Решение № 254 от 29.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Пазарджик, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Албена Г. Палова

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500312 по описа за 2026 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№ 1002 по описа за 2024 година е признато за установено по предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. *****, представляван от изпълнителния директор Ю. Ю., против М. М. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с.****, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл. 143 ЗЗД, че М. М. Г., с ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 , сумата от 851.01 лв. (осемстотин петдесет и един лева и една стотинка), представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 2661097, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявление в съда27.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 441/2024 г. по ч.гр.дело № 785 по описа на РС – Велинград за 2024 г., като е отхвърлен иска за сумите от 99.67 лв.

(деветдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода 30.11.2022 г. до 30.11.2023 г., във връзка с договор за потребителски кредит № 2661097 и сумата от 150.19 лв. (сто и петдесет лева и 19 стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 01.12.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 441/2024 г. по 1 ч.гр.дело № 785 по описа на РС – Велинград за 2024 г..

Осъден е М. М. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с.**** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. *****, представляван от изпълнителния директор Ю. Ю., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 69,33 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 785/2024 г. по описа на Районен съд Велинград.

Осъден е М. М. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с.**** да заплати на„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. *****, представляван от изпълнителния директор Ю. Ю., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1004,94 лв., представляваща разноски по гр.д. № 1002/2024 г. по описа на Районен съд Велинград.

Осъдена е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. *****, представляван от изпълнителния директор Ю. Ю. да заплати на М. М. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с.****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 45,40 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 785/2024 г. по описа на Районен съд Велинград.

Осъдена е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. *****, представляван от изпълнителния директор Ю. Ю. да заплати на М. М. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с.****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 158,88 лв., представляваща разноски по гр.д. № 1002/2024 г. по описа на Районен съд Велинград.

В срок така постановеното решение е обжалвано от М. Г..

Обжалва решението в частта , с която по предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК е признато за установено, че М. М. Г. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 851.01 лева, представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 2661097, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявление в съда- 27.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 441/2024 г. по ч.гр.дело № 785 по описа на РС - Велинград за 2024 г

Счита ,че решението е неправилно и необосновано и моли да бъде отменено в обжалваната част.

За да се произнесе , съдът приел, че сключеният между М. М. Г. и „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл. 11 от ЗПК. Приел е също, че предвид нищожността на този договор жалбоподателят дължи на основание чл.23 от ЗПК „чистата стойност на кредита“ - първоначално 2 изтеглената главница.

Първоинстанционният съд обаче не е разгледал недействителността на останалите договори свързани с процесния договор за потребителски кредит, а именно не е разгледал акцесорните -Договор за предоставяне на поръчителство, който се твърди ,че е сключен между М. Г. и „Ай тръст“ ЕООД и Договор за поръчителство, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД.

Претенцията на ищеца се основавала на сключен между дружество цедент и ответника договор за предоставяне на поръчителство и суброгиране в правата на кредитора, които последващи правоотношения изискват наличие на действителен договор за заем. Съгласно чл. 138, ал. 2 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение, поради което ако главното задължение е нищожно, поръчителството не може да породи действие и за поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора.

Задължението по чл. 23 ЗПК е за реституиране на даденото по едно недействително правоотношение и няма как да бъде обезпечено чрез договорно поръчителство по самия договор - това изрично е запретено от чл.

138, ал. 2 ЗЗД. а и нещо различно не е уредено в ЗПК.

Договорите за поръчителство имат акцесорен характер и биха могли да съществуват само при валиден договор за потребителски кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора, но единствено когато е налице валидно сключен договор за поръчителство, въз основа на който поръчителят е поел задължението пред кредитора да изпълни задълженията на длъжника, в случай на неизпълнение от страна на последния.

„Ай тръст“ ЕООД не е встъпил в правата на първоначалния кредитор „Кредисимо“ ЕАД, съответно няма вземане, което да цедира на ищеца „Агенция за събиране па вземания“ ЕАД. Тъй като претендираното вземане не се основава на валидно възникнали материални права по чл. 146 от ЗЗД в полза на праводателя на ищеца в първоинстанционния съд, то същият не може да се ползва от разпоредбата на чл. 23 от ЗПК и да иска присъждане на чистата стойност на заемната сума. Това е така, доколкото неговия праводател е платил чуждо задължение, без да е било налице валидно негово задължение да го извърши, съответно за него не е възникнало правото да се суброгира в правата на кредитора по договора за паричен заем на основание чл. 146 от ЗЗД. След като цедентът "Ай тръст" ЕООД не притежава вземане с такъв характер, то той не може и да го прехвърли на последващ цесионер, което прехвърляне да ангажира отговорността на длъжника. Такова задължение за длъжника, ангажиращо неговата отговорност би възникнало единствено спрямо първоначалния му кредитор и евентуално спрямо дружество поръчител, ако беше налице валидно сключен договор за поръчителство.

Поради липсата на валидно сключен договор за поръчителство, то присъждането на чистата сума по кредита на основание чл. 23 от ЗПК е 3 невъзможно и в полза на последващия цесионер - ищец в първоинстанционното производство. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и иска – отхвърлен.

Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД.

Становището им е, че решението е правилно , съответно – въззивната жалба неоснователна.

Представен бил препис-извлечение от тристранен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 01.02.2022 г. между „Кредисимо“ ЕАД, Ай Тръст ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

Представен бил и Анекс от 17.11.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г. отново сключен между „Кредисимо“ ЕАД. Ай Тръст ООД и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД.

С тези договори „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ООД прехвърлили в полза на ответника по жалбата задължението по Договор за потребителски кредит с № 2661097, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Ответника не бил оспорил договора за цесия.

Съгласно чл. 138, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Предвид акцесорния характер на договора, възникването на задължение за поръчителя е предпоставено ог наличието на действителен главен дълг, като предметът и обемът на отговорността на поръчителя са обусловени от предмета и размера на главното задължение. Според чл. 138, ал. 2 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително задължение. В настоящия случай поръчителят "Ай Тръст" ЕООД бил изпълнило едно чуждо задължение, което е валидно до размера на присъдената с първоинстанционно решение главница.

Съгласно разпоредбата на чл. 74 ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Въпросът за незнанието за нищожността на сделката и обосноваването на правния интерес по чл. 74 ЗЗД с факта на това незнание е свързан, от една страна, с вида на недействителността, а от друга - с опасността от настъпване на неблагоприятни имуществени последици за изпълняващия чуждото задължение. В този смисъл, правният интерес на третото лице, изпълнило чуждо задължение, винаги е конкретен и е обусловен, както от евентуалните регресни права на изпълнилия, така е налице и за платилия, който не е задължен лично или реално, но са застрашени имуществените му права /в този смисъл определение № 212 от 19.12.2008 г. на В КС по т. д. № 635/2008 г., I т. о. I. Безспорно поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако договорът за кредит е действителен, то е възникнало задължение за обезпечаване на кредита, той е солидарно 4 отговорен с длъжника - чл. 141. ал. 1 ЗЗД, т.е. имуществените му права са застрашени от бездействието на последния да изпълни на падежа. Счита ,че „Ай Тръст“ ЕООД встъпва в правата на кредитора, но само до размера на чистата стойност по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 Закона за потребителския кредит /ЗПК/, тъй като договорът за потребителски кредит е недействителен. В този смисъл Решение № 260416 от 23.11.2020 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 2269/2020 г.

Съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Поставения правен въпрос бил дали е допустимо предявен по реда на чл. 422 от ГПК иск да бъде уважен на основание чл. 23 от ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ГПК На този въпрос бил даден отговор от ВКС , който в свое решение № 50174 от 26.10.2022 г по гр. д. № 5855/2021 г по описа на ВКС в производство по чл. 290 от ГПК е дал отговор, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, е изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките чрез извършване на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422 от ГПК съдът следва да установи е решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 от 311К е предвидено задължение на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщане на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя следва да се извърши в отделно производство по предявен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК в специалния закон .