Разпореждане № 432 от 26.01.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 432 гр. Благоевград, 26.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.ка П. Гоцева като разгледа докладваното от И.ка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210100045 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410, ал.1 вр.с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по заявление вх. № 719/13.01.2026г., подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, вх. офис-сграда „Лабиринт“, чрез пълномощника юрк. И. Н., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е. П. Й. с ЕГН ********** от село , за следните суми: 204,52 евро - главница; 68,43 евро - договорна лихва, дължима за периода от 19.10.2023г. до 27.04.2025г.; 38,02 евро – мораторна лихва, дължима за периода от 20.10.2023г. до 13.01.2026г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 13.01.2026г. до окончателното й погасяване, и разноски за държавна такса /10,86 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /25,56 евро/. Като основание за притендираните вземания се сочи Договор за кредит „Бяла карта“ № 11072257 от 19.10.2023г., сключен от длъжника с кредитора „Аксес Файнанс“ АД, които вземания се твърди да са прехвърлени от кредитора на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1/28.04.2025г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.2023г.

Към заявлението по чл. 410 от ГПК не са били приложени доказателства, че вземанията на длъжника Е. П. Й. са прехвърлени чрез цедирането им на заявителя, нито доказателства за уведомяването на длъжника за извършената цесия по чл. 99 от ЗЗД, поради което с Разпореждане № 191/14.01.2026г., постановено по делото, съдът е дал указания за представяне на доказателства за извършената цесия. Указано е също да се посочи има ли извършвани плащания от длъжника по Договора за кредит „Бяла карта“, които кредиторът е отнесъл към погасяване на задължения, различни от главницата; ако такива 1 има - в какъв размер са плащанията и кога са направени, както и към кои пера от дълга са отнесени същите.

Указанията не са изпълнени от заявителя, като вместо това в предоставения му срок той е подал молба вх.№1635/22.01.2026г., в която е изложил подробни съображения относно липсата на необходимост да ги изпълни. Това било така, доколкото разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК не предвиждала представянето на договора за цесия и уведомлението до длъжника, поради което изследването на въпроса дали длъжникът е уведомен за цесията изобщо не било предмет на заповедното производство, а би имало значение в бъдещо исково производство за установяване на вземането и то само в случай, че длъжникът направи възражение, че е платил част или целия дълг на предишния кредитор преди да е бил уведомен за прехвърляне на вземането. Изложени са и подробни съображения за това, че въпросът за извършените плащания по договора е от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника и то в исково състезателно производство, а не в заповедното такова.

Въз основа на така посоченото от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Заявителят претендира да е титуляр на процесните вземания въз основата на сключен с „Аксес Файнанс“ АД Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.2023г. и Приложение № 1/28.04.2025г. към него. С оглед изложеното, следва да се съобрази даденото задължително указание в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 4/2013 г., според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя, като в случай, че частното правоприемство се основава на договор за цесия, както е в настоящия казус, трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има то (прехвърлянето) действие по отношение на него - чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В случая със заявлението договорът за цесия и приложение № 1 към него не са представени, а липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Съдът намира, че задължителните разяснения по т. 4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приложат и в производството по чл. 410 от ГПК, в който смисъл е Определение № 50079 от 20.02.2023г. по гр.д. № 2864/2022г. на ВКС, III г.о.

Посочените доказателства следваше да бъдат представени по делото и на основание чл. 410, ал. 3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител. Следователно по делото липсват доказателства относно това заявителят да има качеството на кредитор, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

На следващо място заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло и доколкото договорът за кредит съдържа неравноправни и като такива – нищожни клаузи, които влекат недействителност на целия договор.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в 2 договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Предвид горното и доколкото в случая съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, то следва да се извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за съответствието му с императивните разпоредби на ЗПК. Видно от представения по делото договор за кредит „Бяла карта“, сключен между „Аксес Файнанс“ АД, като кредитодател, и Е. П. Й., като кредитополучател, със същия кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит с максимален размер от 400 лв., представляващ разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Бяла карта“. Съгласно клаузата на чл.4, ал.1, т.2 и т.4 от договора фиксираният годишен лихвен процент по заема е 50,4 %, а годишният процент на разходите е 64,96 %. В чл.15 от договора е предвидено, че кредитополучателят се задължава в срок до пет дни от датата на активиране на платежния инструмент да предостави на кредитодателя обезпечение банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на определени посочени в договора условия. Съгласно чл.20 от договора, в случай че кредитополучателят не предостави обезпечението в посочения в чл.15 срок, същият дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към последно число на предходния календарен месец. Съгласно чл.21, ал.4 от договора при забава за плащане на общото задължение кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на съответното общо задължение.

Според настоящия състав на съда клаузите на чл.20 и чл.21, ал.4 от договора са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите, тъй като същите са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Посочените клаузи противоречат и на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Доколкото заявителят, въпреки предоставената му от съда възможност и оставянето на заявлението без движение, е отказал да посочи какви плащания са били извършени от длъжника по договора и как същите са били отнесени за погасяването на отделните задължения, не може да се установи дали длъжникът е извършвал плащания, които кредиторът е отнасял към погасяване на задълженията му, произтичащи от неравноправните и нищожни клаузи от договора. Поради това съдът е поставен в невъзможност да изпълни в пълен обем задълженията си по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК за издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от посочения договор, включително като приложи императивната разпоредба на чл. 23 ЗПК, тъй като точният размер на дължимата от кредитополучателя главница, договорна и мораторна лихва не би могъл да бъде определен в производството по издаване на заповед за изпълнение. На разположение на заявителя остава възможността да предяви иск за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение, съгласно чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, в производството по който след събиране на съответните доказателства съдът ще се произнесе по размера на 3 задълженията на кредитополучателя.

Предвид изложеното съдът намира, че е налице основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение и отхвърляне на заявлението.

Предвид отказа на съда да издаде заповед за изпълнение, следва да се укаже на заявителя, че на основание чл.415, ал.3 вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Мотивиран от изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление вх. № 719/13.01.2026г., подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, вх. офиссграда „Лабиринт“, чрез пълномощника юрк. И. Н., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е. П. Й. с ЕГН ********** от село , за следните суми: 204,52 евро - главница; 68,43 евро - договорна лихва за периода от 19.10.2023г. до 27.04.2025г.; 38,02 евро – мораторна лихва за периода от 20.10.2023г. до 13.01.2026г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 13.01.2026г. до окончателното й погасяване, и разноски за държавна такса /10,86 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /25,56 евро/, претендирани на основание Договор за кредит „Бяла карта“ № 11072257 от 19.10.2023г., сключен от длъжника с кредитора „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК: 207140327, които вземания се твърди да са прехвърлени от кредитора на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1/28.04.2025г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.2023г.

УКАЗВА на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията си против длъжника, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Благоевград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4