Решение № 1045 от 03.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1045 гр. Русе, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20254520101089 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45, вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата М. С. твърди, че е собственик на лек автомобил марка „Сеат", модел „Алтеа", с рег. № Р1890ВК и на 11.03.2020г., около 09:55ч., в гр.Русе, управлявала автомобила по ул."Георги С. Раковски" в южна посока (към ул."Александровска"). Твърди, че скоростта на движение била ниска, тъй като й предстояло навлизане в кръстовището, образувано от ул. „Георги С.

Раковски" и ул."Духовно Възраждане", а освен това улиците в централната градска част били покрити с дупки и по тях има ло паркирани МПС, което ограничавало видимостта и възможността за разминаване. Непосредствено след навлизане в горепосоченото кръстовище автомобилът й бил блъснат в предната дясна част от движещия се с висока скорост по ул."Духовно Възраждане", посока изток (към бул."Фердинанд") лек автомобил марка „Киа", модел „Соренто" с рег. № Р 6526 АР.

Твърди се в исковата молба, че при настъпилото ПТП на лек автомобил Сеат били нанесени множество повреди, а именно смачкани преден капак и преден десен калник, счупен преден десен фар, смачкан и пробит воден радиатор, счупена предна броня и счупена „очиларка" (рамката, на която се 1 фиксират предните фарове и др. компоненти). Ищцата твърди, че с другия водач не постигнали съгласие по отношение на обстоятелствата във връзка с инцидента и уведомили контролните органи. ПТП било посетено от полицейски екип от сектор „ПП" при ОД на МВР - Русе. Полицейските служители съставили протокол за ПТП № 1732421/11.03.2020г. като срещу ищцата бил съставен и акт за установено административно нарушение серия АА бл.№ 722239/11.03.2020г. за нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП, срещу който възразила още при съставянето му, а впоследствие подала и възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН с вх.№ 108500-5294/13.03.2020г.

Ищцата твърди, че въз основа на посочения АУАН, срещу нея било издадено НП № 20-1085-001803/03.06.2020г., но за различно нарушение такова по чл.48 от ЗДвП. Издаденото наказателно постановление ищцата оспорила пред Районен съд - Русе. С решение № 260050/02.09.2020г., постановено по АНД № 1110/2020г. по описа на Районен съд - Русе то било отменено. Срещу това решение била подадена касационна жалба от началника на сектор „ПП" при ОД на МВР - Русе, но с окончателно решение от 15.12.2020г., постановено по КАНД № 382/2020 г. по описа на Административен съд - Русе решението на Районен съд - Русе било оставено в сила.

Ищцата твърди, че по приключилото с влязло в сила решение административнонаказателно дело и двете съдебни инстанции по безспорен начин установили, че причина за ПТП е неизпълнението от страна на общинската администрация на императивното изискване по чл.46, ал.4 от ППЗДвП, респ. по чл.54, ал.2 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (отм., ДВ бр. 98 от 19.11.2024 г., но действаща към датата на деликта) на пътищата без предимство, каквато е и ул.“Г.С.Раковски", по която се движела непосредствено преди инцидента, които се пресичат с път с предимство, сигнализиран с пътен знак БЗ, каквато е ул."Духовно Възраждане", задължително да се поставя пътен знак Б1 или Б2. Изключение от това задължение за сигнализация с пътен знак Б1 или Б2 на пътя без предимство в закона е предвидено само за пътищата без настилка, какъвто път ул.“Г.С.Раковски" очевидно не е. Ищцата счита, че неизпълнението на това императивно задължение, наред с допуснатите при издаване на наказателното постановление съществени процесуални нарушения, станали причина за отмяната на този санкционен акт.

2

Ищцата сочи, че влязлото в сила решение № 260050/02.09.2020г., постановено по АНД № 1110/2020 г. по описа на Районен съд - Русе има правните последици на присъда/решение на наказателен съд, тъй като за производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, съгласно чл.84 от ЗАНН, се прилагат именно разпоредбите на НПК.

Сочи, че според чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.413, ал.2 от НПК, която предвижда, че влезлите в сила присъди и решения на наказателния съд са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието.

Съображенията, съдържащите се в мотивите към решението на Районен съд Русе, действащ като въззивна инстанция по посоченото АНД, са неразделна част от решението, т.е. те формират едно цяло с диспозитива на съдебния акт арг. от чл.339, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, поради което се ползват със задължителна сила по разрешените с тях правни и фактически въпроси.

Съгласно чл.З, ал.2, изр. първо от ЗДвП, в относимата част на разпоредбата, за организиране на движението по пътищата се използват пътни знаци, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3.

Според изричната разпоредба на чл.8, ал.З от ЗП общинските пътища са публична общинска собственост, а според § 1, т.1 от ДР на Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата (отм., действаща към процесния период) "стопанин на пътя" е собственикът или администрацията, която управлява пътя. От своя страна пътните знаци са пътни принадлежности по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗП и представляват елемент от пътя съгласно чл.5, ал.1, т.З от ЗП.

Ищцата сочи, че в съответствие с т.З от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди, произтичащи от транспортнокомуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините, са подсъдни на гражданските съдилища. В мотивите към тази точка е 3 посочено, че когато в резултат на неизпълнение на задължение на общината в качеството й на собственик бъде увредено друго лице, отношенията между страните са равнопоставени. Общината не действа като орган на власт, защото в създадените отношения няма подчинение или зависимост. Не възниква административноправно отношение, което да може да бъде осигурено с държавна принуда. Възникналата между общината и увреденото лице връзка е облигационна, отговорността на общината е деликтна и се реализира по реда на ЗЗД. В практиката си ВАС също приема (вж. решение № 1658 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12080/2008 г., III о. и мн. други), че задължението за поддръжката на общинските пътища, включително със снабдяването на сигнализация и пътни знаци, се вменява на общината като собственик на вещта (на улицата от местно значение), а не е действие или бездействие на административен орган, за да попада в приложното поле на чл. 203 и сл. от АПК.

Твърди, че в случая, видно от чл.З, ал.2 от ЗДвП, задължението за организацията на пътното движение чрез поставяне на пътни знаци възниква за Община Русе именно в качеството й на собственик на пътя. Това свое задължение за организирането на движението по пътищата чрез поставяне на пътни знаци Община Русе, като собственик на пътя, изпълнява чрез кмета на общината и подпомагащата го Общинска комисия по безопасност на движението по пътищата - чл.167в от ЗДвП, респ. § 1а (отм.) от ДР на ЗДвП, действал към процесния период.

Както се приема и в т.1 от Постановление № 9 от 28.ХП.1966 г., Пленум на ВС, отговорност по чл. 49 от ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму и когато вредите са причинени чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. В мотивите на тази точка се приема, че вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа.

Ищцата твърди, че кметът на Община Русе е бездействал и към датата на 4 деликта - 11.03.2020г. не е предприел необходимите мерки на ул."Георги С.

Раковски", в участъка преди кръстовището с ул."Духовно Възраждане", да бъде поставен пътен знак относно предимството Б1 "Пропусни движещите се по пътя с предимство!" или Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!" (вж. чл.45, ал.2 от ППЗДвП), както изискват императивните разпоредби на чл.46, ал.4 от ППЗДвП, респ. по чл.54, ал.2 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. (отм.).

Ищцата твърди, че знак (Б2) е поставен след датата на ПТП и понастоящем е наличен именно в резултат на нейното възражение до началника на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Русе и изпращането от страна на последния орган на сигнално писмо до компетентните органи на общината. Счита, че неизпълнението на това уредено от закона задължение от страна на кмета на Община Русе е довело до неправилното регулиране на движението в участъка на кръстовището, в резултат на което била лишена от възможността да възприема обстоятелството, че към датата на ПТП 11.03.2020 г. се е движила по път без предимство (по ул."Георги С. Раковски").

Именно наличието на такива пътни знаци (Б1 или Б2) би представлявало за нея, като водач, ясно означение, че другата улица, от която е образувано кръстовището, а именно „Духовно Възраждане", е пътят с предимство (същата действително се оказала регулирана с пътен знак БЗ "Път с предимство", видно от протокола за ПТП). Неправилното регулиране на кръстовището от страна на ответника станало причина за навлизането на ищцата в кръстовището, където била блъсната от другия участник в ПТП .

Ищцата твърди, че към датата на този инцидент Община Русе , ръководена от кмета Пенчо Милков, дори не е била изпълнила задължението си по чл.З, ал.2 от ЗДвП вр. чл.6, т.1 от Наредба № 1 от 17.01.2001г. за организиране на движението по пътищата (отм., приета на основание чл.З, ал.З от ЗДвП), за приемане на генерален план за организация на движението (ГПОД), макар и наредбата, видно от § 4 на ЗР на същата, да е влязла в сила дванадесет месеца след обнародването й в "Държавен вестник", т.е. това задължение за ответника съществува от 10.02.2002г.

Ищцата твърди, че след инцидента автомобилът й не бил в движение и откаран за ремонт с платформа. За закупените авточасти - преден капак, калник, „очиларка", фар, воден радиатор и предна броня ищцата платила в 5 брой на доставчика „Галиани Каре" ЕООД, с ЕИК 203029870, сумата от 814,80 лева с ДДС, за което била издадена фактура № 0100000393/04.05.2020г. и фискален бон от същата дата. За стойността на труда при извършения ремонт, включително автотенекеджийските и бояджийски услуги, ищцата платила на изпълнителя -Пламен Атанасов М., с ъ с сервиз в с.Басарбово, общ.Русе, обл.Русе, ул."Кирил и Методий" № 47, сумата от 700 лева. Сумата била заплатена на М. в брой, срещу разписка, чрез мъжа, с когото ищцата съжителствала на съпружески начала - И.Й., на когото преда ла парите и който осъществил непосредственото договаряне с майстора и плащането.

Ищцата счита, че причинените й имуществени вреди в размер на 1514,80 лева, представляващи заплатени от нея разходи за закупуване на авточасти и труд за тяхната подмяна и извършване на тенекеджийски и бояджийски услуги, са в пряка и непосредствена връзка с бездействието на различни органи на Община Русе, като собственик на общинския път, отговарящи за неговото законосъобразно регулиране с пътни знаци, в това число най-вече на кмета на Община Русе Пенчо Милков, но също така на подпомагащата го Общинска комисия по безопасност на движението по пътищата и на Общински съвет - Русе, във връзка закъснялото с години приемане на ГПОД. За посочените имуществени вреди отговорност, като юридическо лице, съгласно чл.136, ал.З от Конституцията на Република България и чл.14 от ЗМСМА и в съответствие с указанията по т.1 от Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС, носи Община Русе, която е собственик на общинския път/кръстовище - чл.8, ал.З от ЗП.