Решение № 1139 от 29.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1139 гр. Пловдив, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330202514 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 22-0333-001042 от 16.11.2022 г., издадено от Началник РУ Стамболийски към ОД на МВР Пловдив, с което на Р. Л. С. с ЕГН ********** на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 6 контролни точки.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление във всичките му части. Преди всичко се излага фактическа обстановка, която е различна от възприетата е обжалвания акт. По отношение на процесуалните правила се твърди допускането на съществени нарушения, свързани със съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, и по-конкретно че жалбоподателят заявил, че има възражения, а в акта било записано, че няма, което наложило ръчното му дописване, правилното изписване на мястото на нарушението, както липсата на мотиви по подаденото от него писмено възражение срещу акта. По приложението на материалния закон приема въз основа на изложената фактическа обстановка няма нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, попада в изключенията на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП и не е липсвал пожарогасител в автомобила му. Възразява се още, че наказващият орган е събрал служебно доказателствата, изискани с писмените възражения на жалбоподателя, с което е нарушил правилото на чл. 44, ал. 2 от ЗАНН. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя, а и последният самостоятелно поддържат и развиват направените в 1 жалбата възражения. Моли се да бъде отменено наказателното постановление.

Претендират разноски за представителство от адвокат.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

В писмено становище, с което преписката е изпратена на съда, се излагат доводи за потвърждаване на наказателното постановление. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 07.11.2022 г. около 08:11 ч. полицейските служители към РУ Стамболийски към ОД на МВР – Пловдив И. Ю. и В.Т. се намирали на път III-375 (Пещера Пловдив) в района на км 31 в близост до разклонението на пътя към населените места с. Златитрап и с. Оризари, като осъществявали контрол по ЗДвП. Те възприели движението от запад на изток на лек автомобил, като преценили, че е без включени задължителни светлини през деня, поради което решили да спрат, макар автомобилът в действителност да се е движил с включени светлини. При проверката се установило, че това е МПС марка и модел „Хюндай Гетц“ с рег. № ****, а негов водач бил жалбоподателят Р. С.. В автомобила с него се намирало и дете. Видели, че жалбоподателят е без поставен обезопасителен колан, а при по-обстойна проверка на оборудването на автомобила установили, че в автомобила има поставен пожарогасител, но е с изтекъл стикер за преглед. При проверката водачът възразил, че светлините му били включени и че по медицинско предписание не следвало да поставя обезопасителния колан.

По този повод бил съставен АУАН серия GA бл. № 773784/07.11.2022 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП за това, че водачът не бил с включени задължителни светлини през деня, чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП за това, че не бил поставил обезопасителния колан, с който бил оборудван автомобила, и чл.

139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за това, че в автомобила нямало поставен пожарогасител. Актът е връчен на жалбоподателя, като в него било отпечатано, че няма възражения, но той в действителност имал, поради което задраскал това поле и вписал действителната си воля. В акта било отразено още, че нарушението е извършено на път (Пазарджик – Пещера) – Бяга – Исперихово – Йоаким Груево – Пловдив. Срещу акта било подадено писмено възражение в срок, с което по идентичен начин в последствие в жалбата се оспорвали фактическите твърдения в акта и се отправили до наказващия орган доказателствени искания. По повод на исканията наказващият орган не предприел действия за служебно събиране на доказателства и не са запазени видео и аудио записи от служебния автомобил и полицейските служители по време на проверката.

С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното наказателно постановление, с което му било наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 2 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 6 контролни точки.

Установява се по делото, че жалбоподателят С. е постъпил в болнично заведение на 20.06.2022 г., във връзка с което му е поставена окончателна диагноза перитонеални сраствания. Претърпял е оперативна намеса. След изписването му е издадена епикриза по И.З. № 39910/2022 г. от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив с изрична препоръка да не шофира с колан поради отворена рана за период от 6 месеца до една година.

По доказателствата:

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел И. Ю. – актосъставител, и свидетелката Светлана Т., както и събраните в хода на преписката и делото доказателства, а именно АУАН, епикриза по И.З. № 39910/2022 г. на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, писмено възражение с вх. № 7984/14.11.2022 г., писмо с рег. № 785500-9207 от 14.11.2023 г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.

По повод на възприетата фактическа обстановка и събраните доказателства, преди всичко следва да се посочи, че безспорно се установява, че в автомобила на жалбоподателя е бил наличен пожарогасител, макар и той да е бил с изтекъл стикер. В този смисъл изрично са показанията на актосъставителя и разпитаната в хода на съдебното следствие свидетелка Т.. Потвърждава се още и фактът, че жалбоподателят не е бил поставил обезопасителния колан, макар и единствено актосъставителя да посочва това, тъй като той именно, не и свидетелката, непосредствено го е възприел.

За да се приеме, че обективната истина по тези две обстоятелства действително е такава, съдът взе предвид и че по тях всъщност не се спори от жалбоподателя, който не отрича да е така. Напротив, потвърждава се в жалбата възникването им по начина, по който са описани, а спорът е от правна страна. Въз основа на изложеното по отношение на тази част от обжалвания акт съдът при преценката на доказателствата ги възприе като непротиворечиви, съответни едни на други, последователни, логични и безспорни между страните, независимо че свидетелката е в близки отношения с жалбоподателя, в който смисъл съдът отчете, че въпреки евентуалната й заинтересованост, показанията й са обективни.

Спорен остава въпросът дали жалбоподателят е управлявал процесния автомобил с включени задължителни през деня светлини. Отговорът на поставения въпрос съдът прецени като положителен, а посоченото в наказателното постановление, че това не е било така, за недоказано. Действително в показанията си актосъставителя посочва, че ясно е видял, че автомобилът не е бил с включени задължителни за деня светлини, като видимостта му е била около 500 м. Същевременно спорът относно този факт е бил поставен пред наказващия орган още с депозиране на писмените възражения срещу акта, а именно в изключително кратки срокове (7 дни) след съставянето му/твърдяното осъществяване на деянието. Съгласно разпоредбата на чл.

44, ал. 2 от ЗАНН администрацията има задължение, когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно. В конкретния случай възраженията и исканията за събиране на доказателства са били ясни и конкретни и са свързани с изследва на аудио и видео записите от полицейския автомобил и служителите от момента на проверката за установяване на това обстоятелство, при все че твърденията са за категоричното му отричане. В този смисъл и доколкото е било възможно, е следвало да бъдат приложени или съхранени такива записи, а ако такива не са съществували, да се открива следа за активност от службата на наказващия орган за обезпечаване на преписката с доказателства, макар и липсата на такива да се дължи на обективен 3 признак – необорудването на полицейския автомобил и служители със съответната техника или невъзможността техниката да функционира или да бъдат предоставени записите. Данни за такава активност и опит да бъде обезпечено делото с доказателства, подкрепящи описаното в акта, обаче липсват. Аудио и видео записи не са налични и в Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР, в който изричен смисъл е и писмото по делото, доколкото такива записи се съхраняват в период от 30 дни от съставянето им, който към момента на искането е бил изтекъл. Тук е моментът да се посочи, че нарушаването на разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗАНН има само и единствено доказателствено значение, но не и отношение към процедурата и опорочаването й по начин да се засегнат правата на лицето. Затова и обсъждането й се извършва от съда при анализа на доказателствата, които следва реда по НПК съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. Аргумент в този смисъл в Решение № 5840 от 6.10.2023 г. на Административен съд – София - град по к.н.а.х.д. № 7879/2023 г.

Въз основа на изложеното, допуснатия доказателствен пропуск, който въпреки усилията на съда не се попълни, непроменливата линия на защита на жалбоподателя от момента на установяване на нарушението и процесуалното поведение на ангажираната администрация, съдът прецени, че показанията на актосъставителя не са достатъчни да покрият условието съставомерният факт да бъде установен по несъмнен начин, било то и косвено. В този смисъл се прие за недоказано жалбоподателят да е управлявал процесния автомобил без да е включил задължителните през деня светлини. Като последица от това наказателното постановление в тази част следва да се отмени.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на

ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената заповед на МВР.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му.