Решение № 6746 от 14.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6746 гр. С., 14.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. С. при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С. Гражданско дело № 20231110101843 по описа за 2023 година

Предявени са искове от „А.“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „В. Л.“, ул. „545-та“ № 5, срещу следните лица:

В. Е. Е., ЕГН: ********,

- Л. А. Е., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 59, вх. А, ет. 3, ап. 9, по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* с площ от 92,93 кв.м. на втори етаж на кота +3,00 м в сграда № 4, брой нива: 1, с предназначение на самостоятелния обект – за търговска дейност , при съседи: на същия етаж – ********** и ********.4.12, под обекта – ********.5 и ********.4.11, над обекта – няма, находящ се на втория етаж в сграда с идентификатор ********.4, разположена в поземлен имот с идентификатор ********, заедно с 5,55% ид.ч. от общите части на сградата, както и заедно с 1,85% ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор ********, находящ се в гр. С., кв. „В. Л.“, ул. „545-та“ № 5-7, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – високо застрояване (над 15 м).

- „П.“ ЕООД, ЕИК: ***********, седалище и адрес на управление: гр.

С., бул. „Х. Е. Г.и“ № 94, по чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* с площ от 92,93 кв.м. на втори етаж на кота +3,00 м в сграда № 4, брой нива: 1, с предназначение на самостоятелния обект – за търговска дейност, при съседи: на същия етаж – ********** и ********.4.12, под обекта – ********.5 и ********.4.11, над обекта – няма, находящ се на 1 втория етаж в сграда с идентификатор ********.4, разположена в поземлен имот с идентификатор ********, заедно с 5,55% ид.ч. от общите части на сградата, както и заедно с 1,85% ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор ********, находящ се в гр. С., кв. „В. Л.“, ул. „545-та“ № 5-7, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – високо застрояване (над 15 м), и за осъждане на същия да предаде на ищеца владението на имота.

В исковата молба се твърди, че до 14.12.2012 г. ищецът бил единствен собственик на УПИ V-23 от квартал 358а по плана на гр. С., местност „Л.“, кс „Б. Ш. - С.“, с площ по графични данни 1360 кв.м, с идентификатор ********.

В посочения имот същестувала стара сграда с идентификатор ********.4, която служела за осъществяване на търговската дейност на ищеца. В качеството си на собственик на поземления имот ищецът построил 2-етажна и 4-етажна пристройка към съществуващата стара сграда. Със Заповед № РД0954/11.04.2000г. на кмета на район „Подуяне“ било одобрено частично изменение на разгърнатата застроена площ, касаещо тези две нови пристройки. В писмо на СО-НАГ от 03.08.2021г. било посочено, че пристройките са две, съставени от ниско и високо тяло, като ниското 2етажно тяло представлява връзка със съществуващата стара сграда и новото 4-етажно тяло. Твърди се, че на 14.12.2012г. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 99, том II, рег.№ 13757, дело № 237/2012г., ищецът продал на първия ответник В. Е., който към този момент бил в граждански брак с втория ответник Л. Е., административно-стопанска сграда на четири етажа, изградена в североизточната част на посочения УПИ, която сграда била описана със застроена площ от 376 кв.м, състояща се от първи етаж на кота -1,20 м, втори етаж на кота +3,00 м, трети етаж на кота +5,80 м, четвърти етаж на кота +8,60 м и подпокривен етаж на кота +11,40 м, заедно с 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот. На 10.05.2018 г. съпрузите ответници сключили брачен договор с вх.рег. 29639/11.05.2018г., акт № 184, том V, дело № 20942/18г., партидна книга том 248606, 530334, 550539 при Служба по вписванията, с който била прекратена съществуващата съпружеска имуществена общност, като в индивидуална собственост на съпругата Л. Е. били прехвърлени придобитите по време на брака недвижими имоти, а именно административно-стопанска сграда на четири етажа, в която попадали редица самостоятелни обекти в сграда, измежду които е процесният с идентификатор ******* с площ от 92,93 кв.м, заедно с 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху УПИ, в която е разположена сградата. На 18.07.2019 г. с нотариален акт № ****, том II, рег.№ 3392, дело № 284/2019 г. ответницата Л.

Е. продала на третия ответник „П.“ ЕООД процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* с площ от 92,93 кв.м, находящ се на втория етаж в сграда № 4 на кота +3,00 м, разположена в поземлен имот с идентификатор ********, заедно с 5,55% ид. ч. от общите части на сградата, както и заедно с 1.85% ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот. Понастоящем имотът се ползвал от третия ответник, който 2 възпрепятствал достъпа на ищеца до същия. Твърди се, че ищецът не е прехвърлял на първия ответник правото на собственост върху процесния имот. В тази връзка се сочи, че процесният недвижим имот е част от двуетажна пристройка към съществуващата стара сграда, собственост на ищеца, като както двуетажната, така и четириетажната пристройка имат спомагателни функции към съществуващата сграда. Сочи, че се в нотариалния акт от 14.12.2012г. било посочено единствено, че ищецът продава на първия ответник четири етажна сграда, но не и двуетажна сградапристройка. Предвид което счита, че първият ответникът не би могъл да прехвърли на втория, респ. вторият ответник на третия, правото на собственост върху процесния недвижим имот. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски. С уточнителна молба от 14.12.2023 г. ищецът уточнява, че претендира право на собственост върху процесния имот на основание приращение съгласно чл. 92 ЗС.

В срока по чл. **** ГПК ответниците В. Е. и Л. Е. оспорват предявените искове. Твърдят, че построената въз основа на издаденото на ищеца разрешение за строеж, одобрени архитектурни проекти и въведена в експлоатация административна сграда се състои от двуетажно и четириетажно тяло в рамките на застроената и разгърната площ по одобрени архитектурни проекти и в цялост представлява една обща сграда. Твърдят, че двуетажната част на административно-стопанската сграда не е самостоятелна и отделна сграда, като ищецът неоснователно се опитвал да представи двуетажната част от тази сграда като самостоятелна такава. Сочат, че за двуетажната част не са издавани самостоятелни строителни книжа – разрешение за строеж, одобрени инвестиционни проекти, таблица за площообразуване и удостоверение за въвеждането в експлоатация, именно, защото е част от четириетажната административна сграда. Сочат, че с нотариалния акт от 14.12.2012г. ответникът В. Е., докато бил в брак с ответницата Л. Е., купил от ищеца административно-стопанска сграда със ЗП от 376 кв.м. и РЗП от 1560,50 кв.м., който включвал в обема си на ет. 2 (кота +3,00 м) от същата сграда две помещения, които след одобрението на кадастралните карти и регистри на района били заснети като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* с предназначение за търговска дейност, като този обект бил част от сграда, предмет на договора за покупкопродажба, сключен между ищеца и първия ответник. Отделно от това, твърдят, че липсват доказателства,ч е към датата на продажбата на административно-стопанската сграда през м.12.2012 г. част от помещенията на втория етаж в нея да са били обособени и отделени като самостоятелен недвижим имот. На следващо място правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност. В тази връзка твърдят, че са били добросъвестни владелци и спрямо тях е приложим петгодишният давностен срок, който е изтекъл на 15.12.2017 г., тъй като владението на имота, включително и на процесния, им било предадено от ищеца през м. 12.2012 г. след заплащането 3 на продажната цена, като ищецът никога не е оспорвал правото им на собственост върху същия. Не оспорват, че на 10.05.2018 г. са сключили брачен договор, по силата на който придобитата от тях административностопанската сграда преминала в изключителна собственост на ответницата Е., която и след това продължила да владее имота спокойно и необезпокоявано.

Не оспорват, че на 18.07.2019 г. ответницата Е. е продала процесния самостоятелен обект с идентификатор ******* на третия ответник, който продължил осъществяваното от тях владение върху имота. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Претендират разноски.

В срока по чл. **** ГПК ответникът „П.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва ищецът да е собственик на процесния недвижим имот. В тази връзка твърди, че на 14.12.2012 г. ищецът е продал на първия ответник, който към този момент бил в брак с втория ответник, цялата административно-стопанска сграда на четири етажа със ЗП от 376 кв.м., в която на втория етаж се намирал процесния имот. Твърди, че впоследствие В. Е. и Л. Е. обособили притежаваните от тях обекти в сградата като самостоятелни обекти, в това число процесния такъв, който наред с други самостоятелни обекти в сградата, бил закупен от „П.“ ЕООД на 18.07.2019 г. С оглед изложеното, счита, че към настоящия момент „П.“ ЕООД е единствен собственик на процесния имот.

При условията на евентуалност прави възражение за изтекла в полза на ответното дружество придобивна давност. Твърди, че от момента на закупуването на процесния имот ответникът владее същия, като към владението му присъединява владението, осъществявано от неговите праводатели. Счита, че и „П.“ ЕООД, и неговите праводатели, са били добросъвестни владелци. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът следва да докаже:

1. По иска с правно основание чл. 124 ГПК:

- фактите, релевирани с исковата молба като формиращи основанието на иска – конкретните обстоятелства, от които според ищеца е възникнало правото му на собственост върху процесния недвижим имот;

- отсъствието на обективния признак на владението, осъществявано от ответниците В. Е. и Л. Е. (вкл. изгубването, изоставянето или отнемането на фактическата власт);

- фактите, оборващи предположението, че фактическата власт е упражнявана с намерение за своене, както и фактите, имащи за последица спиране или прекъсване течението на срока на придобивната давност.

2. По иска с правно основание чл. 108 ЗС:

4

- фактите, релевирани с исковата молба като формиращи основанието на иска – конкретните обстоятелства, от които според ищеца е възникнало правото му на собственост върху процесния имот;

- че процесния имот се владее от ответника „П.“ ЕООД;

- отсъствието на обективния признак на владението, осъществявано от ответника „П.“ ЕООД (вкл. изгубването, изоставянето или отнемането на фактическата власт);

- фактите, оборващи предположението, че фактическата власт е упражнявана с намерение за своене, както и фактите, имащи за последица спиране или прекъсване течението на срока на давността.

В тежест на ответниците по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК В. Е. и Л. Е. е при установяване на горните обстоятелства да докажат:

- че са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на валиден договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 99, том II, рег.№ 13757, дело № 237/2012г., респ. че процесният недвижим имот е бил обект на продажбата;

- момента и начина, по който са установили фактическа власт върху процесния имот, упражняването на фактическата власт върху имота и продължителността (във връзка с което е приложима и презумпцията по чл.

83 ЗС) най-малко пет години. На основание чл. 69 ЗС намерението на ответниците за своене на вещта се предполага до доказване на противното.