницата като кредитополучател, а ищецът да бъде солидарен длъжник по него, съответно двамата са придобили имотите в съсобственост. Освен това ответницата твърди, че ищецът към момента на сделката е бил длъжник по договор за банков кредит от 2019 г. за сума от 25 000 лв. (към „Първа инвестиционна банка“ АД), както и по договора за банков кредит, обезпечен с ипотека от 2013 г. за сумата от 90 000 лв. (към „Обединена българска банка“ АД). Поради това с получената сума по договора за кредит от 13.02.2020 г. (към „Алианц Банк България“ АД) 2 ищецът е погасил задълженията по другите два кредита, като остатъкът от сумата по получения кредит възлиза на 25 581,24 лв., която сума е използвана за заплащане на сумите във връзка с придобиването на имотите. Ответницата счита и че исковете на ищеца, основани на неоснователно обогатяване, също са неоснователни, тъй като ищецът е съсобственик на имотите и съдлъжник по отпуснатия кредит. Претендира разноски в производството.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

По делото страните не спорят, а това е видно и от представения нот. акт № 75 от 01.04.2020 г., че на посочената дата двете страни общо са закупили два недвижими имота – апартамент № 44, находящ се в гр. София, ул. „*******, ет. 6 и паркомясто 12, представляващо 12/96 ид. части от сутеренния етаж на същата сграда. Тъй като в сключения договор за продажба не е указано всеки от купувачите каква част придобива от имота, съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС всеки от страните по делото Г. Х. и Л. В. е придобил по 1/2 ид. част от двата имота. В т. VI на нотариалния акт страните са се уговорили и че разходите по сделката ще бъдат поети изцяло от купувачите.

Непосредствено преди сключването на договора за продажба на двата имота е заплатена част от цената, която възлиза на 45 581,24 лв., както е посочено в самия нотариален акт, а също така и видно от представеното платежно нареждане от 31.01.2020 г.

Видно от посоченото в нотариалния акт, останалата част от цената в размер общо на 204 765 лв. следва да бъде заплатена с предоставен на купувачите банков кредит от „Алианц Банк България“ АД по договор за банков кредит № 89024 от 13.02.2020 г. Финансирането на плащането на тази част от цената с банков кредит също не е спорно по делото. То се установява и от представения договор за банков кредит № 89024 от 13.02.2020 г., сключен с посочената банка, в който изрично е посочено, че сумата 204 765 лв. се предоставя на кредитополучателя – ответницата Л. В. – за заплащане на цената за придобиване на двата недвижими имота. Съгласно т. 4.8 от договора за кредит ищецът и ответницата са солидарно задължени за заплащането на паричните задължения по договора. Също така съгласно т. 6.1 от договора за кредит кредитополучателят (а съответно и солидарният длъжник), т.е. страните по делото, се задължават да учредят в полза на банката ипотека върху имотите, които ще закупят, като разходите за учредяването на това обезпечение се поемат от кредитополучателя и солидарния длъжник солидарно (съгласно т. 5.1.12 вр. с т. 4.8 от договора за кредит).

Във връзка с така предоставения кредит за заплащането на част от цената за придобиване на двата имота, видно от представения по делото нот. акт № 76 от 01.04.2020 г., в деня, в който е сключена сделката за придобиване при имотите и непосредствено след нея при същия нотариус, страните са учредили ипотека върху имотите в полза на банката.

Съответно част от заплатените нотариални такси и такса за вписване към Службата по вписванията (които общо са заплатени по сметка на нотариуса съгласно представените платежни нареждания) са заплатени като разходи по учредяването на ипотеката. За тези 3 разходи, както се посочи, според договора за банков кредит страните отговарят солидарно към банката, а съответно във вътрешните им отношения всеки дължи да заплати по половината от съответната сума съгласно правилото на чл. 127, ал. 1 ЗЗД. Макар изводът за това каква част дължи всяка от двете страни по делото от разноските във връзка с учредяването на ипотеката да може да се изведе от солидарно поетите от тях задължения по договора и правилото на чл. 127, ал. 1 ЗЗД, следва да се посочи, че доколкото плащането на тези задължения не се дължи към кредитора по договора (т.е. към банката), а към трети лица (нотариуса и Службата по вписванията), доколкото няма данни да се е наложило банката да заплати тези разноски, следва да се приеме, че поначало всяка от двете страни е поела самостоятелно задължение по договора за банков кредит да заплати съответна част от разноските по учредяването на ипотеката към третите лица, а съответно всяка от страните дължи по половината от тези разноски.

Следователно, в деня на сключването на договора за продажба на двата имота страните последователно са извършили две сделки – те са закупили имотите и след това са учредили ипотека върху тях. Разходите по тези две сделки включват дължимите към нотариуса такси за извършените нотариални удостоверявания по двата нотариални акта (за продажба на имотите и за учредяване на ипотека), както и свързани с това такси за преписи и други, дължимите към Службата по вписванията такси за вписване на двете сделки, както и дължимият местен данък към Столична община за придобиването на имота. Тъй като таксата за вписванията и местният данък за улеснение на страните по нотариалните производства се заплащат по сметка на нотариуса и след това се превеждат от него на съответните институции, в случая са представени две платежни нареждания от датата на сделката 01.04.2020 г. Едното е за заплащане на дължимите към нотариуса такси в общ размер от 2 569,47 лв., включващи както таксите във връзка с продажбата, така и във връзка с ипотеката, а с другото е за заплатените дължимите към Службата по вписванията и към общината такси за вписване на двете сделки и местен данък за придобиване на имота, които общо за преведени по сметка на нотариуса и възлизат общо на 6 717,90 лв. Тъй като в двата нотариални акта е посочен размерът на дължимата такса за вписванията (който следва и от удостоверявания материален интерес по сделките), се установява, че таксата за вписванията възлиза общо на 455,15 лв., а съответно местният данък, дължим към Столична община, възлиза на 6 262,75 лв.

Също така по делото е безспорно, а това е видно и от самите платежни нареждания, че сумата за първата вноска от цената по договора за продажба от 45 581,24 лв., сумите, дължими към нотариуса за нотариални такси по двете сделки в общ размер от 2 569,47 лв., както и сумите, дължими за такси за вписванията на двете сделки към Службата по вписванията в общ размер от 455,15 лв. и към Столична община за местен данък за придобиване на имотите от 6 262,75 лв. (или общо последните разноски за публични задължения възлизат на 6 717,90 лв.) са заплатени от ищеца Г. Х..