Решение № 156 от 07.08.2023, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 148/2023
- Вид
- Решение № 156
- Подписан
- 07.08.2023
- В сила
- 08.09.2023
- Състав
- Радослава Маринова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 103 · Закон за движението по пътищата
- чл. 170 · Закон за движението по пътищата
- чл. 170, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 207 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 156 гр. Ихтиман, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20231840200148 по описа за 2023 година производство по чл. 59д и сл. от ЗАНН
К. Е. М. ЕГН ********** от с. Б., ул. „С.“ № 7 е обжалвал наказателно постановление № 22-1204-002210/12.01.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 103 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена глоба от 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От показанията на св. Л. П., който е служител на СДВР, се установява, че на 24.12.2022 г. в тъмната част на денонощието изпълнявал служебните си задължения на АМ „Тракия“ в близост до тунел „Траянови врата“. Подал сигнал със стоп-палка на преминаващ автомобил, който не спрял и продължил движението си в посока гр. София. Полицейският служител, заедно със свой колега се качил в патрулната кола и последвали автомобила. На около 2-3 км го настигнали и подали звуков и светлинен сигнал, като водачът се подчинил и спрял в аварийната лента. Установили, че автомобилът е управляван от К. М., който споделил, че не е спрял, защото не е видял полицаите. Бил повикан екип от служители на ОДМВР-София, като св. И. Г. изпробвал водача с техническо средство - Алкотест Дрегер, което отчело положителен резултат.
Св. Г. съставил спрямо М. АУАН № 568537 от 24.12.20222 г., в който приел, че около 23,22 часа в района на 53 км. .на АМ „Тракия“ управлява лек автомобил „Мерцедес МЛ 320“, рег. № ********, като при подаден ясен и разбираем за водача сигнал за спиране със стоп палка по образец на МВР не е спрял на посоченото място и е продължил движението 1 си в посока гр. София, където е спрян на 51 км със светлинен и звуков сигнал, подаден от служебния автомобил, което представлява нарушение на чл. 103 ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на М. за извършеното нарушение по чл. 103 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена глоба от 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
От показанията на свидетеля М. М.а и Я. М. /съпруга и син на жалбоподателя/, които били в автомобила към момента на проверката, се установява, че пътували към Ихтиман, като при излизането от тунела видели полицаи, които обаче не ги спрели, а впоследствие след няколко километра ги настигнал полицейски автомобил с включени светлини, като М. веднага се подчинил и спрял.
При установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, като прие, че те са издадени от териториални и материално компетентни органи, в кръга на тяхната дейност, при спазване на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, поради което не са налице обстоятелства за тяхната отмяна на формално основание.
По същество съдът приема, че жалбата е основателна.
Разпоредбата на чл. 103 ЗДвП предвижда задължение за водачите на пътни превозни средства при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. Видовете сигнали за спиране са детайлизирани в чл. 170 ЗДвП и в чл. 207 ППЗДвП. Така съгласно чл. 170, ал. 3 ЗДвП п ри спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина.
Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.
От законовата регламентация е видно, че подаваните от контролните органи сигнали следва да бъдат подадени така, че водачът недвусмислено да разбере, че съдържа в себе си разпореждане за спиране /а не за друг участник в движението или за преминаване на автомобил със специален режим на движение/ и че се отнася именно за него. Това означава, че неизпълнението на задължението за спиране при подаден сигнал от контролните органи , би могло да се вмени в отговорност на водача на превозното средство, само когато той е възприел подадения сигнал.
В случая съдът приема за достоверно твърдението на жалбоподателя за това, че не е възприел подадения сигнал при излизането му от тунел „Траянови врата“, още повече, че М. незабавно се е подчинил на светлинния и звуков сигнал, когато полицейския автомобил го е застигнал. Това обстоятелство е потвърдено и от показанията на св. М. М.а и Я. М.. В подкрепа на твърденията на М. са и показанията на полицейския служител П., според когото когато е настигнал автомобила водачът веднага е отбил вдясно и е спрял, като е заявил, не е видял подадения сигнал за спиране със стоп-палка.
Това дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят не е осъществил от субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 103 ЗДвП, поради което и наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По изложените по-горе съображения, съдът
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1204-002210/12.01.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР-София.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АС– София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3