Решение № 2354 от 29.11.2021, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2596/2020
- Вид
- Решение № 2354
- Подписан
- 29.11.2021
- Състав
- ГЕОРГИ ХРИСТОВ ПАСКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 284, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 286, ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 2, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 43, ал.4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2354 гр. Пловдив, 29 ноември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІІ
СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ с участието на секретаря
ТАНЯ КОСТАДИНОВА, и прокурора ДАНАИЛА
СТАНКОВА, като разгледа докладваното от съдия ПАСКОВ адм. д. № 2596 ПО ОПИСА ЗА 2020 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.Производството е образувано по предявен иск от М.И.Т., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Пловдив, чрез адв. С., против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - София, за присъждане на обезщетение в общ размер на 50 000 лв., за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на администрацията в затвора гр. Пловдив за периода от 01.02.2019 г. до 12.10.2020г.
В исковата молба е посочено, че ищецът е държан в пренаселени килии, в които нетната площ е под 3 кв.м., без постоянен достъп по санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода. Твърди се, че в килиите има гризачи и дървеници,поради което не може да се спи от тях.
На следващо място се сочи, че ищецът страда от инсулинозависим диабет, но не му осигуряват необходимото лечение. В продължение на един месец не са му осигурявали протокол за инсулин и той две седмици е бил без инсулин, поради което негови близки му го закупили отвън.
Заболял от хипергликимия, постоянно разстройство и обезводняване, както и от гастроентропатия., което се е дължало и на лошата храна, дават му по един морков,една глава лук,1 картоф и половин черен хляб. Здравословното му състояние се влошавало и е каран два пъти в инфекциозна болница в Пловдив, защото изпада в тежка хипоглекемия,но там само временно го стабилизират. На всеки 6 месеца е трябвало да му правят пълни изследвания,но не това не е било сторено.
Претендира присъждане на разноски по делото в размер на 10 лв. за внесена по делото ДТ.
В съдебно заседание. процесуалният представител на ищецът адв. С. моли за уважаване на исковата претенция.
Ответникът - Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител юриск.
Ч., оспорва предявената искова претенция и моли за отхвърлянето й като недоказана и неоснователна. В отговора на исковата молба претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор от ОП – Пловдив, изразява становище за неоснователност на иска.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
По делото са представени становище от ИСДВР /лист 57 -59/ в ГДИН затвор Пловдив, според които ищецът е постъпил в затвора в гр. Пловдив на 12.08.2019г, като е бил настанен в следните помещения:
-
От 12.08.2019 до 16.08.2019г. в приемно отделение ОПЗ с размери 11,63 кв. м. без площта на санитарния възел, 3 кв.м. площ на санитарния възел с 1 отваряем прозорец с размери 1,19x0,99 в спалното помещение и отдушник в санитарния възел -
От 16.08.2019 до 23.08.2019г в Пост № 5, стая
№ 56 с размери 27,89 кв. м. без площта на санитарния възел, 2,33 кв.м. площ на санитарния възел, като има 2 бр. отваряеми прозорци в спалното помещение с с размери 0,40x1,15 и 0,97x1,15 и 1 бр. прозорец в санитарния възел с размери 0,30x1,15.
-
От 23.08.2019 до 17.12.2019г в Пост № 2, стая
№81 с размери 28,98 кв. м. без площта на санитарния възел, 2,73 кв.м. площ на санитарния възел, като в спалното помещение има 2 бр. отваряеми прозорци с размери 0,97x1,17 и 0,67x1,17 и 1 бр. прозорец в санитарния възел с размери 0,15x1,20.
Пак там е посочено, че всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените л.св. Техните размери са следните: леглата са 90x180 см. и шкафовете са с размери 45x50 см. Във всяко помещение има течаща вода и санитарен възел и л. св. имат неограничен достъп до тях. Затвора гр. Пловдив се отоплява с централно парно, спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена. За неработещите лишени от свобода е осигурена възможност да използват баня два пъти седмично по утвърден от Началника на затвора график, който прилагам.
С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява, колко комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.
В становище от П. Х.
/л.51/ е отразено, че през периода на изтърпяване на наказанието на л. св. М.И.Т. в периодите от 01.02.2020г.-16.12.2020 г. в затвора гр. Пловдив не са правени основни ремонти на килиите на лишените от свобода. В затвора гр. Пловдив се извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителните тела. Не се допуска да има счупени прозорци, като същите се подменят своевременно. Със собствени сили лишени от свобода назначени като строители по щата на домакините и строителни материали, предоставени по централно сключени договори от ГДИН се извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро състояние, имайки в предвид старата материална база. Банята е обща, като подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Всеки ден по график има баня за л. св. Осигурена е топла вода от котел ,който работи на въглища и е на територията на Затвора. Същият е ново закупен през януари 2017 година. Въглищата се осигуряват редовно от централна доставка от ГД ИН.
В
Справка от мл. експерт В. Танкинова /л. 52-53/ е посочено, че в Затвора гр.Пловдив разполагат с постелен инвентар и спално бельо- чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла,; възглавници, достатъчно за да бъдат обезпечени всички л.св.в корпуса и в двете 30. Всеки л.св. при постъпването си получава спално бельо и постелен инвентар, за което се води отчетност. Грижата за чистотата на спалното бельо се полага на л.св. като в утвърден график от Началника на Затвора, два пъти седмично - в понеделник и четвъртък, всеки л.св. има право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото по преценка на л.св., същият има право бельото му да бъде заменено, като оформи молба адресирана до Началника на затвора.
Няма данни л.св. да е имал молба, в която да изявява воля за получаване на допълнителен постелен инвентар или изпиране на зачисленият му, който да са с отрицателен отговор.
В становище на д-р Р.Д.е посочено, че на ищеца му е било предоставено необходимото лечение.
Той е бил системно е преглеждан и е контролирана кръвната захар в МЦ.
Неколкократно е била викана Бърза медицинска помощ поради високите стойности на кръвната захар , при което е бил хоспитализиран в съответната клиника-УМБАЛ „Св.Георги“ клиника по ендокринология , постъпил на 30.10.2020.г изписан на 06.11,2020г. В момента на изготвяне на справката ищецът отново е бил приет за лечение поради високите стойности на кръвната захар с положителен ПСР тест и е настанен в ковид-19 отделение на клиника по ревматология на УМБАЛ“Св.Георги“ гр.Пловдив. Телковото решение което определя нетрудоспособността му не е намалено с 10% поради това , че не му се обръща внимание , напротив Л.св. М.И.Т. дали ще е с 10% - или с 10% + той попада в една и съща група инвалидност. В становището е посочено, че твърденията, че лишеният от свобода е бил оставен без протокол за инсулин, като и че е останал без инсулин за период от две седмици са неверни. Сочи се и, че придружаващите заболявания хипергликемия персистиращ долен диспептичен синдром тоест разстройство не се дължи на лоша храна , тъй като тази ентеропатия съществува преди постъпването му в Затвора гр.Пловдив. Оспорва се и твърдението на ищеца, че му се дава един морков една глава лук един картоф и половин черен хляб. Твърди се, че на него му е дадена диета , допълнително му е дадена възможност да получава зеленчуци и котлон за да си готви сам. Оспорва се и твърдението, че здравословното състояние на ищеца се влошавало и е каран два пъти в инфекциозна болница в Пловдив, защото е изпадал в тежка хипоглекемия, тъй като лицето е постоянно в състояние на хипергликемия. Посочва се, че няма изискване на шест месеца се правят пълни изследвания, тъй като на шест месеца се правят вливки с цел да се подобри оросяването на крайниците , а от там и на цялата лолиневропатия диабетика.
По делото бе приета СМЕ като вещото лице приема следното:
Ищецът е с диагноза инсулинозависим захарен диабет тип 1, като се провежда инсулиново лечение с аналогови инсулини в интензифициран режим - Ине. НовоРапид и Ине. Тресиба. Регистрирани са неколкократни хоспитализации в Клиника по Ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив през тези години, във връзка с лабилно протичане на ЗД тип 1, последна от които на 01.01.2021 г. с остра декомпенсация - диабетна кетоацидоза, повод за която е наскоро прекаран инфекция с ковид - 19, усложнена с пневмония и пролежаване в ковид отделение - Клиника по Ревматология.
По представените медицински документи може да се заключи, че са налице късните усложнения на заболяването - диабетна полиневропатия и диабетна ретинопатия. Обсервирана е и диабетна ентеропатия във връзка с изразен диариен синром, датиращ от около две години и поради който са проведени ВКС и ФГС 11.2020г. - без данни за патологични находки. Хранителният режим е част от комплексното лечение на ЗД., поради което е необходимо да включва адекватно количество белтъци - месо - нетлъсто телешко или говеждо, пилешко, свинско, пуешко, млечни продукти - не се препоръчва консумация на много солени сирена и кашкавал, риба - не е уместна консумация на тлъстите риби както и рибни консерви, пушена риба, да се избират плодове с нисък гликемичен индекс, да присъстват. Приемът на въглехидрати при пациенти със ЗД тип 1 се базира на изчисляване на ХЕ /липсва информация за обучение на ищеца в тази насока, както и въглехидратен прием спрямо ХЕ/, като е необходим чест самоконтрол на заболяването - КЗ - преди хранене или закуска, при съмнение за хипогликемия, при инфекции, гликиран хемоглобин, периодичен преглед от ендокринолог, офталмолог, нефролог.
От последното пролежаване в Клиника по
Ендокринология и болест на обмяната се презентира с лош гликемичен контрол - гликиран хемоглобин 10.59%, анемичен синдром, хипопротеинемия и хипоалбуминемия. Вещото лице посочва като възможни причииа за това неадекватните инсулинови дози, липсата на стриктен метаболитен контрол - измерване на КЗ неколкократно дневно, съпътстващата патология, лош ХДР. Предвид липсата на информация по делото за ежедневния хранителния прием на ищеца - калориен, съотношение въглехидрати: мазнини: белтъци, грамаж, не може да се заключи за целесъобразността на диетолечението, за двигателната активност както и за комплайънса на пациента и придържането към терапията. Прилаганото инсулинолечение, което е животоподдържащо предвид диагнозата ЗД тип 1 отговаря на критериите за провеждане на лечение при тази група пациенти. Тъй като ищецът М.И.Т. е диагностициран със ЗД тип 1 на 12г. възраст през 2008г. , а постъпва в затвора през 2019г., няма как това да е причина за неговото заболяване.
По делото са приложени още: Протоколи от извършени услуги по ДДД обработка със дати: 03.09.2020г. 30.08.2020г., 10.08.2020г.
18.09.2020г.
По искане на ищеца, с оглед установяване наведените в исковата молба твърдения, в с. з. от 03.02.2020г. чрез видеоконферентна връзка от помещение в затвора град Пловдив бе разпитан свидетелят Т.Т..
Свидетелят заяви, че познава ищеца от две години, още от постъпването в затвора, като в момента не са заедно в една килия, защото е бил преместен преди две седмици. С ищеца са пребивавали в една килия около година. В килията е имало около 7,9 или 10 легла. В помещенията е имало дървеници и хлебарки. Течаща топла вода по стаите не е имало, като два пъти в седмицата е можело да ползват банята. Свидетелят заяви, че доколкото е запознат, ищецът е болен от Диабет - тип 1 и всеки ден си бие инсулин по 5 пъти, като знае, че му е било указана медицинска помощ Според него храната не е подходяща за ищеца, тъй като са му давали кисело мляко и 20-30 гр. кашкавал. В помещенията скоро не са пръскали против хлебарки и дървеници, като пръскането е ставало 3 или 4 пъти в годината, до 5 пъти най - много. Свидетелят потвърди, че се раздават сапун и по един пакет прах.