Решение № 1610 от 14.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1610 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20251100900625 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-16 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при секретар Константина Рядкова като разгледа търговско дело № 625 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК вр. чл. 119, ал. 1 КМЧП.

Образувано е по иск на „Р. С.П.А.“ (R. S.P.A.) акционерно дружество, регистрирано в Италианския търговски регистър - служба регистрация на фирми (Търговска камара на Милано, Монца, Брианца, Лоди), с фискален код и регистрационен номер 01589470150, с регистриран адрес на управление: Виа Фратели Бронцети 8, Милано (МИ) САР 20123, **********представлявано от управляващия директор М.К., за признаване и допускане изпълнението на влязло в сила чуждестранно арбитражно решение от 15.07.2024 г. по 1 арбитражно дело № 19-150, постановено от Арбитража на Асоциацията за търговия със зърно и фуражи, със седалище в Лондон, Великобритания, с което „БГ-МАРИНУС“ ЕООД, ЕИК 205574346, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ул. ********, представлявано от А.А.Б., Ю.В. и В.В., е осъдено да заплати на ищеца сумата 121500.00 USD (щатски долара) в обезщетение на вредите от неизпълнение на сключен между страните договор № 2023233 от 13.07.2023 г., както и лихва върху сумата 121500.00 USD в размер на 5 % годишно, капитализирана на тримесечие, считано от 07.09.2023 г. до датата, на която присъдената сума бъде получена от „Р.“ С.П.А., както и такси, и разноски за арбитражното производство в размер на 14759.58 GВР (британски лири), както и лихва от 5 % годишно върху сумата на таксите и разноските за арбитражното производство от датата на постановяване на арбитражното решение (15.07.2024 г.) до датата на пълно плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че с влязло в сила решение на чуждестранен арбитражен съд, ответникът бил осъден да заплати съответните парични суми, като изпълнението на решението следвало да се допусне на територията на Република България. В производството пред арбитражния съд „БГ-МАРИНУС“ ЕООД активно упражнявало процесуалните си права, включително определило един от тримата арбитри, депозирало отговор, както и реплика в хода на арбитражното производство. До настоящия момент ответното дружество не погасило сумите, за които било осъдено с арбитражното решение от 15.07.2024 г., което било влязло в сила.

Твърди, че арбитражното решение било задължително за страните, като същото отговаряло на изискванията на Нюйоркската конвенция и тези на КМЧП. Спорът бил арбитрируем, тъй като бил имуществен между търговски дружества във връзка с неизпълнение на търговски договор. Също така решението не противоречало на българския обществен ред. Арбитражното производство било проведено, съгласно уговореното в договора, при приложение на английския Закон за арбитража от 1996 г. и Правилата на Арбитражния правилник на Асоциацията за търговия със зърно и фуражи.

В отговор на исковата молба, ответникът „БГ-МАРИНУС“ ЕООД, оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че липсва заверка на представеното арбитражно решение от МВнР. Не били представени доказателства за връчване на арбитражното решение на ответника и това поставяло под съмнение извод то да е влязло в сила. Не били представени доказателства Великобритания да е страна на Нюйоркската конвенция.

От друга страна, арбитражното решение било постановено при нарушения, които обуславяли прилагането на клаузата за обществен ред. Решението било подписано само от председателя на арбитражния състав, като волята на останалите членове на арбитражния орган относно съдържанието на постановения акт оставала неясна и неизвестна, което нарушавало обществения ред на Република България. Арбитражният съд необосновано приел доказателствата на ищеца и отхвърлил тези на ответника, което представлявало нарушаване на основни процесуални правила и съответно също нарушавало обществения ред. Затова не били налице предпоставките за допускане и изпълнение на арбитражното решение, предвидени в Нюйоркската конвенция за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни арбитражни решения.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа иска и оспорва направените от ответника фактически твърдения и възражения. Представеното арбитражно решение било удостоверено с апостил и затова нямало необходимост от заверка от Министерство на външните работи, според трайната съдебна практика. Твърди, че на ответника решението 2 било надлежно връчено, за което представя доказателства, както и доказателства за факта, че Великобритания е страна по Нюйоркската конвенция. Възражението за неравно третиране на страните в процеса на доказване, ищецът счита за опит да бъде преразгледан спора по същество, което било недопустимо.

В допълнителния отговор ответникът възпроизвежда вече направените оспорвания.

Счита, че представените с допълнителната искова молба документи са преклудирани.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения договор № 2023233/13.07.2023 г. „БГ-МАРИНУС“ ЕООД се задължило да продаде на „Р. С.П.А.“ 6000 тона украинска царевица насипно, реколта 2022 г.

– 2023 г. и украинска пшеница насипно, реколта 2022 г. – 2023 г., която да достави на купувача между 25.07 – 25.08.2023 г.. В сключения договор страните се съгласили всеки спор, произтичащ от него да се урежда чрез арбитраж в съответствие с арбитражен правилник № 125 на Асоциацията за търговия със зърно и фуражи, който правилник се считал част от сключения между страните договор. Арбитражът се провеждал в Лондон, Англия и приложимо към спора било английското право.

Видно от съдържанието на Арбитражен правилник № 125, издаден от ГАФТА – Асоциация за търговия със зърно и фуражи, в т. 9.1 е предвидено, че всички решения са издават писмено и се подписват от едноличен арбитър или в случая на решение, постановено от тричленен арбитражен съд – от председателя му.

Представеното арбитражно решение № 19-150 от 15.07.2024 г. е постановено от трима арбитри – П. Д., У. Х.-Д. и К.С. К., който в качеството си на председател на състава единствен е подписал същото. Арбитражното решение е представено в нотариално удостоверен препис, с апостил № APO-C4B1-BNRH-KUXG-2XHZ от 06.02.2025 г..

Решението е връчено по електронен път на „БГ-МАРИНУС“ ЕООД чрез представляващото го адвокатско дружество „Интерлегал“ на 15.07.2024 г., в съответствие с разпоредбата на т. 21.1 от Арбитражен правилник № 125, която предвижда съобщенията да се връчват по електронен път и датата на получаването им да е таза на тяхното изпращане.

Доказателства ответното дружество да е упражнило правото да обжалва решението не са ангажирани, а този факт стои в доказателствена тежест на страната, която твърди да е предприела обжалване, с цел пораждане на суспензивен ефект спрямо стабилизирането на решението.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените съдът счита да са неотносими.

По отношение на предявения иск с правна квалификация чл. 51, ал. 4 ЗАрб.

Предмет на производството е иск за признаване и допускане изпълнението на територията на Република България на чуждестранно арбитражно решение, постановено на 15.07.2024 г. в Лондон от арбитражен съд, действащ в състав от трима арбитри, с което ответното дружество е осъдено да заплати обезщетение за неизпълнението на сключен търговски договор, със съответните мораторни лихви и разноски.

Съгласно чл. 51, ал. 4 ЗАрб (новото заглавие на ЗМТА) по отношение признаването и допускането на изпълнение на чуждестранно арбитражно решение приложими са сключените от Република България международни договори – в случая двустранен договор между страната по произход на арбитражното решение – Обединено кралство 3

Великобритания и Република България не е сключен, поради което приложима е Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, сключена на 10 юни 1958 г. в Ню Йорк, обн. ДВ, бр. 2 от 08.01.1965 г. (Конвенцията), тъй като и двете държави са страни по нея. А съгласно чл. 5, ал. 4 КРБ международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Държавите, страни по Конвенцията са публично известни, съответно нарочни доказателства за установяването на този факт не са необходими (независимо от това такива ищецът е ангажирал), като България я е ратифицирала на 10.10.1961 г., в сила от 08.02.1962 г., а Великобритания се е присъединила на 24.09.1975 г., съответно Конвенцията е влязла в сила за нея на 23.12.1975 г.. Това категорично сочи, че резервата на българската държава, на която ответното „БГ-МАРИНУС“ ЕООД се позовава, е неприложима, тъй като тя обхваща само случаи на постановени от арбитраж на недоговаряща по Конвенцията държава, а Великобритания не е такава.

В допълнение следва да се посочи, че от една страна за факта кои държави са страни по международен договор не е необходимо представянето на нарочни доказателства от страните, а от друга страна, преклузията за представяне на доказателства и доказателствени искания настъпва след обявяването на изготвения от съда доклад на предявения иск за окончателен такъв, в който доклад на страните е указана носената доказателствена тежест и съответно за кои релевантни и спорни факти не сочат доказателства. Представянето на документи с допълнителната искова молба в отговор на направените от ответника възражения е изцяло своевременно и за никаква преклузия на доказателства не може да става въпрос.

С оглед на изложеното в настоящото производство намират приложение разпоредбите на Конвенцията, като на основание чл. ІІІ от нея (всяка договаряща държава ще признава силата на арбитражното решение и ще допуска неговото изпълнение съобразно с процесуалните правила, които се прилагат в територията, където се иска признаването и изпълнението), при условията, предвидени в Конвенцията и чл. 51, ал. 4 ЗАрб, се прилагат съответно процесуалните норми на чл. 118 – чл. 122 КМЧП, отнасящи се пряко до процедурата по признаване и допускане на изпълнението на решения и други актове на чуждестранните съдилища и други държавни органи.

В чл. 118, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 КМЧП е предвиден реда, по който се извършва признаването и допускането на изпълнението на едно чуждестранно съдебно решение на територията на Република България, като съгласно препращащата норма на чл. 51, ал. 4 ЗАрб този ред е приложим и за признаване и допускане на изпълнението на решенията на чуждестранните арбитражни съдилища тогава, когато друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, какъвто характер има Конвенцията и в която липсват каквито и да е процесуални правила, регламентиращи реда, по който да се отправи и разгледа такова искане, които да изключват приложението на посочените национални норми на КМЧП.

Съгласно чл. 118, ал. 1 КМЧП признаването на чуждестранното съдебно, съответно арбитражно решение се извършва от органа, пред който то е представено, като за това не е необходимо да бъде образувано нарочно исково производство, освен в случаите, уредени в чл. 118, ал. 2 КМЧП, а именно при спор относно условията за признаване на чуждестранното 4 решение, който се разрешава чрез предявяване на установителен иск пред Софийския градски съд. Допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно, респ. арбитражно решение на територията на Република България винаги е предпоставено от провеждането на специално исково производство пред Софийски градски съд, съгласно чл. 119, ал. 1 КМЧП.