Решение № 4461 от 10.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4461 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110211827 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от ххх, с ЕГН: ********** с адрес на управление: ххх против Наказателно постановление № 24 – 4332 012898 издадено на 10.06.2024г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на лицето са наложени наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят хх, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от неговия упълномощен защитник се заявява, че се поддържа жалбата като се иска нейното уважаване.

Административно наказващият орган: Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде 1 оставена без уважение. възнаграждение.

Претендира присъждане на юрисконсултско

Съдът, след като извърши преценка на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, и обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 21.02.2024г., около 18:27ч. в град София, по бул.,,Брюксел“, с посока от ул.,,Мими Балканска“ към бул.,,Цариградско шосе“, жалбоподателят ххх управлявал лек автомобил ххх и до номер 11 при ограничение на скоростта 50 км/ч., въведено с пътен знак В – 26 в населено място, се движел със скорост 103 км/ч. след приспадане на толеранс от 3% от измерената скорост от 107 км/ч. Нарушението било установено с АТСС CORDON М2 MD 1192, записващо скорост, дата, час място и рег.номер на МПС. АУАН бил съставен в сградата на ОПП СДВР по преписка 2771182024. Водачът бил запознат със снимковия материал и попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражения.Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Видно от показанията на разпитания в качеството на свидетел Г. С. е, че няма спомен за случилото, въпреки че е бил актосъставител но признава, че АУАН е бил съставен въз основа на полицейска преписка и декларация на жалбоподателя. Това обстоятелство е било отразено и в самия акт. В сходен смисъл са и показанията на единия от двамата свидетели по акта ххх, който в показанията си пред съда заявява, че нарушението е било за превишена скорост, но без да уточнява дали е за превишена скорост над 50 км/ч или системност. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви, като същите се потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност саморъчно попълнената декларация от жалбоподателя ххх. Свидетелят по акта навежда в показанията си наличие на извършено нарушение, което се потвърждава и от останалите писмени доказателства. В подкрепа на неговите 2 твърдения следва да бъдат кредитирани като достоверни и снимковия материал, установяващ заснетото МПС, наличието на пътен знак и решение за одобрение на типа на уреда за измерване и Протокол от Проверка № 018 – СГ – ИСИС/14. 03.2023г. Изброените писмени доказателства не са били обект на оспорване, поради което и същите следва да бъдат ценени при мотивиране на съдебното решение.

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи и в рамките на законоустановения срок по чл.34, от ЗАНН.

Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление са били съобразени с изискванията на чл. 42, т.4 и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН.

Не може да бъде споделен доводът в жалбата на санкционираното лице, относно незаконосъобразността на наказателното постановление поради това, че не е било посочено конкретното място/участък от булеварда, на което се твърди че е било извършено нарушението. Видно от фактическата обстановка, отразена в и в АУАН, и в НП е, че в тях изрично е посочено, че водачът е управлявал въпросното МПС по бул.,,Брюксел“, с посока от ул.,,Мими Балканска“ към бул. ,,Цариградско шосе“ и до номер 11 е бил заснет с превишена скорост, чето ограничение е било въведено с пътен знак.

По отношение на оплакването, че е можело да бъде посочено друго лице, което е управлявало лекия автомобил следва да се посочи, че самият жалбоподателя е попълнил декларация, в която е признал за авторството на деянието отразявайки, че на 21.02.2024г. около 18:27ч. ,,автомобила е управляван лично от мен“. В АУАН и НП са описани всички съставомерни факти – посочени са времето, мястото на управление на МПС, автомобилът, неговият водач, установената скорост на движение след приспадане на възможна грешка, посочена е и максимално разрешената скорост на движение, както и че същата е въведен с пътен знак В-26. Посочено е и конкретното превишаване. Вмененото нарушение е описано по ясен и достъпен начин за възприемане от жалбоподателя, като не се изискват свръх усилия от негова страна за възприемане на фактическото обвинение.

3

След като анализира всички събрани по делото доказателства настоящият съдебен състав достигна до недвусмислен извод, че на посочената в АУАН и НП дата и час жалбоподателят хх е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил ххх със скорост от 103 км/ч. (след приспадане на възможната грешка от 3 % от измерената скорост 107 км/ч.), при ограничение на скоростта от 50 км/ч., въведено с пътен знак "В - 26" в населено място, с което съдът намира, че от обективна страна жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Установеното превишаване на максимално разрешената скорост след приспадане на възможната грешка от 3% от измерената е 103 км/ч.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено, при форма на вина - пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че с оглед поставения знак максимално допустимата скорост на движение в населено място е била 50 км. /час, като същият съзнателно е избрал да се движи със значително по-висока скорост.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП санкционира управителят на юридическото лице, собственик на заснетото МПС или лицето, посочено от него, на което е било предоставено за управление заснетото МПС.

Жалбоподателят, като ползвател на МПС, с което е извършено нарушение е декларирал, че лично го е управлявал в процесния ден и час, поради което съдът намира, че правилно е бил наказан.

Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП. Съгласно ал. 1, т. 6 от цитирания законов текст административните наказания за превишаване над 50 км/ч. са глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/час превишаване над 50 км/час глобата се увеличава с 50 лева. В настоящия случай за превишаване на скоростта в населено място законосъобразно на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като административно – наказващият орган не е допуснал нарушение на материалния закон при определяне размер на административните наказания.

При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна на 4 процесуално основание.

Предвид гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото жалбоподателят ххх следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24 – 4332 - 012898 издадено на 10.06.2024г. от Началник група СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на ххх, с ЕГН: ********** с адрес: ххх са наложени наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА ххх, с ЕГН:

********** с адрес: ххх да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5