Определение № 41 от 04.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. Бургас, 04.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

П.а К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от П.а К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501986 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.413,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба с вх.

№ 42789/15.11.2023г. на БРС,предявена от ,,П. И. БАНКА“АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на упправление: гр.София, п.к-1784, район Младост, бул.,,Цариградско шосе“№111П, представлявано от Никола Христов Бакалов- Главен изпълнителен директор и Светозар Александров Попов- Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Таня Митева,със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Александровска“№58, против Разпореждане№10866 от 25.10.2023г., постановено по ч.гр.д.№6346/2023г. по описа на РСБургас, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника П. Й. М., ЕГН **********,за присъждане на сумата от 515.43 лева- възнаградителна лихва, наказателна лихва в размер на 168.77 лева, мораторна лихва- 30.07 лева, разноски в размер на 60 лева и такси в размер на 45 лева.

В частната жалба се изтъкват съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд за наличие на неравноправни договорни клаузи по смисъла на чл.143,ал.2,т.19 и т.20 вр. с чл.145,ал.1,ал.2 и чл.146,ал.2 от ЗЗП.Навеждат се доводи, че клаузите на т.8 и т.9 били индивидуално уговорени, формулирани ясно и разбираемо, поради което потребителят би могъл да прецени икономическите последици от сключването и действието на договора.

В подкрепа на изложеното, се цитира съдебна практика(Решение№50186/16.11.2022г. по гр.д.№4472/2021г. по описа на ВКС).

Пояснява се, че в т.8 от договора страните уговорили титулярът да заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 16% за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС- трансакции и 18% за всички останали дебитни салда по сметката. Отбелязва се, че в т.9 от Договора се определял размерът на наказателната 1 лихва при просрочие за съответния период, като кредитополучателят следвало да заплаща върху погасената част от дълга за дните на просрочие лихвата по т.8, увеличена с наказателна надбавка в размер на 10 пункта за формирания неразрешен овърдрафт;цитира практика на СЕС(С-170/11 СЕС; С-379/21 С-807/19; С-176/17).Жалбоподателят намира обжалваното разпореждане за немотивирано и необосновано в частта, в която са отхвърлени исканията за издаване заповед за изпълнение за вземанията за законна лихва, годишна такса и разноски за връчване известие за обявяване предсрочна изискуемост, дължими на основание т.13.1 и т.17 от договора. Излагат се аргументи в тази насока. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане делото на БРС за издаване заповед за изпълнение за претендираните суми за възнаградителна лихва в размер на 515.43 лева, наказателна лихва168.77 лева, мораторна лихва- 30.07 лева, разноски в размер на 60 лева и такси в размер на 45 лева. Моли се присъждане извършените в производството пред настоящата инстанция разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева съгласно чл.25а,ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че частната жалба е предявена от правнолегитимирано лице в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт и като съобрази разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния жалбоподател и приложените по делото доказателства, намира частната жалба за частично основателна по следните съображения:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирано заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от ,,П.

И. БАНКА“АД, ЕИК 831094393, дрещу П. Й. М. с ЕГН **********, за вземания по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овъдрафт) по разплащателна сметка№*****-*-***** от 11.01.2021г., както следва: сумата от 1500 лева- главница по договора за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овъдрафт), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението -24.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 515.43 левавъзнаградителна лихва; наказателна лихва в размер на 168.77 лева; законна лихва в размер на 30.07 лева,дължима за периода от 30.08.2023г. до 23.10.2023г.; разноски в размер на 60 лева/за връчване на покана за предсрочна изискуемост/ и годишна такса за поддържане на карта за 2023г. в размер на 45 лева;46,39 лева внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева

Към заявението са приложени: Извлечение от счетоводните книги; Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овъдрафт) по разплащателна сметка№*****-*-***** от 11.01.2021г.; Пълномощно;

Общи условия на ,,П. И. БАНКА“АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA; разписка от 30.07.2023г.; Писмено предизвестие относно покана за плащане и обявяване предсрочна 2 изискуемост на задълженията, произтичащи от банков кредит; фактура №0000045501; фактура №0000065403; платежно нареждане за вътрешнобанков превод.

Районен съд – Бургас е издал в полза на кредитора ,,П. И.

БАНКА“АД Заповед№3131 от 25.10.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, за следните суми: сумата от 1500 лева- неиздължена главница по сключения между страните договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овъдрафт) по разплащателна сметка№*****-*-***** от 11.01.2021г., законната лихва върху главницата, начиная от датата на постъпване на заявлението в съда- 24.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 62.34лева,от които 30 лева- държавна такса и 32.34 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане № 10866 от 25.10.2023г.,инкорпорирано в Заповед № 3131/25.10.2023г.,

Бургаският районен съд е отхвърлил заявлението на ,,П.

И. БАНКА“АД за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за парично вземане от сумата от 515.43 лева- възнаградителна лихва, наказателна лихва в размер на 168.77 лева, мораторна лихва в размер на 30.07 лева, разноски в размер на 60 лева и такси в размер на 45 лева.Заповедният съд е приел, че по отношение на претендираните суми за вземания, произтичащи от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овъдрафт) по разплащателна сметка№*****-*-***** от 11.01.2021г., искането се основава на неравноправни по см. на чл.143,ал.2,т.19 и т.20 вр. с чл.145,ал.1,ал.2 и чл.146,ал.2 от ЗЗП клаузи. Съдът е намерил, че е налице обоснована вероятност за това- чл.14 от договора и чл.3.3 и чл.8.1.3 от ОУ, позволяващи на банката да променя едностранно условията на договора (предлаганите по договора услуги; един или повече от видовете разходи, съставящи общия разход по кредита, вкл. лихви- цената, такси), въз основа на непредвидени в него основания, доколкото съдържащите се такива са неопределени, неясни и формално посочени, а също и непредвиждащи срок за отказ или съгласие за продължаване на договора от страна на потребителя. Районният съд е посочил, че искането за присъждане на възнаградителна, наказателна и мораторна лихви противоречи и на императивна законова разпоредбачл.10,ал.3 от ЗЗД, позволяваща недопустимо мултиплициране на дълга- съгласно чл.8.3,чл.11.1 и чл.11.2 от ОУ, начислените договорни лихви, такси, обезщетения за забава и пр., формират непогасения кредитен лимит, чийто увеличен (или ,,усвоен“) по този начин размер (с вече начислени за изтеклия период лихви- договорна, мораторна, наказателна и такси), се начислява договорна лихва и лихва за забава за следващия период. Заповедният съд е достигнал до извод, че това е скрита форма на преструктуриране на кредита, почиваща на нищожна клауза и водеща до анатоцизъм- чл.26,ал.1,пр.1 във вр. с ал.4 и чл.10,ал.3 от ЗЗД(Р-66-2019-ІІ т.о.).Позовавайки се на решения на СЕС по дело С-170/21 и дело С-379/21, образувани по преюдициални запитвания за тълкуване на член 6,параграф І от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, съдът е приел, че в тази част, заявлението подлежи на отхвърляне.

Настоящият съдебен състав намира подадената частна жалба за частично 3 основателна по следните съображения:

В производството по чл. 418, ал. 2 ГПК, съдът следва да провери служебно налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение, респективно - на изпълнителен лист: дали заявлението на кредитора съдържа всички необходими реквизити; дали документът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа.

В конкретния случай, предмет на заявлението по чл.417 от ГПК е обявено за изцяло и предсрочно изискуемо вземане, произтичащо от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овъдрафт) по разплащателна сметка№*****-*-***** от 11.01.2021г.

Настоящият състав намира, че изложените от районния съд съображения относно хипотезите на нищожност на клаузи за възнаградителни и мораторни лихви при договори за банкови кредити са принципно правилни.

Следва да се отбележи, че в настоящото производство, преценката на съда за наличието или не на неравноправни клаузи, може да бъде извършена само на базата на явните признаци по приложените документи към извънсъдебното изпълнително основание, ако клаузите са относими към претендираните суми.

Извлечението от сметка и приложения договор за кредит удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане на банката спрямо длъжника. Посочен в извлечението от сметка е договора от 11.01.2021 година. Счетоводният документ съдържа данни за датата, на която е обявен за предсрочно изискуем кредита – 30.08.2023 година, размера на главницата и дължимите лихви. Действително, извлечението в достатъчна степен удовлетворява изискването за минимално необходимите реквизити за индивидуализиране на длъжника, размера на вземането и датата, на която банката е счела кредита за предсрочно изискуем.

В заповедното производство документът се проверява само от външна страна. По отношение изводите на заповедния съд за наличие на неравноправни клаузи в потребителския договор, е необходимо да се подчертае, че неравноправният характер на клаузата изключва индивидуалната й уговореност от една страна, а в случая страните са се съгласили изрично досежно същата с подписване на договора, като т. 8 и т.9 са част от индивидуално-уговореното съдържание на договора, размерът на лихвата също е определен в договора(т.8 и т.9), а не в общите условия. В конкретния случай длъжникът е осведомен недвусмислено за обстоятелствата, които биха могли да дадат отражение на размера на задължението.

Потребителят от самото начало при сключване на договора е узнал годишния размер на лихвата. Доколкото съдът в това производство е длъжен да следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор, настоящия съдебен състав намира, че не са налице хипотезите, визирани от заповедния съд, а именно чл. 143, ал. 2 т. 19 и т.20 от ЗЗП.

В случая на потребителя не са наложени клаузи, с които да не е бил запознат предварително. Лихвата- възнаградителна и наказателна, както и техният размер, са индивидуално уговорени в договора. Банката не е заблудила потребителя със сложен механизъм за определяне на компонентите , който да е неясен, а дори в настоящия случай тя 4 е определена чрез фиксиран годишен размер – 16 %, 18 %, който не е изменян едностранно от кредитора. Поради това не може да се приеме, че длъжникът не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключване на договора. Лихвата в този размер не излиза извън допустимите от закона и добрите нрави граници. В това производство други въпроси свързани със съществуването на материалното право не подлежат на разглеждане.