Акт № 256 от 21.06.2021, съд

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Велико Търново , 16.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Георги Драгoстинов

Членове:Йордан Воденичаров

Владимир Страхилов като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500473 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.437 ГПК.

Предмет на подадената от името на М. Д. Т. К. К. В. Т. чрез пълномощника му – адвокат К.А. от САК – взискател по изпълнително дело № 109/2021 г. по описа на ДСИ при ВТРС , жалба е постановление от 24.03.2021 г., с което на основание чл.78, ал.5 ГПК е намалено съобразно чл.10, т.2, във връзка с чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение поради прекомерност платеното му адвокатско възнаграждение / 600 лева/ до размер на 388,64 лева , с искане да бъде отменено.

Наведени са доводи за неправилност на акта на намаляването поради несъобразяване на положението , че адвокатското възнаграждение е договорено да включва услугите по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. - образуване на изпълнително производство, чиято минимална нормативно определена стойност възлиза на 200 лева и по чл.10, т.2- за осъществяване на процесуално представителство , чиято минимална нормативно определена по реда на чл.7, ал.2, т.3, стойност възлиза на 388,64 лева , или общо 588,64 лева . Тази обща стойност е само с 11,36 лева по малко от договореното и платено адвокатско възнаграждение , поради което преценката за негова прекомерност е очевидно погрешна до степен на несериозност.

Съдебният изпълнител е изложил становище за неоснователност на жалбата.

1

Длъжникът З. ХР. В. Т. ЕООД В. Т. чрез пълномощника си адвокат С.М. от САК в срока по чл. 436, ал..2 ГПК е възразил срещу жалбата. Поискал е присъждане на направените в настоящото производство разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева

Жалбата е допустима поради положението , че щом изрично е предвидено в закона право на длъжника да оспори пред съда разноските по изпълнението- чл.435, ал.2, т.7 ГПК, то на взискателя при спор за размера на дължимите му разноски, би било в грубо и нелогично противоречие/ поради недоглеждане на законодателя/ с принципа на равенство на страните / чл.9 ГПК/ и правото на защита / чл. 56 КРБ/ да му бъде отречена принадлежността на реципрочното право на обжалване на акта на съдебния изпълнител в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК.

Явява се неоснователна.

Субективното процесуално преобразуващо право по чл. 78, ал.5 от ГПК/ възражение за прекомерност/ на едната страна да иска присъждане на по-нисък размер на разноските/ намаляването им/ на другата страна в частта им за заплатеното адвокатско възнаграждение, възниква, когато оценъчно погледнато то е в такъв по начало висок/ за стандарта на живот/ размер , чието договаряне и заплащане въобще не е оправдан, защото делото не разкрива някаква особена правна и фактическа сложност, съответна на конкретната за случая стойност на адвокатската услуга/ прекомерност/ и заедно с това размерът му да надвишава минимално определения съобразно чл.36 от ЗА / Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения/.

В този случай сключеният между взискателя и пълномощника му договор за правна защита и съдействие от 10.02.2021 г. е с възлагателен предмет на изпълнение: подаване на молба за образуване на изпълнително дело срещу уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Не включва възмездно упражняване на функциите, произтичащи от упълномощаването , т.е. уговореното възнаграждение не обхваща и извършване на съответни процесуални действия , подпомагащи провеждането на принудителното изпълнение и всякакъв вид защита на страната по изпълнителното дело/ срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител , жалби на другата страна и т.н./ .

Затова този обем на изпълнение покрива само хипотезата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / предвиждаща такова в твърд размер на 200 лева/, не и хипотезата на чл.10, т.2 , при която минималният размер на възнаграждението се определя според материалния интерес по реда на чл.7, ал.2, 2 но наполовина.

Ето защо жалбата подлежи на отхвърляне. Размер на адвокатско възнаграждение от 600 лева, изрично уговорен само за подаване на молба за образуване на изпълнително дело, състояща се от кратко и бланкетно/ обичайно повторяемо винаги/ съдържание, без да се налага същинско полагане на умствен труд, е очевидно прекомерен.

Разноски в полза на страните по този вид съдебни дела не се присъждат, защото освен че процесуалния закон не урежда с нарочна норма това право , уреждането му би било лишено от правна логика и разум / оспорва се законосъобразността на действия на съдебен изпълнител, а не на другата страна , като отговорността за разноски възниква от поведение на страните дало повод за съдебно разглеждане на правен спор помежду им / Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалбата на М. Д. Т. К. К. В. Т. чрез пълномощника му – адвокат К.А. от САК – взискател по изпълнително дело № 109/2021 г. по описа на ДСИ при ВТРС против постановление от 24.03.2021 г., с което на основание чл.78, ал.5 ГПК е намалено съобразно чл.10, т.2, във връзка с чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения поради прекомерност платеното му адвокатско възнаграждение / 600 лева/ до размер на 388,64 лева, като лишена от процесуално основание .

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

3