Определение № 336 от 27.04.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 336 гр. Разград, 27.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Д. Стоев

Членове:

Светлана К. Чолакова

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20253300500212 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане №1118/07.04.2025г. по ч. гр. д. №590/2025г. по описа на РС-Разград в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. И. Т. за заплащане на сумите: 366.05лв. договорна главница, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до изплащането му, 42.63лв. договорна лихва от 15.03.24г. до 15.08.24г. и 61.27лв. от 15.08.24г. до 27.03.25г.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната част е незаконосъобразно.

Твърди,че заповедният съд е излязъл извън правомощията си по чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК,като по този начин е нарушил съдопроизводствените правила. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима. Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. И. Т. И. за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите: 366.05лв.– главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; 42.63лв – договорно възнаграждение, дължимо за периода 15.03.2024г. до 15.08.2024г.; 130.90лв.– възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст;

196.35лв - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси; 200лв– неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни, начислена еднократно; 47.76лв.– лихва за забава за периода 16.01.2024г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 15.08.2024г.– дата на предсрочна изискуемост;

61.27лв.– лихва за забава за периода 15.08.2024г.– дата на падеж, до 27.03.2025г., всички 1 съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ******, както и деловодни разноски в размер на 21.25лв.– платена държавна такса по ЕПЕП, и 180лв.– юрисконсултско възнаграждение и 80лв.- юрисконсултско възнаграждение за подготовка на документи.

С разпореждане №1045/31.03.2025г. заповедният съд е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да поясни определени факти и обстоятелства относно извършените от длъжника плащания-по дата и размер, и за погасяване на кои задължения са осчетоводени същите.

С молба вх.№3423/07.04.2025г. заявителят е посочил, че извършените плащания са в общ размер от 634.95лв.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че плащането на закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси са неравноправно договорени от доставчика на финансова услуга в нарушение на ЗПК, ЗЗП и добросъвестността, клаузите противоречат на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са нищожни, което е довело до недействителност на целия договор, относно неяснота при определянето на ГПР, вкл. е констатирал и наличието на неравноправни каузи. Съобразил е наличните данни за заплатените до момента от длъжника 634.95лв. и чистата главница от 600лв., при съобразяване на разпоредбата на чл.23 ЗПК е приел за недължими претендираните като главница и лихви суми.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е процесуално допустима,като подадена в срок. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.Според изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019 г. /чл.7 ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410 ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът споделя установената съдебната практика, както и правните изводи на районния съд, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и 2 на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст в размер на 240лв и Флекси в размер на 360лв при уговорен ГПР 47.95% върху главница от 600 лева, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, е в състояние да надхвърли петкратния размер на законната лихва.

Невключването на допълнителните услуги в ГПР води като последица неяснота на определянето му, което е основание за нищожността му. ГПР не е величина,която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в ЗПК,който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО, като начинът на определянето му е точно разписан и не търпи отклонение от хармонизираните правила. Неправилното посочване на ГПР в договора за кредит се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда,които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго,освен това,което потребителят е получил по него.

В заключение неправилното изключване на разходи по кредита от ГПР, винаги и всякога води до определяне на неправилен ГПР, а оттам и до нищожност на договора съгласно чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил съгласно чл.23 ЗПК, т.е. остатъчната главница, като съобрази направените от длъжника плащания от 634.95лв., които в случая напълно я покриват.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1118/07.04.2025г. по ч.гр.д. №590/2025г. по описа на РСРазград в частта, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. И. Т. за заплащане на 3 сумите: 366.05лв. договорна главница, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до изплащането му, 42.63лв. договорна лихва от 15.03.24г. до 15.08.24г. и 61.27лв. от 15.08.24г. до 27.03.25г.

В останалата част, като необжалвано разпореждането е влязло в сила.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4