Решение № 2 от 10.02.2021, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Карнобат , 10.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно наказателно дело № 20202130200193 по описа за 2020 година Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от Р.М. ЕООД гр. Карнобат , обл. Бургас представлявано от Р. М. М.против наказателно постановление № 399653- F 388277 от 19.10.2018 година на Началника на отдел Оперативни дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите с което на горепосочения жалбоподател за извършено от него административно нарушение по чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118 ал.1 от ЗДДС на основание чл.

185 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв. .

Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му административно наказание посочено по- горе , като същият в жалбата си признава , че е извършил съответното административно нарушение за което му е наложено и съответното горепосочено административно наказание с горепосоченото наказателно постановление , но твърди , че същото наказателно постановление се явява напълно незаконосъобразно като издадено в противоречие на процесуалния закон – 1

ЗАНН вкл. и че същото извършено от него адм. нарушение се явява като маловажен случай , като посочва точно обстоятелствата касаещи тази твърдяна от него незаконосъобразност и моли съда да го отмени изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно призован за него не се явява лично неговия законен представител , но се явява неговият процесуален представител , който заявява , че поддържа жалбата за цялостна отмяна на наказателното постановление и по този начин не взема друго респ. допълнително становище по жалбата .

За административнонаказващия орган редовно призован се явява неговия процесуален представител в съдебно заседание , като същият по този начин взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съдът да я отхвърли изцяло като напълно неоснователна.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното от жалбоподателя Р.М. ЕООД гр. Карнобат представлявано от Р. М. М.наказателно постановление № 399653- F 388277 от 19.10.2018 година на Началника на отдел Оперативни дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите е издадено въз основа на АУАН сер. A N № F388277 от 07.06.2018 година срещу който констатира за извършено административно нарушение на дата 29.05.2018 година което се изразява в следното , че на горепосочената дата в 16, 30 часа при извършена оперативна проверка в търговски обект - магазин за фреш находящ се в гр. Карнобат на бул. България № 1 , стопанисван от Р.М. ЕООД се установило , че за извършена контролна покупка в 15, 58 часа на 1 бр. чаша 0, 300 л. фреш от ябълки на стойност 1, 20 лв. за която плащането е направено с банкнота от 10 лв. и същото е прието от Р. М. М., не е издадена съответната фискална касова бележка от въведение в експлоатация и работещ в същия обект ЕКАФП модел DATECS DP- 150 KL с индивидуален № D T 656114 и фискална памет № 02656114 при предаването на стоката и връщане на рестото , като за проверка е била отпечатана и контролна лента на електронен носител за същата дата – 2

29.05.2018 г. за периода от 09.00 часа до 17.00 часа на която се съхраняват копия от всички отпечатани касови бележки , но същата извършена продажба не е била отразена , с което е била нарушена разпоредбата на чл.25ал.1 т.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ във връзка с чл. 118 ал.1 от ЗДДС и за което на основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС на същото дружество е наложено адм. наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева.

Видно от събраните по делото доказателства – писмени такива – протокол за извършена проверка № 0346631 от 29.05.2018 година ,ведно с приложенията към него - опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в търговския обект ,копия от фискален касов бон и от дневен финансов отчет , заповед за компетентност , както и от гласните доказателства - показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели С.Д. и Т.Б. , които се явяват очевидци на извършеното от жалбоподателя деяние , е че същите доказват , че жалбоподателят е извършител на адм. нарушение което му се приписва със съставения АУАН и издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление, като същото обстоятелство не се опровергава от никакви доказателства по делото, включително и се признава от жалбоподателя в жалбата му . Следователно въз основа на събраните по делото доказателства , може да се установи по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил приписваното му административно нарушение по Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ и ЗДДС , описано в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, тъй като се събраха достатъчно доказателства –писмени и гласни установяващи , че жалбоподателят е извършител на процесното адм. нарушение , което обстоятелство той и не оспорва в съдебно заседание , поради което обстоятелство му е наложено и горепосоченото административно наказание. В случая следва да се добави от съда , че не се доказа от никакви факти , твърдяното обстоятелство от страна на жалбоподателя , че извършеното от него адм. нарушение било извършено именно в резултат на провокация от страна на контролните органи на НАП тъй като разпоредбата на чл. 25 ал. 6 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за 3 регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ е посочено императивно обстоятелството , че фискалната касова бележка се издава и се представя на клиента при извършването на плащането от страна на последния , а не след извършването на услугата или получаването на стоката , като в настоящия случай жалбоподателят е бил длъжен да издаде съответната фискална касова бележка след извършването на плащането от страна на св. Светослав Тодоров с банкнотата от 10 лв. , а не след като жалбоподателят е направил на същия свидетел поръчания от него фреш от ябълки.

Тука следва да се посочи още и факта , че АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени в изпълнение на разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН и чл. 57 и сл. от ЗАНН и при правилно приложение на материалния закон – ЗДДС и горепосочената Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ , като тук липсва несъответствие между фактическото описание на нарушението и приложената правна норма и затова той се явява законосъобразен и съобразно процесуалния и материалния закони и като такъв се явява и издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Следва да се добави , че жалбоподателят твърди, че извършеното от него деяние се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като не е изложил мотивирана преценка за липса на основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН адм. наказващия орган е нарушил закона .

Освен това тъй като адм. наказващия орган е направил извод в противна насока , то същият извод се явявал необоснован, като на това основание се претендира отмяна на наказателното постановление. Съдът намира, че следва да разгледа и това направено възражение от жалбоподателя с оглед на това дали случая е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и понеже административнонаказващия орган не е приложил същата разпоредба , то съдът след като намери, че са налице предпоставките за това , само на това същото основание да отмени наказателното постановление, поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че преценката на административнонаказващия орган за „ маловажност „ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на извършеното от 4 жалбоподателя се прави по законосъобразност и това същото подлежи на съдебен контрол и тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на съдебен контрол от страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция по съществото на спора . Дали случая е маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК и обстоятелствата изключващи отговорността са приложими и към административнонаказателния процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от НК е обстоятелство изключващо отговорност вкл. и адм. наказателната по отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото настоящия съд намира, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН понеже адм. нарушение е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като в случая се касае за отношения свързани с фиска на Държавата . В случая законът е постановил, че само с осъщественото от жалбоподателя действие в определения от закона срок е достатъчно само неговото наличие респ. извършване, за да възникне съответната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя , тъй като в случая са увредени важни държавни и обществени права свързани със спазване на данъчната политика на Държавата и свързани с фиска и съответно установения в страната правов ред . Затова в случая съдът намира, че в случая е ощетен пряко фиска на Държавата / за което съобщава св. С.Д. / и извършеното от жалбоподателя е адм. нарушение и същото не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се отмени и на това искано от жалбоподателя основание процесното наказателно постановление.Тука следва да се посочи и факта , че процесното нарушението извършено от жалбоподателя по нищо не се отличава от подобни такива и не сочи белези на маловажност. В допълнение следва да се посочи, че ниската стойност на продадената стока и фактът, че нарушението е първо за жалбоподателя не са смекчаващи обстоятелства, характеризиращи нарушението с по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Те са факти от значение за определяне размера на наказанието, които в случая са взети предвид от административнонаказващия орган, съобразно чл.27, ал.2 ЗАНН, тъй като на жалбоподателя е наложена 5 имуществена санкция в предвидения от закона минимум.

Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил процесното адм. нарушение , както бе посочено по- горе и този факт се подкрепя от събраните по делото доказателства , вкл. писмени и гласни , като този извод на съда не се опровергава от никакви събрани по делото доказателства . По този начин съдът намира, че жалбоподателят е извършител на адм. нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ във вр. с чл. 118 ал.1 от ЗДДС като в случая адм. наказващия орган му е наложил горепосоченото адм. наказание на жалбоподателя за това извършено от него адм. нарушение на основание чл.

185 ал.1 от ЗДДС , като в случая правилно адм. наказващия орган като е счел , че са налице смекчаващите вината обстоятелства е наложил на жалбоподателя съответното адм. наказание в минималния размер .

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са налице твърдяните от жалбоподателя незаконосъобразност на процесното наказателно постановление обжалвано от него и поради това , че същото се явява напълно законосъобразно , то следва да бъде потвърдено изцяло от настоящия съд.