Решение № 1555 от 23.12.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………/……………...12.2019 год., гр.

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

ФИЛИП РАДИНОВ – Мл. съдия при участието на секретаря ПЕТЯ П., сложи за разглеждане въззивно гр. дело № 1848 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов и да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Дондуков“ №19, ет.2, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3562/01.08.2019 год., постановено по гр. дело № 454/2019 год. по описа на РС-Варна, с което дружеството – въззивник е осъдено да заплати на „Т. М. Комерс“ ЕООД, ЕИК148060143 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Одесос“ № 20, ет.

1, сумата от 386, 16 лева, представляваща цедирано вземане с предмет имуществена вреда, изразяваща се в удръжка от трудовото възнаграждение на лицето П. К. М., с ЕГН ********** – вноска за месец април 2014 год., причинена в резултат от неправомерно поведение на служител/и на ответника – злоупотреба с процесуално право, изразяваща се в продължаване на принудителното изпълнение по и. д. № 637/2011 год. на ЧСИ Р. Т., рег. № 717, по издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1533/2011 год. на РС-Варна, въпреки знанието за липса на качеството „поръчител“ на П. К. М. ЕГН ********** по Договор за кредит от 13.08.2007 год., въз основа на който са издадени ЗНИ и ИЛ по ч. гр. дело № 1533/2011 год. на РС – Варна и срещу П. М. е предприето принудителното изпълнение, на основание чл. 49 във вр. с чл.

45 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в решението не е описано кое точно действие съдът е счел за недобросъвестно, респ. липсва описание в какво точно се изразява недобросъвестността (злоупотребата с процесуални права) на служител на ответното дружество. Не е посочено също и каква е причинно-следствената връзка между недобросъвестното поведение на служител в ответното дружество и твъдяната имуществена вреда, причинена на праводателя на ищцовото дружество. Жалбоподателят твърди, че в решението не е изследван и не е даден отговор на основния спорен въпрос по делото, а именно: налице ли е поведение на служител на ответното дружество (настоящ въззивник), което да преставлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК, т. е., налице ли е противоправно поведение и дали то е в причинна връзка с настъпилата вреда.

Счита, че подаването на молба за конституирането му като взискател по изпълнително дело, по което изпълнителният титул е стабилизиран спрямо праводателя на ищцовото дружество и длъжник по изпълнението П. к. М., не съставлява противоправно поведение, нито е злоупотреба с процесуални права, поради което и не е налице основание за ангажиране на отговорността на ответното дружество за вреди по чл. 49, вр. чл.

45 ЗЗД.

Твърди се също, че извършената цесия между „Банка ДСК“ ЕАД и ответното дружество, с която вземането на банката към П.

К. М. било прехвърлено на „ОТП Факторинг България“ ЕАД – София изключва отговорността на приобретателя на вземането (цесионер) за вреди, причинени от неправомерно поведение на праводателя му – цедент.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да се отхвърли, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

Отговор на жалбата не е подаден.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба, а въззиваемият, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.

Съдът съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК.

В исковата си молба ищецът „Т. М. Комерс“

ЕООД, ЕИК148060143, със седалище гр. Варна е навел следните твърдения:

Въз основа на подадено от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист е образувано заповедно производство по ч. гр. дело № 1533/2011г. по описа на РС–Варна за твърдяно вземане на банката по Договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007г. и Допълнително споразумение от 30.06.2010г. към Договора за кредит срещу лицата М. Ж. Ж. (главен длъжник) и Ц.

Н. И. и П. К. М. – поръчители. Лицето П.

М. не се е намирал в облигационна връзка, включително и като поръчител, с банката по отношение на заявеното вземане по договора за кредит за текущо потребление от 13.08.2007г. М. е бил поръчител по друг договор за кредит, сключен с банката от същия главен длъжник, но въпреки това Банка ДСК ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и срещу М. по договора за кредит от 13.08.2007 год.

Въз основа на заявлението и представените към него документи е издадена Заповед № 1324/02.02.2011 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 1533/2011 год. на РС-Варна и изпълнителен лист, с които П. К. М. е осъден да заплати солидарно с кредитополучателя и действителния му поръчител – Ц. И. на Банка ДСК ЕАД, сума в общ размер на 14 456,39 лева – задължение по Договор за кредит от 13.08.2007 год.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 637/2011г. по описа на ЧСИ Р. Т., рег. № 717 и срещу П. К. М.; на 14.07.2011 г. му е връчена покана за доброволно изпълнение. М. не е подал възражение срещу издадената заповед, поради което тя е влязла в сила. Наложен е запор върху трудовото му възнаграждение.

Въз основа на договор за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012г. ответното дружество „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Княз Дондуков“ № 19, ет. 2 е конституирано като взискател по изпълнителното дело № 637/2011г. по описа на ЧСИ Р. Т. В качеството му на частен правоприемник на Банка ДСК ЕАД по цитирания договор за продажба на вземания от 12.06.2012 год. ответникът „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище гр. София е образувало и изп. дело № 911/2013 год. по описа на ЧСИ Р. Тодорова с рег. № 717, въз основа на издадените в полза на праводателя му заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 8534/2011 год. на РС-Варна, с които П. М. е осъден, в качеството му на поръчител М. Ж. Ж., да заплати на банката сума в общ размер на 16 296,12лв. по договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2007г., отпуснат на М. Ж.

След като се запознал с двете заповедни производства и образуваните срещу него изпълнителни дела П. М.установил, че е плащал чуждо задължение, за чието изпълнение не е поръчителствал.

След подадено от М. възражение по ч. гр. дело № 8534/11г. на ВРС било образувано гр. дело № 702/2014г. по описа на ВРС, по което предявеният от банката иск по чл. 422 ГПК е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение и въз основа на съдебното решение изпълнителното дело № 911/2013 г. на ЧСИ Р. Т. е било прекратено по отношение на П. М.

Твърди се още, че през 2013 год. П. М. е уведомил служител на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище гр. София, че срещу него е предприето принудително изпълнение въз основа на несъществуващо поръчителство. Въпреки това ответникът продължил недобросъвестно и в нарушение на добрите нрави да изпълнява срещу М. и принудително да се удовлетворява от вземанията му за трудово възнаграждение. През м. април 2014 год. от трудовото възнаграждение на М. е удържана сумата от 386, 16 лева. Вследствие на постъпилите средства от удръжките от трудовото възнаграждение на П. М., изп. дело № 637/2011г. е приключено поради пълно погасяване на дълга.

Въз основа на изложеното ищецът счита, че поведението на ответника, а именно: да изпълнява против М. въпреки, че е знаел, че М. не е поръчител по договора за кредит от 13.08.2007 год., съставлява злоупотреба с процесуални права по смисъла чл. 3 от ГПК, от което на М. са причинени имуществени вреди в размер на 386, 16 лева – удържани през м. април 2014 год. от трудовото му възнаграждение по изп. дело № 637/2011 год. по описа на ЧСИ Р. Т. и преведени на ответното дружество. Поради това и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище гр. София дължи обезщетение на М. за причинените имуществени вреди в горния размер. С договор за прехвърляне на вземане от 28.03.2018 г. М. е прехвърлил на ищцовото дружество вземането си към ответника за обезщетение за вреди и е уведомил длъжника си за прехвърленото вземане.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане: за осъждането на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. “Княз Дондуков“ № 19, ет. 2 да заплати на „Т.

М. Комерс“ ЕООД, ЕИК148060143 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “Одесос“ № 20, ет. 1 сумата от 386, 16 лева, представляваща цедирано вземане с предмет – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в удръжка от трудовото възнаграждение на цедента П. Кр. М. ЕГН ********** – вноска за месец април 2014 год., причинени в резултат на неправомерно поведение на служител/и на ответното дружество – злоупотреба с процесуално право, изразяваща се в продължаване на принудителното изпълнение по изп. дело № 637/2011 год. на ЧСИ Р. Т., рег. № 717, по издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 1533/2011 год. на РС-Варна, въпреки знанието за липса на качеството „поръчител“ на П. Кр. М. ЕГН ********** по Договор за кредит от 13.08.2007 год., въз основа на който са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 1533/2011 год. на РС – Варна и срещу П.

М. е предприето принудителното изпълнение.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Княз Дондуков“ № 19, ет. 2, чрез процесуален представител, оспорва иска, счита, че е неоснователен.

Навежда, че процесния договор за цесия от 28.03.2018г. е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като твърдяната от ищеца имуществена вреда няма характер на прехвърлимо вземане. Твърди, че обезщетението за вреди е вземане с оглед личността (вземане от вида „intuitu personae“), поради което е и непрехвърлимо.

На следващо място твърди, че липсват предпоставките за реализиране на претендираната от ищеца отговорност за непозволено увреждане по чл. 3 от ГПК. Счита, че по делото липсват доказателства за наличие на вреда. Твърди, че по силата на Договора за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012г. Банка ДСК ЕАД му е прехвърлило пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, сред които вземания е и това срещу П. Кр. М. в качеството му на задължено лице по влязла в сила Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 02.02.2011г., издадени по ч. гр. дело № 1533/2011г. по описа на РС-Варна. Твърди, че като частен правоприемник на банката се ползва от издадените в нейна полза и влезли в сила преди цесията Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 02.02.2011г. издадени по ч. гр. дело №1533/2011г. на РС-Варна, въз основа на които по искане на Банка ДСК ЕАД е било образувано и изп. дело № 637/2011г. по описа на ЧСИ Р. Т..

Твърди, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение на 14.07.2011г. лично от П. М., същият не е упражнил правата си по чл. 414 от ГПК и възможността му за възражение е преклудирана. Навежда, че пропускането от страна на П. М. на възможностите, които са му предоставени по закон, не е основание да се приеме, че ответното дружество с поведението си е злоупотребило с процесуални права. Възразява, че предприемането на принудително изпълнение за вземане, за което кредитора разполага с влязъл в сила изпълнителен титул не съставлява противоправно поведение. Възразява, че запорът върху трудовото възнаграждение на П. М. е поискан от предходния взискател по изпълнителното дело - Банка ДСК ЕАД, поради което не е налице причинно-следствена връзка между поведението му и твърдените от ищеца вреди. Счита, че в случай, че за праводателя на ищцовото дружество са произтекли вреди, то те са в резултат на грешка на служител на „Банка ДСК“ ЕАД – отговорния юрисконсулт, който е представил погрешен договор за поръчителство, както и на съдия при РС – Варна, който не е изследвал обстойно представените със заявлението документи. Твърди се още, че дори да се приеме, че е било налице недобросъвестно процесуално поведение (в случая на юрисконсулт на „Банка ДСК" ЕАД) и то е послужило като основа за издаване на заповедта за изпълнение, то след като същата е влязла в сила, искът за обезвреда с основание чл. 3 от ГПК е неоснователен. Счита още, че не е налице твърдяната от ищеца злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК, защото самото узнаване от страна на „ОТП Факторинг“ ЕАД, че П. М. не е поръчителствал за процесното задължение не покрива съдържанието на недобросъвестност и злоупотреба с процесуални права. Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.

Разпечатката съдържа 42 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8258e4ee-6244-40dd-87bd-98675036df0a