Решение № 5214 от 27.11.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 19534/2024
- Вид
- Решение № 5214
- Подписан
- 27.11.2025
- В сила
- 27.11.2025
- Състав
- Надежда Георгиева Славчева - Андонова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5214 гр. Пловдив, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330119534 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД против В. Б. С. и уточняваща молба от 21.01.2025 г. се твърди, че на основание договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № ***, лек автомобил „Мерцедес R-класа“ с рег. № ***, е застрахован при ищеца за периода от 06.11.2019 г. до 05.11.2020 г. Сочи се, че на 08.06.2020 г., около 00:00 часа, в ***, ***, ***, на паркинг зад блок № 6, ответникът умишлено запалил лек автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ***, който автомобил напълно изгорял. От пламъците били повредени още три автомобила, включително и застрахованият при ответното дружество – „Мерцедес R-класа“ с рег. № ***, собственост на ***. По случая било образувано досъдебно производство № *** г. по описа на *** и пр. пр. № *** г. по описа на СГП. Ответникът признал изцяло вината си за извършеното от него деяние, като постигнатото с Прокуратурата споразумение било одобрено от Софийски градски съд по НОХД № 2911/2022 г. Твърди се, че след настъпване на застрахователното събитие, собственикът на повредения автомобил уведомил застрахователя и при ответника била образувана преписка по щета № ***. В резултат на настъпилото застрахователно събитие се твърди, че по процесното МПС били нанесени повреди по облицовка – задна броня; лайсна – задна броня; стоп – десен; капачка – резервоар; задна врата – дясна; външна дръжка на задна врата – дясна; лайсна задна врата – дясна; лайсна задна врата – д.длн.хром; облицовка ПВЦ праг – десен; подкалник ПВЦ заден – десен; панел – заден десен калник 5 вр.; джанта 1 лята задна – дясна; рамка врати – дясна; капачка джанта задна – дясна; уплътнение външна дръжка – задна дясна врата; основа – капачка резервоар. Повредите по МПС „Мерцедес Rкласа“ с рег. № *** били констатирани с опис и калкулация по щетата, като същите, ведно с разходите за ремонт възлизали на обща стойност от 3425,86 лева с ДДС. За посочената сума била издадена фактура № **********/29.10.2020 г. от „Тандер Корпорация“ ЕАД. С банков превод от 05.02.2021 г. застрахователят изплатил сумата от 3425,86 лева на автосервиза, извършил ремонта на автомобила. Твърди се, че до ответника била изпратена регресна покана с изх. № ***/08.11.2022 г., връчена на 17.11.2022 г. Плащане не постъпило в посочения в поканата срок за доброволно изпълнение, който изтекъл на 02.12.2022 г., поради което се претендира и мораторна лихва в размер на 867,97 лева за периода 03.12.2022 г. – 12.11.2024 г., начислена върху сумата от 3425,86 лева. Направено е искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3425,86 лева – главница, представляваща изплатено от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД застрахователно обезщетение за имуществени вреди във връзка с щета № ***, както и сумата от 867,97 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 03.12.2022 г. до 12.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.11.2024 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника В. Б. С..
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Към исковата молба са приложени заверени копия от декларация по щета № *** от 09.06.2020г. от ***, Комбинирана застрахователна полица № *** за лек автомобил рег.№ ***, кореспонденция между ищцовото дружество и СГП, удостоверение от Министерство на вътрешните работи – *** от 11.06.2020г., фактура от 29.10.2020г. на стойност 3425.86 лв., приемо-предавателен протокол от 08.09.2020г., калкулация на претенция, опис заключение по щета *** от 08.06.2020г., ликвидационен акт, преводно нареждане от 05.02.2021г. за сумата от 3425.86 лв., с наредител „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и получател „Тандер корпорация“ ЕАД, регресна покана до В. С., справка за изчисляване на законна лихва, определение от открито съдебно заседание на 26.09.2022г. по НОХД № 2911 по описа на СГС за 2022г.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, видно от приложената на лист 63 от делото разписка. Ответникът е бил редовно уведомен и за първото по делото заседание, видно от разписката на лист 68 от делото. Според чл.238, ал.1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, както и предвид извършеното от ответното 2 дружество частично плащане на дължимите суми, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, в който смисъл е и направеното от ищцовата страна искане, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
От ищеца са претендирани направените по делото разноски, поради което и предвид изхода на делото, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 1067.30 лв., по представения списък по чл.80 ГПК.
Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Б. С., ЕГН ********** от *** да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 89 Б сумата от 3425,86 лева – главница, представляваща изплатено от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД застрахователно обезщетение за имуществени вреди във връзка с щета № ***, както и сумата от 867,97 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 03.12.2022 г. до 12.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.11.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. Б. С., ЕГН ********** от *** да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 89 Б сумата от 1067.30 лв. направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3