Решение № 1841 от 04.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1841 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П.А като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110136597 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по чл.

61, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Д. П. С. е предявил срещу ответника М. П. С. кумулативно обективно съединени искове по: 1/ чл. 61, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 17 801,99 лева - главница, представляваща заплатени от ищеца месечни лизингови вноски за периода от 13.05.2019 г. до 20.12.2022 г., дължими от ответника по договор за обратен лизинг от 2019 г., сключен с „Амиго Лизинг“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба до погасяването и 2/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2207,07 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.07.2021 г. до 18.06.2024 г.

Ищецът Д. П. С. твърди, че ответникът М. С. е сключил договор за обратен лизинг с „Амиго Лизинг“ ЕАД през 2019 г. за предоставяне на ползването на лек автомобил „Мерцедес Е280“ с рег. № , срещу което се е задължил да заплаща ежемесечни лизингови вноски. В периода от 13.05.2019 г. до 20.12.2022 г. лизингополучателят бил заплатил само 2 от общо 31 вноски, други 2 вноски били заплатени от застрахователя „Евроинс“ АД като обезщетение, при което останали неплатени 27 месечни вноски и застрахователни премии на стойност общо 18 651,99 лв., които били заплатени от ищеца. Посочва, че на 20.12.2022 г. е заплатил и последната лизингова вноска в размер на 5 000 лв., след което лизингополучателят М.

С. е придобил собствеността върху лизинговата вещ според условията на договора.

Посочва, че размерът на заплатените от ищеца лизингови вноски (без застрахователните премии, дължими по договора за лизинг) възлиза на 17 801,99 лв. С последваща уточнителна молба излага твърдения, че плащанията са направени от ищеца с негови лични средства, със знанието и съгласието на ответника. Счита, че 1 сумата следва да му бъде възстановена от ответника, тъй като задълженията към „Амиго Лизинг“ ЕАД били на ответника, а не на ищеца, който реално е изпълнил неговите задължения. Посочва, че ответникът е изпаднал в забава за връщане на заплатената от ищеца сума, поради което претендира и обезщетение за забава върху процесната сума. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Посочва, че искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен и се прилага единствено, когато обеднелият няма друг иск, с който да се защити, а в случая това не е така. Оспорва твърденията на ищеца в исковата молба, че ответникът е придобил собствеността върху процесния лек автомобил, както и че ищецът е заплатил последна лизингова вноска на стойност 5 000 лв., както и че е заплатил останалите вноски по договора за лизинг. Твърди, че ищецът и ответникът са братя и по време на действие на процесния договор за лизинг са били в отлични взаимоотношения, поради което ищецът, заедно с жената, с която живее във фактическо съпружеско съжителство, са ползвали процесния лек автомобил и между страните е имало неформална уговорка ищецът да заплаща лизинговите вноски, но поради финансови затруднения ищецът често е забавял плащането на лизинговите вноски, поради което се е налагало ответникът да заплаща лизингови вноски или да дава пари на ищеца, за да може той да заплати лизинговите вноски. Посочва, че предвид доверието между страните ищецът е разполагал с пълномощно за представителство на дружеството „Фул мобайл сървисиз“ ООД, включително право да оперира с парични средства на дружеството, в което съдружник и управител е ответникът и поради това ищецът често е теглил пари от банковата сметка на дружеството, с които е погасявал не само свои лични задължения, но и суми по договора за лизинг. Твърди, че в периода от 17.09.2019 г. до 08.12.2020 г. ищецът е изтеглил около 15 000 лв. от сметка на дружеството и с част от тази сума директно е заплатил задължения по договора за лизинг. Въпреки уговорката между страните, ищецът не е погасявал лизинговите вноски, поради което лизингодателят „Финансити“ ЕАД (с предишно наименование „Амиго лизинг“ ЕАД) е изпратил съобщение на ответника, че ако не заплати сумата от 5 598,27 лв., договорът ще бъде прекратен, както и ще бъдат начислени значителни по размер неустойки, както и следва лизинговият автомобилът да бъде върнат. Поради това на 10.01.2023 г. ответникът е заплатил сума в размер на 6750,17 лв. След това отношенията между страните силно се влошили. Оспорва, че заплащането на процесните суми от страна на ищеца е без основание, тъй като с договора за лизинг се предоставя ползване на лизинговата вещ, а макар страна по договора да е ответникът, процесния автомобил е ползван от ищеца. Поради това заплащането на лизинговите вноски е насрещна престация за осъщественото от ответника ползване на лизинговата вещ, поради което не е налице обедняване на ищеца. Оспорва размера на иска. Релевира възражение за давност на всички претендирани суми (главници и лихви) с настъпил падеж преди 18.06.2021 г., като твърди, че вземанията, претендирани от ищеца са периодични вземания, тъй като касаят заплащане на лизингови вноски. Оспорва изпадането на ответника в забава, тъй като последният не е получавал покана за плащане. Посочва, че някой от вземанията за лихва за забава се претендират за период, преди да е изплатена съответната сума, върху които се начисляват. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Приети като писмени доказателства по делото са представените от ищеца справка за движение по сметки за периода от 01.04.2019 г. до 04.01.2023 г., справка за 2 движение по сметки за сметка с титуляр Д. С. с клиентски № за периода 01.01.2021 – 31.12.2021 г., както и таблица за синхронизиране на преводите. Ответникът представя като писмено доказателство по делото уведомление от „Финансити“ ЕАД /с предишно наименование „Амиго Лизинг“ ЕАД/ за просрочени задължения по договор за финансов лизинг № от 01.04.2019 г., вносна бележка с референтен № от 10.01.2023 г.; както и извлечение за движение по разплащателна сметка за търговско предприятие с IBAN за периода от 01.01.2019 – 31.12.2020 г.

От представените от ищеца справки за движение по сметки за сметка с клиентски № с титуляр Д. С. се установява, че в периода 01.01.2021 – 31.12.2022 г. от посочената сметка са направени преводи на обща стойност на 10 420 лв. по банкова сметка с IBAN B от които превод от 5 000 лв. с посочено основание „изплащане на лизинг по дог.

От представените от ищеца 2 бр. идентични справки за движение по сметки за периода от 01.04.2019 г. до 04.01.2023 г. /л.5 и л. 6/ се установява, че в периода 13.05.2019 – 19.01.2021 г. са направени вноски в брой от Д. П. С. на обща стойност 5663,59 лв., но не може да се установи от представеното извлечение, нито от коя сметка са излезли средствата, нито кой е издател на документа, нито по коя сметка са постъпили направените плащания или кой е приел извършените плащания. Поради това посоченото извлечение не удостоверява нито основанието на плащането, нито кой е получил плащането, нито по коя банкова сметка е постъпило или наредено. Ето защо, и при направено от страна на ответника изрично оспорване, че ищецът е погасявал лизинговите вноски, съдът не може да кредитира представеното извлечение като доказателство за извършено плащане по банкова сметка на „Амиго Лизинг“ ЕАД.

От представеното извлечение се удостоверява и получаването на два парични превода от страна на ответника М. П. С в общ размер от 850 лева.

От представените от ответника като доказателство извлечение по разплащателна сметка за търговско предприятие с IBAN BG се установява, че от сметката на „Фул Мобайл Сървисиз“ ООД Д. П С. е изтеглил сумата от 14 970 лв. за периода от 01.01.2019 – 31.12.2020 г. Видно от представените като писмени доказателства от ответника уведомление „Финансити“ ЕАД /с предишно наименование „Амиго Лизинг“ ЕАД/, се установява, че лизингодателя е изпратил уведомление до М. С., с което претендира заплащане на просрочени и непогасени задължения по договор за финансов лизинг № от 01.04.2019 г. в размер на 5 598,27 лв., като на М. С. в качеството на лизингополучател по договора е даден 7-дневен срок за изплащане на посочената сума от получаване на уведомлението, в противен случай се посочва, че договорът ще бъде развален по реда на т. 16.3 от общите условия и чл. 87 ЗЗД, лизингополучателят ще следва да заплати неустойка в размер на 15 % от доставната цена по договора, заплатените до този момент лизингови вноски ще се считат за заплатена наемна цена и ще се иска връщане на предоставения лизингов актив – лек автомобил марка и модел „Мерцедес Е 280“ с шаси №: и регистрационен № в срок до 3 календарни дни от датата на разваляне на договора.

Видно от представена като доказателство вносна бележка за касов превод с реф.

№ от 10.01.2023 г. се установява, че М. П. С. на 10.01.2023 г. е наредил по банкова сметка сумата от 6750,17 лв. с посочено основание „пред. пог. нагл. ФЛ№так. пр. лог. и прехв. собств.“

По делото са събрани обяснения на ищеца, дадени по реда на чл. 176 ГПК, в които посочва, че за периода от м. май 2019 г. до м. януари 2023 г. автомобилът е ползван от ищеца и приятелката му около 5 пъти, когато са имали нужда от него, но автомобилът не се е намирал постоянно при ищеца.

Събрани в производството са и гласни доказателствени чрез разпита на един 3 свидетел – Л, живееща на семейни начала с ответника М. С.. От показанията на свидетелката се установява, че познава ищеца Д. от 2018 г., както и че ищецът и ответникът са братя. Посочва, че в началото Д. и М. С.и са били в нормални братски отношения. По това време приятелка на ищеца Д. С. е била М, като в периода от 2018 г. до 2022 г. тя е управлявала лек автомобил „Мерцедес Е280“, предоставен по договор за лизинг. Свидетелката споделя, че е разбрала, че договорът за лизинг е сключен с приятеля й М., когато са започнали обажданията от лизинговата компания за просрочени вноски по договора в края на 2022 г. Посочва, че един ден М. е получил писмо, с което бил уведомен, че ако в 7-дневен срок не заплати просрочена сума по договора за лизинг, ще бъде осъден да заплати лихви и неустойки. Излага, че след получаване на уведомлението ответникът се опитал да се свърже с Д. по телефона, но той не е отговарял на обаждания му. Ето защо свидетелката, заедно с ответника М. отишли в кв. „Дружба“, където работила приятелката на ищеца – М, която е ползвала автомобила и са поискали дистанционното на същия, но Мария отказала да предаде автомобила. Няколко дни по-късно М. и свидетелката отишли с автомобил тип „паяк“ и натоварили процесния автомобил, оставили го на охраняем паркинг, извадили дистанционно и ключове за колата, за което са заплатили около 800 лв., поради това, че М е отказала да им предаде старите ключове. На автомобила бил извършен ремонт и около 1 година по-късно, през началото на 2023 г., автомобилът бил продаден.

Свидетелката посочва, че е сключила договор за кредит на стойност от 8 000 лв., за да изплати последната лизингова вноска, а след продажбата на автомобила, погасила кредита с получената продажна цена. Посочва, че през цялото време, докато е действал лизинговият договор, автомобилът се е ползвал от Мария, приятелката на ищеца Д. С., понякога е виждала и Д. да го управлява, като само веднъж свидетелката и М. са ползвали автомобила, за да отидат заедно на морето.

Съдът отчита вероятната заинтересованост на свидетелката по смисъла на чл.

172 ГПК, поради което не кредитира показанията в частта относно посочените от свидетелката обстоятелства, че през цялото време на договора автомобилът е ползван от приятелката на ищеца – М и от самия ищец. Съдът намира, че ищецът е ползвал автомобила по време на срока на договора (обстоятелство, което се признава от самият ищец в дадените от него устни обяснения по реда на чл. 176 ГПК), но намира, че по делото не са ангажирани достатъчно доказателства за установяване на факта, че автомобилът е ползван само от ищеца Д. и неговата приятелка М, както и че през цялото време е бил в тяхна фактическата власт. В останалата част съдът намира, че показанията на свидетелката като цяло са вътрешно логични, в тях не се наблюдават вътрешни противоречия и несъответствие с останалия по делото доказателствен материал. Относно посоченото от ищеца в писмена защита по делото противоречие – че свидетелката посочва, че е изтеглила кредит, за да заплати дължимите суми по договора за лизинг, а в преводното нареждане като наредител на последната вноска по договора за лизинг е посочен М. С., а не свидетелката, съдът намира, че в посочената част свидетелските показания не са компрометирани като недостоверни и вътрешно противоречиви, тъй като е житейски логично сумата, дори да е получена в заем от свидетелката, то като платец на лизингодателя да е посочен ответникът, доколкото същият е страна по договора за лизинг. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката в частта, в която посочва, че заедно с ответника са превозили автомобила с репатрак, оставили са го на охраняем паркинг, извършили са ремонт и са го продали след около 1 година, като през това време са го ползвали.