Решение № 2108 от 13.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2108 гр. Пловдив, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330104118 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу В. Б. М., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1500,00 лева – главница, 430,74 лева – възнаградителна лихва за периода 10.05.2021 г. до 10.08.2022 г., дължими от длъжника по договор за потребителски кредит № ****** г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД и платени от „Ай Тръст“ ЕООД на „Кредисимо“ ЕАД по силата на договор за предоставяне на поръчителство към договора за кредит, които вземания са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с подписване на Приложение № * от **** г. към договор за прехвърляне на вземания от **** г., 269,13 лева – обезщетение за забава за периода 11.05.2021 г. до 29.01.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – **** г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** г. по описа на ПРС. Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.

1

В исковата молба се излагат твърдения, че на *** г. между „Кредисимо“ ЕАД и ответника е сключен договор за кредит, обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство, сключен между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД, в изпълнение на който „Ай Тръст“ ЕООД, е сключил с „Кредисимо“ЕАД договор за поръчителство по силата на който заявителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за всичките задължения по договора за кредит. Поради неплащане на дължими суми по договора за кредит в срок, „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на солидарен длъжник изпълнило задълженията на ответника по договора за потребителски кредит, като заплатило задълженията по същия на *** г.

Доколкото заемополучателят не е възстановил гореописаните суми за главница, договорна лихва по договора за заем на своя поръчител „Ай Тръст“ ЕООД, които вземания това дружество е прехвърлило на ищеца, последният се е снабдил за тях със Заповед по чл.410 ГПК, срещу която ответникът възразил в срок.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от В. Б. М., с който предявените искове се оспорват като недопустими, евентуално неоснователни. Недопустимостта се обосновава с довод, че приложеният към исковата молба договор за поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ЕАД не е подписан, както и не са приложени доказателства за извършено от поръчителя плащане, а последното лишавало ищеца от легитимация в процеса, поради липса на облигационни отношения между ищеца и неговия праводател и поради ненастъпило суброгиране в правата на кредитодателя „Кредисимо“ЕАД. Неоснователността на претенциите се обосновава с доводи за липса на възникнало облигационно отношение между ответника и „Кредисимо“ЕАД и ответника и „Ай Тръст“ ЕООД, поради липса на подписи на посочените в договорите страни. При приемане наличието на сключен договор за кредит се възразява, че същият е недействителен на основание чл. 55 от ЗПК поради: неспазване на предписана форма, нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК - неспазване изискването за големина на шрифт; нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК - непосочване на общия размер на кредита; нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК – непосочване на начина на определяне на лихвения процент; нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – посочен е ГПР, който не отговаря на действителния; нарушение на чл. 11, ал.

2

1, т. 11 и т. 12 от ЗПК – неяснота в погасителния план с каква част от вноската се погасява главница и каква част отива за възнаградителна лихва; нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК – информацията не е поднесена по разбираем начин; нарушение на чл. 11, ал. 2 от ЗПК неподписване на всяка страница от договора и непредоставянето му на потребителя. Отделно от това се излагат доводи за недействителност на договора за кредит и поради наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 146 от ЗЗП, липса на индивидуално договаряне, както и нарушение на добрите нрави, по смисъла на задължителната практика на ВКС.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъдат уважени исковете по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с правна квалификация чл. 99, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.

86, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД, следва при условията на пълно и главно доказване, ищецът да установи възникването по надлежен ред на заемно правоотношение, както и че заемната сума, предмет на договора е предадена, съответно усвоена от ответника - заемополучател (тъй като договорът за поръчителство е акцесорен и съществуването му е поставено в зависимост от наличието на главен дълг, което в пълна степен важи и за съществуването на вземането по договора за цесия, по силата на който ищецът в настоящото производство се легитимира, като кредитор на ответника).

В настоящото производство, ищецът не установи, която и да е от посочените материалноправни предпоставки.

По делото е представен договор за потребителски кредит № ***** г., погасителен план, приложения и общи условия към него (л. 5-л.24), за който ищецът твърди да е сключен с ответника от разстояние. Следователно приложим е редът за сключване съгласно Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние ( ЗПФУР). Ответникът обаче, своевременно е оспорил възникването на правоотношението, поради което въпросът за действителното сключване на процесния договор за кредит следва да се разгледа.

Договор за кредит е сключен от разстояние и в него не фигурира 3 положен подпис (саморъчен или квалифициран електронен подпис), който по категоричен начин би могъл да идентифицира лицето- заемател. Самият договор за кредит представлява електронен документ съобразно чл. 3, ал. 1 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Съобразно това, "електронен документ" представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма - в конкретния случай текстови запис. Електронният документ съдържа изявления на конкретни лица, като в случая подлежи на установяване, кое лицето потребител. В тази връзка липсва подпис на потребителя, както и каквато и да било друга уникална сигнатура, която би могла да свърже процесния договор за потребителски кредит № **** г. с ответницата. В случай, че договорът бе подписан с усъвършенстван електронен подпис или квалифициран електронен подпис, то въпросът за лицето, автор на изявлението би намерил категоричен отговор. В случай на налично подписване с универсален електронен подпис или квалифициран електронен подпис, би била налице ясно установена връзка между документа и неговия автор - доколкото по дефиниция тези видове електронни подписи оставят уникална сигнатура, свидетелстваща за лицето, което е автор на изявлението ( в сочения смисъл Определение № 169 от 06.04.2017 г., пост. по ч. т. д. № 672/ 2017 г., по описа на ВКС, I- во т.о.).

Яснота по изследвания въпрос не е внесена въпреки ангажираната от ищеца съдебно – техническа експертиза, заключението по която се кредитира, като компетентно изготвено, обосновано и обективно. По нея вещото лице установява отделни стъпки изпълнени в системата на кредитора „Кредисимо“ ЕАД във връзка с кандидатстване и сключване на конкретен договор за кредит, но конкретна информация относно наличието на индивидуализиращи белези, водещи до несъмнен извод, че именно ответникът в настоящото производство е лицето сключило процесния договор за кредит не се установяват.

Поради това с оглед изрично оспорване от страна на ответника, че процесният договор е сключен, представянето само на копие от договора, което носи единствено подпис на представител на кредитора, не е достатъчно да установи възникването на кредитно правоотношение.

4

След като договорът не е подписан от ответника чрез универсален или квалифициран електронен подпис, е необходимо ищецът да установи връзката между съответния генериран електронен документ и ответника.

Както вече бе посочено, поръчителството е акцесорно и преди да се коментира наличието на договор за поръчителство, съответно наличието на прехвърленото вземане, то следва да се установи, че длъжникът е поел главното задължение ( което е по договора за кредит). Това не бе сторено, поради което искът по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл.

99, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 86, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД следва на това основание да бъде отхвърлен.

За пълнота следва да се посочи, че в настоящото производство ищецът не ангажира и каквито и да било доказателства, претендираната главница в размер на 1500 лева да е предадена, съответно усвоена от ответника по силата на процесния договор за кредит, последното изрично разпределено в негова доказателствена тежест с изготвения по делото доклад. С оглед формирания по този начин извод за неустановяване възникване на твърдяната облигационна връзка по силата на процесния договор за заем, не се налага изследване относно наличието на останалите предпоставки за възникване на правото на вземане в патримониума на ищеца, както и на останалите въведени с отговора на исковата молба възражения относно неговата недействителност.

Поради изложеното предявените обективно, кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с правна квалификация чл. 99, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 86, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1500,00 лева – главница, 430,74 лева – възнаградителна лихва за периода 10.05.2021 г. до 10.08.2022 г., дължими от длъжника по договор за потребителски кредит № ****г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД и платени от „Ай Тръст“ ЕООД на „Кредисимо“ ЕАД по силата на договор за предоставяне на поръчителство към договора за кредит, които вземания са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с подписване на Приложение № * от *** г. към договор за прехвърляне на вземания от ****г., 269,13 лева – обезщетение за забава за периода 11.05.2021 г. до 29.01.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – **** г. до окончателното плащане, 5 за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **** г. по ч. г. д. № ***** г., по описа на РС Пловдив, следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат на ответника. Такива се претендират в исковото производство за платен депозит за вещо лице в размер на 50 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, съгласно договор за правна защита на л. 75 от г.д.№ **** г. по описа на РС Пловдив, както и 600 лева, платено адвокатско възнаграждение за заповедното производство, съгласно договор за правна защита на л. 34 от ч.г.д.№ **** г. по описа на РС Пловдив, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за последните съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Доколкото предявеното от ищеца възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски се намира за основателно, с оглед установената правна и фактическа сложност, следва на основание чл. 78, ал. 5 ГПК претендираните суми да бъдат намалени в размер близък до минималните размери съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които са съответно 600 лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата за исковото производство и 200 лева на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от наредбата за заповедното производство, доколкото защитата в него се касае до необходимостта от подаване на утвърден образец на възражение.

Разпечатката съдържа 28 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8255a126-1d7e-4ca9-a411-b1ea3ad34e9e