Решение № 24 от 24.01.2022, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. гр.Велинград, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско дело № 20215210100818 по описа за 2021 година

Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 422 ГПК, вр. чл.410 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на ищеца ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.“Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от Р.И. М. – Тодоровауправител, чрез пълномощника адв.Н.К., преупълномощена от АД„Иванов и Денев“, п р о т и в В. Й. Т., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул.“ Родопи“ 1, ет.8, ап.22.

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.124, ал.1 ГПК- за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца заплащане на сумата от общо 3580,83 лв., от която: 2800лв.– главница, представляваща част от общо дължима главница в размер на 6302,29лв. и 780.83 лв. - мораторна лихва върху цялата дължима главница за периода от 05.04.20218г. до 14.05.2021г., представляващи част от неизплатено задължение по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 13.07.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2020г. до окончателното плащане, за които суми е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по г.гр.д.№ 488/2021г. по описа на ВлРС.

Ищецът твърди, че на 13.07.2010г. в гр.Велинград е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение между „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК 000694959, в качеството на Кредитор и В. Й. Т. с ЕГН **********, в качеството на Кредитополучател. По силата на този договор Кредитора предоставил на Кредитополучателя кредит в размер на 9950 лв. за покриване на потребителски нужди.

Разрешеният кредит бил преведен по сметка в банката на името на Кредитополучателя.

1

Същият се задължавал да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл.4 (1) било договорено, че усвоената редовна главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 13%. Лихвеният процент бил фиксиран за целия срок на договора. Олихвяването се извършвало ежемесечно.

Годишния процент на разходите (ГПР) към датата на отпускане на кредита бил в размер на 14,45%. Погасителните вноски за издължаване на кредита се заплащали ежемесечно на 05-то число на месеца, като ответникът се задължавал да погася задължението си общо на 120 анюитетни вноски, в размер на 160,74 лв., с краен срок на погасяване на кредита до 05.07.2020г. Всяка вноска включвала в себе си три компонента - част от главницата, възнаградителна лихва и застрахователни премии. След усвояване на Кредита, кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията, като оставало непогасено задължение по кредита в размер на общо 6302,29лв., от които: главница - 5029,23лв. и мораторна лихва - 1173,06 лв. Дължимата сума била изискуема с изтичане на крайния срок на договора - 05.07.2020г.

Твърди също, че на 25.06.2019г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК 000694959 и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК 131001375, по силата на който, задължението на Кредитополучателя, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 13.07.2010г. било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът бил уведомен, че от датата на получаване на Уведомлението за цесия, кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Съгласно т.5.2. от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни, цесионерът - „ЕОС МА ТРИКС” ЕООД и „Иванов и Денев - Адвокатско дружество“ били упълномощени от - Цедента „Обединена Българска Банка” АД, да извършват уведомяване от името и за сметка на Цедента. Разпоредбата на чл.99. ал.З ЗЗД била осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, не опорочавало изпълнението.

Уведомлението за цесия било изпратено на посочения в договора адрес на длъжника.

Писмото се върнало в цялост, като на известието за доставка било отбелязано „непотърсен“.

Настоява се на това, че с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получавал уведомлението изходящо от „Обединена Българска Банка” АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като ставал надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока. Съдът следвало да зачете този факт по силата на чл.235, ал.З от ГПК.

Твърди се още, че „ЕОС МАТРИКС” ЕООД пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Велинград срещу Кредитополучателя, за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 17.05.2021г., като било образувано ч.гр.дело № 483/2021г. Претендирани били частично 3000лв. главница (частично от общо дължима главница - 6302.29лв) и 780,83лв. - мораторна лихва за периода от 05.04.2018г. до 14.05.2021, представляващи част от останало неизплатено 2 задължение по усвоения кредит. Срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение на основание чл.414 „а“ с приложени вносни бележки за общо 200лв. което плащане ищецът не оспорил. Поради това ищецът бил уведомен със съобщение, надлежно връчено му на 14.07.2021 г., с указания за подаване на установителен иск за - 2800лв. - главница и 780.83лв. - мораторна лихва. Счита, че съдът е следвало да приспадне внесената сума от дължимата лихва, а не да обезсилва частично заповедта за главницата и съответно да намали размера на дължимата ДТ. В крайна сметка плащането било направено след подаване на заявлението по чл.410ГПК. Във възражението се твърдяло, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не било осъществено. На ищеца не било известно и основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало.

Горното пораждало правния интерес на ищцовото дружество да предяви иск за установяване на вземането си по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 13.07.210г., за сумата от общо 3580,83 лв., от които: 2800 лв.- главница и 780.83лв лв. -мораторна лихва за периода от 05.04.2018 година до 14.05.2021г. представляващи части от останало неизплатено задължение по усвоения кредит.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че В. Й. Т., дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, заплащане на сумата от общо 3580,83 лв., от която: 2800лв.– главница, представляваща част от общо дължима главница в размер на 6302,29лв. и 780.83 лв. - мораторна лихва върху цялата дължима главница за периода от 05.04.20218г. до 14.05.2021г., представляващи част от неизплатено задължение по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 13.07.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2020г. до окончателното плащане, за които суми е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по г.гр.д.№ 488/2021г. по описа на ВлРС. Претендира и разноски.

В определения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него оспорва иска, като излага следните съображения:

Твърди, че ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД се легитимира като кредитор на ответницата В.Т. на основание Договор за прехвърляне на вземане /цесия/, сключена на 25 юни 2019 г. между „Обединена българска банка” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД "прехвърлянето имало действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор". Но нито при подаване на Заявление по чл.410 от Гражданския процесуален кодекс, нито при предявяване на настоящата Искова молба кредиторът „ОББ" АД бил съобщил надлежно на длъжника за направената цесия. С това не било изпълнено условието на чл.99. ал.3 от ЗЗД и „ЕОС Матрикс” ЕООД не можел да се легитимира като процесуално правоспособно лице: 1. за предявяване на Искане за издаване Заповед за изпълнение и 2. за ищец в исково производство, легитимиращ се като кредитор, титуляр на прехвърлено вземане. При липса на уведомяване също и ответника В.Т. не можело да бъде поставена в качеството на 3 длъжник (по искането по чл. 410 от ГПК), нито в качеството на ответник по иск, преди Договора за цесия да е произвел действието си спрямо нея. А последното можело да стане единствено и само след осъществяване на процедурата по уведомяване на длъжника от предишния кредитор „ОББ" АД. Такова уведомяване не било налице нито преди образуване на ч. гр. д. № 20215210100483, нито преди завеждане на гр.д. № 20215210100818. Към настоящият момент единствената възможност на „ЕОС Матрикс" ЕООД да претендира качеството на кредитор, приобретател на вземане, била да се извърши надлежно уведомяване за направената цесия от предишния кредитор „ОББ" АД. Но това уведомяване щяло да има действие само занапред. Така заявените от „ЕОС Матрикс” искания към районния съд се явявали процесуално недопустими както по отношение на активната, така и по отношение на пасивната процесуална легитимация на страните. В защита на активната си процесуала легитимация „ЕОС Матрикс" ЕООД се опитвал да убеди съда, че връчването на книжата на длъжника - Договор за цесия и др. - от съда, имат същото действие както и уведомяването по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Но такова разбиране било напълно несъстоятелно: съдът не бил длъжен, напротив - недопустимо било да върши извънпроцесуалните действия на кредитора - цедент и така да легитимира цесионера да претендира събиране на вземанията си по съдебен ред. Условието на чл.99 ал.3 от ЗЗД не било пожелание, а положителна процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство - заповедно или исково и съдът следял служебно за наличието или липсата на процесуалата правоспособност на страните. Съдът правораздавал, а не бил равнопоставен със страните и за това не можело да извършва действията, които те е следвало предварително да направят, дори това да бъде поискано от тях. Това обезсмисляло ролята на съда като арбитър и връщало прилагане на служебното начало, което в действащия граждански процес било отменено и следователно - невъзможно. Поради горното счита, че заповедното и исковото производства са предявени от процесуално нелегитимен кредитор (молител по чл. 410 от ГПК или ищец), защото спрямо длъжника той все още нямал това качество, както и длъжникът все още нямал качеството на длъжник, съответно – ответник. По тези съображения се иска гр. д. № 818/2021 г. да бъде прекратено като процесуално недопустимо.

Относно основателността на иска излага следното: Договорът за банков кредит бил сключен на 13 юли 2010г. Уговорено било погасяването да се извършва на месечни вноски на всяко 5-то число на месеца. Т.е. всяка периодична вноска имала падеж и при настъпването му и неплащане за всяка неплатена вноска започвала да тече погасителна давност. Длъжникът бил обслужвал кредита си редовно. След преустановяване на плащанията всяка вноска следвало да бъде събирана извънсъдебно или по съдебен ред от кредитора, но това не било сторено. Едва на 25 юни 2019г. „ОББ" АД прехвърлил вземането си на „ЕОС Матрикс" ЕООД с договор за цесия. Но, това прехвърляне не било съобщено на длъжника и нямало действие спрямо него. В този смисъл всички действия на цедента „ЕОС Матрикс" ЕООД за уведомяване и събиране на дължимите суми били ирелевантни спрямо длъжника. По делото липсвала яснота каква част от кредита е погасен към „ОББ" АД от В.Т., какъв е остатъкът и коя е последната вноска. Такива данни можело да предостави „ОББ" АД.

4

Частичните плащания, извършени от В.Т. към „ЕОС Матрикс” ЕООД при подаване на Възражение в производството по ч.гр.д. № 483/21г. и в последствие, не доказвали основанието за плащанията и не можели да се тълкуват като „изпълнение” по смисъла на чл.118 от ЗЗД: "Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла." От една страна тези плащания били частични и не можели да се отнасят за целия, претендиран в исковата молба дълг, т. е. да се приеме, че „длъжникът е изпълнил задължението си". От друга страна липсвало Споразумение или равносилно съглашение с длъжника по кредита, което би новирало дълга и длъжникът се е съгласил и задължил за определена сума, по която да плаща частично. И накрая - частичните плащания не съдържали конкретно основание за плащане към ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД, от което да се направи обоснован извод, че те касаят исковата претенция - погасяване по Договор за кредит с „ОББ” АД, цедиран на „ЕОС Матрикс” ЕООД. Това означавало, че всички вноски, от чийто падеж са изтекли повече от три години, били погасени по давност. Подробно посочване на размера ще уточни след получаване на исканата от „ОББ” АД информация за последната погасителна вноска по Договор за кредит от 13.07.2010 г.