Решение № 97 от 20.04.2022, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. К., 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. А.а при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. А.а Гражданско дело № 20201850100538 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, вр. чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба вх. № 2336 / 14.08.2020 година подадена от „Д.З.” АД, ЕИК : * със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „К.А.Д.” № 68, представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д., чрез адв. Х. против О.К., ЕИК : *, със съдебен адрес : гр. К., ул. „О.“ № 1, представлявана от Кмета Т.А.М., с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи сумата в общ размер на 2 754.78 / две хиляди седемстотин петдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки / лева, от които : 2 723.77 / две хиляди седемстотин двадесет и три лева и седемдесет и седем стотинки / лева – главница и 31.01 / тридесет и един лева и една стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от 12.02.2020 г. до 23.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

В съдебно заседание проведено на 13.09.2021 г. съдът е прекратил производството срещу ответника – О.К., с оглед представените писмени 1 доказателства и е конституирал като ответник по делото Агенция „П.И.“, Областно пътно управление – С..

В исковата молба ищецът твърди, че с полица № 0320189910020400 / 12.10.2018 г. ищецът е сключил договор за автомобилна застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил „Б.“, модел „М5“, с рег. № *** със срок на действие от 12.10.2018 г. до 11.10.2019 г.

Сочи се още, че на 25.03.2019 г. на пътя между с. Волуяк и гр. К., на 200 – 500 м преди кръгово кръстовище, на моста за влизане в гр. К., в границите на урбанизирана територия, е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Б.“, модел „М5“, с рег. № *** собственост на „Лион Рент а Кар“ ЕООД, управляван от ИВ. Й. Й., преминава през необезопасена и несигнализирана по нормативно установения ред дупка на пътното платно, в резултат на което са му нанесени материални вреди. Виновното поведение на О.К. се изразява в бездействие, което е и причинната връзка между осъщественото ПТП и нанесените материални вреди на лек автомобил „Б.“, модел „М5“, с рег. № *.

В резултат на посоченото по – горе ПТП на 26.03.2019 г. в ищцовото дружество е подадено искане за оценка на вреди по МПС и е заведена преписка по щета № 210480735. Стойността на необходимите части и материали за възстановяване на лек автомобил „Б.“, модел „М5“, с рег. № * възлизат на 2 708.77 / две хиляди седемстотин и осем лева и седемдесет и седем стотинки / лева. Сумата от 1 200.00 лева е изплатена на пълномощника на собственика на застрахованото МПС - „И.“ ЕООД от ищеца по банков път. Остатъка от сумата 1 508.77 лева е изплатена на сервиза на застрахованото МПС.

В исковата молба се твърди, че отговорността на ответника се основава на обстоятелството, че увреждането на застрахования автомобил е в резултат на неподдържането неизправността на пътния участък, на който е реализирано ПТП, както и неостраняването и / или несигнализирането на съществуващите препятствия по него. С писмо изх. № 310003320 / 11.02.2020 г. получено от прпедставител на ответника на 12.02.2020 г. същият е поканен да заплати сумата от 2 723.77 лева, но до днес същата не е възстановена на ищеца.

Сочи се още, че е подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК и е издадена Заповед за изпълнение, като е образувано ч. гр. д. № 319 / 2020 г. по 2 описа на РС – гр. К..

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата в общ размер на 2 754.78 / две хиляди седемстотин петдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки / лева, от които : 2 723.77 / две хиляди седемстотин двадесет и три лева и седемдесет и седем стотинки / лева – главница и 31.01 / тридесет и един лева и една стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от 12.02.2020 г. до 23.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.06.2020 г. до изплащане на вземането. Направено е искане за заплащане на направените от ищеца разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

Ищецът редовно призован, представлява се от адв. Д. – САК, която поддържа така предявените искове и моли съдът да постанови решение, с което да признае исковете за основателни и да присъди направените от ищеца разноски, като излага подробно доводите си и прилага списък по чл. 80 от ГПК. Приложила е и писмена защита, изготвена в определения от съда срок.

Ответникът редовно призован не се явява, не изпраща представител.

Същият е взел становище в отговора / л. 194 – 199 /, че оспорва така предявените искове и моли съдът да отхвърли същите като неоснователни и недоказани.

Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

От представителя на О.К. бяха приложени в съдебно заседание 2 / два / договора, а именно : Договор за възлагане на обществена поръчка за обособена позиция № 3 за строителство на обект изх. № РД 33 – 12 / 29.08.2017 г. / л. 133 – 162 / и Договор за възлагане на обществена поръчка изх. № РД – 37 – 15 / 03.12.2019 г. с предмет : „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане / превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни работи при аварийни ситуации / на републиканските пътища по обособени позиции на територията на ЮГОЗАПАДЕН РАЙОН, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19 ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата“. Към същия е приложен и списък на републиканските пътища, където в т. 15 е 3 посочено, че поддръжката на околовръстен път К. – Петрохан се извършва от АПИ, т. е. пътят е на АПИ / л. 106 – 132 /.

От приложената като доказателство застрахователна полица № 0320189910020400 / 12.10.2018 г. е видно, че ищецът - от „Д.З.” АД, ЕИК : * е сключил договор за автомобилна застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил „Б.“, модел „М5“, с рег. № *** със срок на действие от 12.10.2018 г. до 11.10.2019 г.

От приложените доказателства се установи, че на 25.03. 2019 г. на пътя между с. Волуяк и гр. К. е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Б.“, модел „М5“, с рег. № * , собственост на „Лион Рент а Кар“ ЕООД, управляван от ИВ. Й. Й., преминава през необезопасена и несигнализирана по нормативно установения ред дупка на пътното плътно, поради което са му нанесени материални щети.

Съгласно уговореното в Общите условия към застрахователния договор „Каско на МПС“ е определено застрахователно обезщетение. Стойността на необходимите части и материали възлизат на 2 708.77 / две хиляди седемстотин и осем лева и седемдесет и седем стотинки / лева. сумата от 1 200.00 лева е изплатена на пълномощника на собственика на застрахованото МПС – „И.“ ЕООД / л. 15 /, а остатъкът от сумата 1 508.77 лева е изплатена на сервиза – „А.Б.“ ООД. Посочените суми се установяват от приложената рекапитулация по щета № 210480735 / 2019 г., както и от ликвидационен акт № 88734 / 17.04.2019 г. и ликвидационен акт № 895516 / 03.07.2019 г.

Видно е, че ищецът е изпратил регресна покана до О.К. на 11.02.2020 г., същата да възстанови сумата от 2 723.77 лева.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – автотехническа експертиза на в.л. В.И., което не се оспори от страните и се възприема от съда като компетентно и правилно дадено се установи, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е попадане на лек автомобил „Б.“, модел „М5“, с рег. № * и преминаване върху и през необозначена и необезопасена неравност / дупка / на платното за движение на път II – 81, между с. Волуяк и гр. К., на 200 – 500 метра преди кръговото кръстовище на моста за влизане в гр. К., в границите на урбанизирана територия, с двете десни колела, в резултат на което са увредени гумите и джантите на двете десни колела. Ако се приеме, че сумата е 1 508.77 лева е част от стойността на щетата, общият 4 размер на същата е 2 723.77 лева, от които 1 200.00 лева за ремонт на джанти и 15.00 лева обичайни ликвидационни разходи.

От показанията на разпитаните по делото свидетели ИВ. Й. Й. / водачът на л. а. / и Христо Янков Т. по категоричен начин се установява, че както свид. Й. е управлявал колата - лек автомобил „Б. 5“ по един камион изведнъж е попаднал в дупка или изрязан участък и е спукал гума, увредени са били също така джантите и бронята. И двамата свидетели са категорични, че именно попадането им в дупката е причината за щетите по автомобила.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал., във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, вр. чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

При така установената фактическа обстановка съдът намира исковете за основателени.

Фактическият състав при непозволеното увреждане се състои от : деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.

Следователно, за да бъде едно деяние деликт или непозволено увреждане, то трябва да е причинило вреди, причиняването на вреди да е противоправно / т. е. да има забрана в закона /, да е налице връзката между вредите и виновното противоправно деяние и не на последно място – да е налице вина.

От събраните по делото доказателства се установи, че ПТП – то е настъпило поради виновното поведение на отговорната структура, изразяващо се в бездействие и категорично е налице причинната връзка между осъщественото ПТП и нанесените материални вреди по лекия автомобил „Б.“, модел „М5“, с рег. № * . Също така установисе още, че водачът на лекия автомобил не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП – то, като не е нарушил правилата за движение по пътищата. Същият е управлявал технически изправно пътно превозно средство, със съобразена с пътните условия скорост, но водачът Й. не е имал обективната възможност да предотврати настъпването на ПТП – то.

В конкретния случай съдът счита, че безспорно се доказаха както размерът на настъпилите вреди, така и извършеното плащане от „Д.З.” АД.

5

Отговорността на ответника - Агенция „П.И.“, Областно пътно управление – С. се основава на обстоятелството, че увреждането на застрахованото пътно превозно средство е в резултат на неподдържането и неизправността на пътния участък, на който е реализирано ПТП – то, както и неотстраняването и / или несигнализирането на съществуващите препятствия по него. В случая не е изпълнено задължението стопанисващата структура да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на процесния пътен участък.

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че исковете са основателни и доказани, ответникът не представи доказателства, че е заплатил на ищеца дължимата сума в размер н а 2 754.78 / две хиляди седемстотин петдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки / лева.

С оглед горното съдът намира искът за основателен и доказан, поради което следва да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника в общ размер на 2 754.78 / две хиляди седемстотин петдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки / лева, от които : 2 723.77 / две хиляди седемстотин двадесет и три лева и седемдесет и седем стотинки / лева – главница и 31.01 / тридесет и един лева и една стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от 12.02.2020 г. до 23.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.06.2020 г. до изплащане на вземането.

Относно разноските :