Решение № 737 от 25.11.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 737 гр. В., 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Р. Скорчовска Петкова при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело № 20241420100770 по описа за 2024 година

„В.К.” АД, ЕИК **, универсален правоприемник чрез промяна на правната форма на „В.К.“ ООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление: град С., п.к. **, район Л.“, бул. „Д.Н.” **, представлявано от ИЗП. ДИРЕКТОР С.П.П., чрез адвокат А. Г. Н., ЕГН ********** - адвокат при МАК, с Булстат **, със служебен адрес град С., п.к.**, район Л.“, бул. „Д.Н.” **, с личен № на адвокат ** е предявило против Р. К. А. ЕГН **********, л.к. № ** издадена на 22.02.2017 г. вал. до 22.02.2027 г. от МВР-В. с постоянен адрес с.Г., ул. Ш. ** иск за сумата от в общ размер на: 2105,17 лв. /две хиляди сто и пет лева и седемнадесет стотинки/, от които: Главница в размер на 1000 лв. считано от крайния срок на договора 22.02.2023 г. Договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент съгласно чл. 4 ал. 1 т. 2 от Договора - 15 % върху усвоената главница в размер на 150,76 лв. за периода от 26.03.2022 г. до 22.02.2023 г. Такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, която се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата в общ размер на 251,28 лв. претендираната сума е за периода 26.03.2022 г. до 22.02.2023 г. Неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от Договор в общ размер на 60,34 лв. за 1 периода 26.03.2022 г. до 22.02.2023 г. Неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от Договор в общ размер на 60,34 лв. за периода 26.03.2022 г. до 22.02.2023 г.; Неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1, 2 и 3 от Договора в общ размер на 237,82 лв. за периода 26.03.2022 г. до 22.02.2023 г. Начислени такси по чл. 20 ал. 4 от Договора за ограничаване негативни последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно избран от кредитополучателя в общ размер на 164,50 лв. в периода 26.03.2022 г. до 22.02.2023 г. Законна лихва за забава върху просрочените текущи задължения, дължима в края на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущото задължение по кредита на основание чл. 20 ал. 3 от Договора в общ размер на 37,04 лв. за периода 09.04.2023 г. до 22.02.2023 г., както и Законна лихва за забава в размер на 137,09 лв, начислена върху остатъчната непогасена главница в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ и за периода от 22.02.2023 г.

/изтичане срока на договора/ до 16.03.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ . Законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното погасяване изчислена върху всяка от дължимите/присъдени/ суми. Предявените искова са с правно осн. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл.

6 ЗПФУР

В законовият срок по чл.131 ГПК от ответника Р. К. А. чрез назначения му особен представител адв.М. Г. е постъпил писмен отговор на исковата молба.

Оспорват се изцяло предявените искове от „В.К." АД срещу Р. К. А.. Твърди се, че в настоящето производство обаче липсват каквито и да е доказателства от които да е видно, че действителното договорената сума по кредита е предоставена от кредитора на кредитополучателя в деня на подписване на договора. Поддържа се, че в настоящият случай са приложими правилата на ЗЗД относно договора за заем, които изрично посочват, че заемната сума следва да бъде предоставена от заемодателя на заемателя, за да е налице валидно сключен договор за заем поради което се оспорва, че сумата е предоставена на кредитополучателя, както и че същият е запознат с условията за погасяване на кредита, които са посочени в погасителният план, като същият не е подписан от него, както и не е запознат с общите условия на кредитодателя за получаване на кредити за потребление. Счита се, че на първо 2 място.сключеният договор следва да бъде определен като свързан договор за кредит по смисъла на т.11 от §1 на ДР на Закона за потребителският кредит поради което за него са приложими правилата на чл.9 до чл.15 от цитираният закон, заедно с разпоредбите относно сключването на договорите за кредит.

Твърди се, че по договора и общите условия към него шрифтът е по -малък от определеният такъв по Закона за потребителският кредит. Поддържа се, че поисканите допълнителни такси и неустойки за разходи поради забава на плащането, допълнителни такси по договора за заем са неравноправни съответно нищожни, тъй противоречат на цитираният ЗЗД, ЗПК, както и на европейски регламенти, като същите са сключени при нарушение на добрите нрави, също така и при крайно неизгодни условия. Твърди се, че посочената в договора и погасителният план фиксиран лихвен процент, както и годишният процент на разходите в по кредита е уговорка която противоречи на добрите нрави. Поддържа се, че сключеният договор, както и общите условия към него не са инвидивидуално уговорени, изготвени са предварително, предоставянето им на потребителя по договора е формално, като същият не е могъл да влияе върху съдържанието им. Счита, че тези уговорки са сключени в условията на неравнопоставеност и ще ви моля да разгледате иска при постановките на Директива 93/13/ЕИО на Съвет от 05 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

На 22.02.2022 г. ответникът Р. К. А. е сключил с Дружеството (в качеството му на заемодател) Договор за кредит „Violeta“ („Договора“) под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в настоящия случай е 1000 лв. /хиляда лева/ и по силата на този договор е усвоил заемна сума в размер на 1000 лв. С подписване на договора ищецът се е задължил да заплаща текущото си задължение до 30 /тридесет/ дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части 30 дни текат от датата на първото частично усвояване. Както изрично е посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договор преди сключването му на ищеца е представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и че Кредитополучателят е заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди подписване на договора да се 3 ползва от допълнителен пакет от услуги „ VIP обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие“, за което му е предоставена и Тарифа. Твърди се, че към момента на депозиране на настоящата искова молба, задълженията на кредитополучателя за заплащане на текущите задължения по кредита са просрочени, а срокът на договора е изтекъл. Срокът на договора е определен в чл. 4 ал. 1 т. 1 - 1 година, а съгласно чл. 4 ал. 2 влиза в сила от датата на неговото подписване, което означава че процесният договор е изтекъл на дата 22.02.2023 г. Наличието на неизплатени падежирали и изскуеми суми, както и изтичане на срока на договора обуславят правния интерес на моя доверител да предяви осъдителни искове в настоящото производство за заплащане на дължимите суми по договора.

Поддържа се, че на 23.02.2022г. е усвоена сума в размер на 1000 лв., с което е усвоен целия кредитен лимит, който е в размер на 1000 лв. Твърди се, че след усвояване на главница и до настоящия момент няма заплатени суми.

По делото е назначена и изслушана специализирана съдебно-счетоводна експертиза,като вещото лице е отразила размера на неиздълженията по перата на исковите претенции.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР: За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по процесния договор за кредит, по силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга. Няма спор, че ищецът „В.К.“ АД е универсален правоприемник чрез промяна на правната форма на дружеството „В.К.“ ООД.

Претендираното от ищеца вземане произтича от твърдения за сключен между страните договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице 4 едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (в действащата редакция към м. 02.2016 г., като към настоящия момент същият е с изменено заглавие – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги). В настоящия случай за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени неподписани документи – договор за кредит от 22.02.2022 г. и преводни нареждания в изпълнение на задължението на кредитора за предоставяне на заемната сума, като за договора се твърди, че е потвърдено от ответника с натискането на бутон на интернет страницата на кредиторовото дружество.

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ).

Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран. Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит представлява електронно 5 изявление, записано на носител с възможност да бъде възпроизведено, т. е. твърденият за попълнен електронен формуляр за отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие договор представляват електронен документ.

Характер на електронен документ има и сключеният между страните договор за кредит, за който се твърди, че е генериран при спазване на нормативната уредба в областта на електронните документи. Ищецът не твърди електронната заявка, попълнена от ответника, нито приетият договор за кредит, да съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕУУ, който да е положен от ответната страна. Не са и представени доказателства за това. Ето защо следва да се приеме, че електронната заявка, в случай че действително е съставена, както и електронно генерираният договор за кредит, са подписани с обикновен електронен подпис. Законът придава значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, каквато уговорка е налице в случая /чл. 1, т. 3 от договора/. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, като ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК), а в случай че това авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се разпределя съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК. В този смисъл – Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., Определение № 169 от 6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о. Ответната страна не е оспорила облигационната връзка между страните, като с оглед и на представените по делото преводни нареждания, съдът намира, че ищецът е доказал изпълнение на задължението си да предостави уговорените средства под формата на кредитен лимит. Съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Разпечатката съдържа 22 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8256f3b6-8472-4a73-b46f-cd1433ad7d0b