Определение № 291 от 24.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. София, 24.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20248002100084 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на А. Б. М. срещу решение № 851 от 22.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 231/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 263303 от 11.11.2022 г., постановено по гр. д. № 6029 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете по чл.45 ЗЗД на А. Б. М. срещу М. С. Ж. за сумите от 20 000 евро – неимуществени вреди и 70 000 евро – имуществени вреди, изразяващи се в разлика между действителната пазарна цена, на която са продадени на публична продан гараж № *, находящ се в [населено място], [улица] подземен гараж № *, находящ се в [населено място], [улица], които вреди са причинени от недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на И. Ж. /наследодател на М. Ж./ като ищца в производството по гр. д.

№ 3641/2007г. на СГС и свързаните с него производства, както и като взискател по изпълнително дело № 20158490400711 на ЧСИ с рег. № 849, както и са отхвърлени исковете на А. Б. М. срещу К. Н. М. по чл. 45 ЗЗД за сумите от 50 000 евро неимуществени и 150 000 евро имуществени вреди, изразяващи се в разлика между действителната пазарна цена, на която е продаден на публична продан апартамент № *, находящ се в [населено място], [улица], които вреди са причинени от недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на К. М. като процесуален представител на И. Ж.

1 като ищца в производството по гр. д. № 3641/2007 г. на СГС и свързаните с него производства, както и като взискател по изпълнително дело № 20158490400711 на ЧСИ с рег. № 849.

Касационната жалба съдържа оплаквания за нищожност и неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.

3 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

От ответницата по жалбата М. Ж., чрез адв. И. В. - П., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

От ответника по жалбата К. М., чрез адв. А. П., е депозиран писмен отговор, с който е оспорена касационната жалба и се твърди че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, от ищец по делото срещу въззивно съдебно решение, постановено по искове с цена над 5 000 лв.

Производството по гр. дело № 6029/2018г. по описа на Софийски градски съд е образувано по предявените от А. Б. М. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу И. Г. Ж., починала в хода на производство и заместена на основание чл.

227 от ГПК от М. С. Ж., за заплащане на обезщетения за причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка от действията на тази ответница - привиден кредитор, осъществила измамливи действия, включително по образуване през 2007 г. на симулативен процес срещу ищцата с цел да се обогати неоснователно, както и срещу К. Н.

М. за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, настъпили от действията му като адвокат на И. Ж. във връзка с образуван срещу ищцата симулативен процес от 2007 г., който ответник е подписвал всички съставени документи с невярно съдържание за заблуда на надлежен орган - съда, относно несъществуващ дълг по несъществуващ документ.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че И. Ж. е била служител в управлявано от ищцата 2 търговско дружество „Омега 98“ ЕООД за периода 20.10.2005г. - 14.03.2007г.

В този период между страните възникнали и облигационни правоотношения по силата на сключен на 06.12.2006г. предварителен договор, с който Ж. се задължила да прехвърли на А. М. собствеността върху недвижим имот в [населено място], [улица], №*, вх.*, ет.*, ап.* за сумата от 145 000 евро, от която 15000 евро, платени при сключване на договора. С анекс № 1 от 24.01.2007г. е продължен срокът за прехвърляне на собствеността до 30.01.2008 г.

Със запис на заповед, издаден на 27.02.2007 г., М. се задължила безусловно, без протест и без разноски, да заплати на Ж. сумата от 130 100 евро до 12.04.2007г. В приемо-предавателен протокол от 15.03.2007г. страните са посочили, че записът на заповед е издаден като гаранция по предварителния договор от 06.12.2006 г. за остатъчната сума от продажната цена в размер на 130 000 евро.

На 13.11.2007 г. И. Ж. се разпоредила с правото на собственост върху обещания недвижим имот в полза на трето лице.

Въз основа на записа на заповед и на молба на Ж., чрез адвокат М., е образувано гр. дело № 9393/2007г. на Софийски районен съд, по което на основание чл. 237, б. „е“ от ГПК /отм./ е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20078480400081 по описа на ЧСИ рег. №848. С определение от 14.08.2017г. по ч.гр.д. № 3134/2007г. на СГС е отменено определението на СРС и изпълнителният лист е обезсилен.

На 16.08.2007г. е прекратено изпълнителното дело.

По молба на Ж., чрез адв. М., е образувано ч. гр. д. № 18512/2007 г. на Софийския районен съд, по което е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрани върху недвижими имоти на М..

На 24.09.2007 г. И. Ж., чрез адв. М. е предявила срещу А. М. искове за осъждането й да заплати сумата от 50 100 евро, частично от общо претендираната сума от 130 100 евро, дължима по запис на заповед, ведно със законната лихва, както и частично сумата от 1000 евро - обезщетение за забава от датата на падежа - 12.04.2007 г. до датата на предявяване на иска 24.09.2007г. Образувано е гр. д. № 3641/2007г. по описа на СГС. С молба от 12.12.2007 г. ищцата е предявила вземането си в пълния му размер. С решение № 891/05.03.2009 г. искът е уважен. С решение по в.гр.д. № 1804/2009г. на САС решението на СГС е обезсилено като постановено по непредявен иск и 3 делото е върнато на СГС, където е образувано гр. д. № 12957/2009г. С решение № 746/24.02.2010г. искът е уважен изцяло. С Решение № 525/19.03.2013 г. по в. гр. д. № 4012/2011 г. по описа на САС решението на СГС е оставено в сила.

Решението на САС в частта за уважаване на иска по чл. 538 ТЗ за сумата от 130 100 евро по запис на заповед от 27.02.2007 г. е влязло в сила на 25.07.2014 г., когато ВКС не е допуснал въззивното решение в тази част до касационен контрол. По отношение на уважената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД решението е допуснато до касационно обжалване и с решение № 24/12.05.2016 г., постановено по търг. д. № 3135/2013 г. на ВКС, решението на въззивния съд в тази част е оставено в сила.

На 22.12.2014 г. Ж. се снабдила с изпълнителен лист за сумата от 130 100 евро, ведно със законната лихва от 24.09.2007 г. На 26.06.2015 г. е образувано изпълнително дело № 20158490400711, по което недвижими имоти, собственост на М., са възложени на купувачи по осъществени публични продани, между които и взискателката И. Ж..

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е изложил мотиви, че М. е насочила иска си против ответниците с твърдение, че, въпреки че са знаели, че Ж. не е кредитор и в нейна полза не е възниквало вземане от 130 100 евро, са завели през 2007г. симулативен процес без основание, без дълг, без валидно възникнало правоотношение, в пряка причинна връзка от което М. е претърпяла имуществени вреди (разликата между реалната цена на двата продадени по изпълнителното дело гаражи и занижената цена, на която са възложени, и в размер на действителната цена на апартамента на [улица], всичките собственост на ищцата, продадени на публична продан, въз основа на изпълнителните листа, установяващи несъществуващо задължение) и неимуществени вреди в претендираните с исковата молба размери.

Съдът е посочил, че отговорността за вреди от злоупотреба с право е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. Забраната за злоупотреба с процесуални права е формулирана в чл. 3 ГПК като задължение за добросъвестно упражнение на процесуалните права, отговарящо на добрите нрави. За да направи извод, че не е налице недобросъвестно упражняване на законно признато право, въззивният съд е приел, че Ж. е твърдяла, че е кредитор на ищцата въз основа на издаден запис 4 на заповед от 27.02.2007г. и има вземане срещу нея от 130 100 евро, поради което е потърсила защита на своето субективно право от съда.

Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че съществува. Приел е, че в случая, предвид обстоятелството, че Ж. е упражнила правото си на иск, на обезпечение, а впоследствие и на изпълнение, е налице и убеждението за наличността на нуждаещо се от защита материално право.

Изложени са мотиви, че не е установено Ж. да е знаела, че вземането й по записа на заповед не съществува, че не съществува материалното право, чиято защита е потърсила. Съществуването на нейното право е установено със силата на пресъдено нещо. М. е упражнила правото си на защита чрез подадени от нея въззивна и касационна жалби и съдът е постановил решението си на основата на събрания по делото доказателствен материал, т.е. истината е това, което е доказано в рамките на процеса и от двете страни. М. е имала възможност да противопостави всичките си възражения срещу несъществуването на материалното право, което е и сторила, но съдът е намерил възраженията й за недоказани и неоснователни, т.е. не са почивали на доказателствата по делото, включително и на тези, ангажирани от нея.

Въззивният съд е приел, че на основание чл. 299, ал. 1 ГПК установените от съда факти и обстоятелства не могат да бъдат пререшавани, включително и в рамките на процеса по повод твърдените деликтни действия.

За неоснователно е счетено твърдението, че е налице влязъл в сила съдебен акт – определение от 14.08.2007 г. по гр. д. № 3134/2007 г. на СГС, установяващ нередовността на записа на заповед от 27.02.2007 г. от външна страна. Изложени са мотиви, че с това определение спорът между страните не е решен със сила на пресъдено нещо и не обвързва страните и не представлява процесуална пречка кредиторът да потърси правата си по общия исков ред.

Завеждането на исково производство от кредитора при неуважена молба по чл.

237, б. „е“ от ГПК /отм./ и обезсилен изпълнителен лист, не сочи на злоупотреба с права, а желание на кредитора да установи вземането си със сила на пресъдено нещо в исков процес.

Посочено е, че дори да се приеме, че са били налице недобросъвестни процесуални действия от ответниците по гр. д. № 12957/2009 г. на СГС, то докато решението по него не бъде отменено, искът за обезвреда не може да бъде предявен, защото той се натъква на силата на пресъдено нещо, 5 потвърждаваща правото, в чието съдебно предявяване според ищцата се състои злоупотребата с правото на иск.

Въззивният съд е приел за недоказано и твърдението на ищцата, че ответниците са организирали симулативен процес с цел нейното ограбване.

Посочено е, че не е възможно да се проведе симулативен процес без знанието и съгласието на ищцата, защото симулацията не може да бъде едностранна, а следва да е налице съгласие и от двете страни да прикрият със съдебното решение друго правно положение. Няма как само Ж., чрез процесуалния й представител, и без знанието и съгласието на М. да организират срещу последната симулативен процес, който следва да е организиран от страните в процеса, а не от едната страна. Освен това на основание чл. 299, ал. 3 ГПК, ищцата не може да оспорва влязлото в сила решение като постановено по привиден процес, в който е участвала и е упражнила всички предоставени й по закон процесуални права и защита.