Решение № 143 от 07.08.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Харманли, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20235630100946 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск за сумата от 2700.00лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди намиращ правно основание в чл.49 ал.1 вр. 45 ал.1 от Закон за задълженията и договорите.

Ищецът „Г. и Ко“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

Хасково бул.“ С* №* представлявано от Я. В. Г. – Управител твърди, че е собственик на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Тойота Авенсис“ с рег.№ ***.

Сочи се, че на 04.VІІІ.2023г. автомобила бил паркирал автомобила в гр.

Симеоновград на ул.“Алеко Константинов“ между номера 6 и 12. На тротоара имало няколко доста големи дървета от различни видове. Тези дървета не се поддържали периодично от общината- не се оформяли короните им години наред.

Твърди се, че на 06.VІІІ.2023г. около 10.00ч., започнал да вали дъжд, имало и вятър. Около 10.48ч. едно от големите дървета, се изкоренило и паднало върху автомобила на дружеството. Това наложила служители от РСПБЗН - Симеоновград да отидат на място и да отстранят дървото от автомобила на дружеството. Сочи се , че местоположението на дървото, което се стоварило върху автомобила, собственост на дружеството било с координати 42,0322848 и 25,8323480.

В исковата молба се твърди, че след като бурята преминала, управителя на ищцовото дружеството посетил мястото в гр. Симеоновград и установил, че върху автомобила има нанесени следните щети: деформирани: преден десен калник, преден десен подкалник, преден капак, предна дясна колона с панти, преден десен амортисьор, дясна рамка на врата, панти преден капак. Тези щети били констатирани и от свидетелите, които били на място, както и от пристигналите служители на РСПБЗН - Симеоновград.

Твърди се, че щетите по автомобила правели използването му невъзможно, затова се наложило той да бъде ремонтиран. Ремонтът продължил от 06.VІІІ.2023г. до 09.Х.2023г., като през това време дружеството било лишено от ползването му. За извършения ремонт била заплатена сумата от 2 700.00лв., за което била издадена фактура № 4769/ 09.Х.2023г. на Автосервиз Хеброс.

В исковата молба се твърди, че нанесените на дружеството материални вреди били в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на ответника по поддържане на 1 засадените в имоти публична общинска собственост дървета. В следствие на това бездействие от страна на ответника, върху автомобила, собственост на дружеството били причинени описаните имуществени вреди.

Ищеца счита, че отговорността по поддържането и стопанисването на дървета, засадени в имот, публична общинска собственост, е на Община Симеоновград, както и съответно на Община Симеоновград е отговорността за претърпените от дружеството имуществени вреди.

Моли съда да постанови решение с което да осъди Община Симеоновград с адрес гр. Симеоновград пл. „Ш*№* с БУЛСТАТ ***, представлявана от М* Г.а Р* – Кмет, да заплати на „Г. и Ко“ ООД с ЕИК *** сумата от 2 700.00лв., представляващи имуществени вреди, причинени от неизпълнение задължението на ответника за стопанисване и поддръжка на дървета, засадени в имот публична общинска собственост с адрес гр. Симеоновград ул.“Алеко Константинов“ между номера 6 и 12, а именно: деформирани: преден десен калник, преден десен подкалник, преден капак, предна дясна колона с панти, преден десен амортисьор, дясна рамка на врата, панти преден капак, нанесени върху собствения на дружеството лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 06.VІІІ.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответника Община Симеоновград, е депозирала отговор на исковата молба, в който е изложено становището, че предявения иск е допустим, но по същество - неоснователен.

С отговора не се оспорва, че на посочената в исковата молба дата климатичните условия рязко са се влошили, придружени от дъжд и силен вятър. Не оспорваме и твърдението, че вследствие на бурята е паднало дърво върху автомобила на ищеца.

В отговора се оспорва твърдението, че настъпилите вреди са в следствие на действия или бездействия от страна на Община Симеоновград, като се сочи, че те са настъпили в резултат на природно бедствие.

Оспорва се твърдението на ищеца, че причина за вредите е падането на дървото, като Общината от своя страна не е изпълнила задължението си по чл.42 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Общината, съгласно която е въведено задължение собственика на имота да следи за наличие на изсъхнали дървена, представляващи опасност за имуществото, здравето и живота на гражданите. Твърдението, че не била поддържана короната на дървото не лежало върху никаква основа и доказателства, а от своя стана не били налице такива касаещи наличието на изсъхване на дървото причинило щетите.

Твърди се, че в настоящият случай Община Симеоновград е изпълнила задължението си по цитираната Наредба, а самото увреждане е настъпило поради наличието на непреодолима сила, тъй като самото увреждане и причинната връзка между тях били непредвидими и неизбежни, в следствие на изключително лошото време.

Оспорва се предявената претенция и по размер - като недействителна.

По изложените в отговора съображения ответника счита исковата претенция за изплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 700лв. за неоснователна и моли съда да постановил съдебен акт, с който да остави същата без уважение.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

С молба депозирана в проведеното на 21.V.2024г. съдебно заседание, проц. представител на ищцовото дружество - адв. Н. Колева при АК Хасково, е поискала да бъде допуснато изменение на иска – намаление на цената му, като същия са счита предявен в размер 2 2360лв., вместо първоначално предявения размер от 2 700лв. , като за разликата прави отказ от иска.

С определение, постановено в съдебното заседание, на основание чл.214 ал.1 от ГПК, съдът е допуснал поисканото изменение на предявения иск, като производството в останалата част до първоначално предявения размер е прекратено, поради отказ от иска.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено:

2

Между страните не се спори, а и от приобщеното по делото заверено като препис ксерокопие на Свидетелство за регистрация Част І № 011172995/26.V.2023г., се установява, че ищеца „Г. и Ко“ ООД е собственик на МПС – лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с рег. № ***.

Страните не спорят, че на 06.VІІІ.2023г. в гр. Симеоновград на ул. “Алеко Константинов“ е възникнало произшествие - паднало дърво върху паркиран лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, във връзка с което служители на РСПБЗН-Симеоновград взели участие в отстраняването му от автомобила. Това обстоятелство (падналото върху автомобил дърво) се установява и потвърждава от събраните в хода на производството гласни доказателства – разпит на свидетелите: Т*С* и П* И.а (служители в дружеството на ищеца), и служителите на РСПБЗН-Симеоновград посетили произшествието: Е. И., С. И. и И. Х..

В показанията си св. Т*С* и П* И.а заявяват, че са служители в ищцовото дружество. Сочат, че пострадалия автомобил е бил служебен, като с него се придвижвали работниците във фирмата. Св. С* твърди, че автомобила е бил паркиран от него на общински паркинг пред дома му. На въпросната дата той бил в дома си и видял как пада дърво върху автомобила. И двамата свидетели твърдят, че след инцидента автомобила бил отремонтиран за сметка на ищцовото дружество, защото ползването му било необходимо.

От показанията на служителите на РСПБЗН-Симеоновград се установява, че при посещението на произшествието са заварили процесния автомобил, който ударен отпред, в дясно от падналото дърво. Свидетелите нарязали дървото на парчета и собственика на автомобила го извадил на самоход.

Събраните в хода на производството гласни доказателства, съдът приема като достоверно отразяващи фактическа обстановка по делото, като ги намира за непротиворечиви, логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, поради което изцяло ги кредитира.

От заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза, се установява, че общата стойност на ремонтно възстановителните дейности на лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, възлиза в размер на 2 230.06лв. Вещото лице сочи, че към момента на огледа на автомобила той вече бил отремонтиран. При изготвяне на заключението ползвал на представените писмени доказателства удостоверяващи извършен ремонт на автомобила.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Отговорността на ответника по предявен иск с правно основание чл.49 от Закон за задълженията и договорите е гаранционно-обезпечителна. Тази отговорност се носи, заради виновните действия или бездействия на съответните работници и служители, на които е възложено от ответника извършването на определена работа. Тя е обективна и безвиновна, защото възложителят отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата по чл. 45 ЗЗД, която обаче е виновна. В този смисъл и на същите предпоставки отговаря и ответната община за вреди от паднало дърво, ако нейните служители не са положили дължимата грижа за поддържането на растителността в тази част на града, вследствие осъществен деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементите на който са деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между противоправното деяние и вредата, и вина.

По делото не е спорно, а и се установи от събраните както гласни, така и писмени доказателства, че на 06.VІІІ.2023г. около 10.48ч. в гр. Симеоновград, на ул.“ Алеко Константинов“ между номера 6 и 12 върху паркирания лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, собственост на ищеца „Г. и Ко“ ООД, е паднало дърво, при което били причинени материални щети на превозното средство - повредени били отделни елементи подробно описани в заключението на приета по делото съдебната авто-техническа експертиза.

С разпоредбата на чл.3 от Закон за общинската собственост във вр. §7 ал.1 т.4 от ПЗР на Закон за местното самоуправление и местната администрация, в задължение на Общината (ответник по делото) е вменено стопанисване и поддържане в изправност на 3 повереното й имущество, в това число общински пътища, булеварди, площади, обществени паркинги и зелените площи за обществено ползване. В чл.61 ал.1 от ЗУТ е регламентирано, че в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Съгласно ал.2 на нормата: „основа на зелената система са озеленените площи, за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване“. В ал.3 е определено: „Допълващи зелената система са озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и озеленените площи с друго специфично предназначение -гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения“. В чл. 61 ал.4 от ЗУТ изрично е посочено : „Зелените площи по ал. 2 и площите със специфично предназначение по ал. 3 - собственост на държавата и общините, са публична собственост.“.

Планирането, изграждането, поддържането, опазването и развитието на зелената система на Община Симеоновград е уредено от Наредба №16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Симеоновград. Съгласно нормата на чл.42 ал.1 от Наредбата : „Забранява отсичане или изкореняване на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността им.“. В ал.2 на тази разпоредба са предвидени изключения на тази забрана : „При наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура.“. В чл.43 от Наредбата е посочено, че писмено разрешение за преместване, премахване или кастрене на дървесна и храстова растителност се издава от кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице, въз основа на експертно становище на еколога. В чл. 40 от Наредбата е установено правилото, че всички собственици са длъжни да следят за наличие в имотите си на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото, здравето и живота на гражданите и са длъжни да ги премахват своевременно и за своя сметка.