Решение № 2180 от 07.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2180 гр. Пловдив, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330119267 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД и чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

В исковата молба от И. В. С. против „Микро Кредит“ АД се твърди, че на 08.07.2024г. между страните бил сключен договор за заем № ***, по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 1500 лв. за срок от 12 месеца, обща дължима сума от 1848.72 лв., при лихвен процент 40.47% и ГПР 48.90 %. На същата дата бил сключен и договор за допълнителни услуги, по силата на който ответното дружество предоставило услуги по пакет „Разглеждане до минути“, за които било дължимо допълнително възнаграждение в размер на 1698.24 лв.

Всички суми били върнати от ищеца. Ищецът не бил изплатил сумата по процесния пакет за допълнителни услуги, като не дължал тези плащания. Чрез предвиждане на тези плащания небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва. Предвиденото възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 1698.24 лв. било източник на допълнителни печалба, която била над 100 % от заетата сума в размер на 1500 лв., без да зависела от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин водила до скрито оскъпяване на кредита и създавала предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие с добрите нрави. Така били нарушени изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК.

Поради това е направено искане за прогласяване нищожността на клаузата от договор за 1 допълнителни услуги към договор за паричен заем от 08.07.2024г. /обективирана в чл.3/ и предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Разглеждане до минути“ в размер на 1698.24 лв., като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските кредити. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за недопустимост, както и неоснователност на иска. Исковата молба не била редовна.

Процесните договори отговаряли на всички нормативни изисквания на ЗПК и ЗЗП. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за заем Microcredit Online № *** от 08.07.2024г., сключен между И. В. С. и „Микро Кредит“ АД, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1 500 лв., със срок на договора 12 месеца. Представен е и погасителен план към него.

По делото е представен договор за допълнителни услуги към заем Microcredit Online № *** от 08.07.2024г., сключен между И. В. С. и „Микро Кредит“ АД, по силата на който на лицето е предоставен пакет от допълнителни услуги „Разглеждане до минути“, за срок от 12 месеца, при вноска: 141.52 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 08.07.2024 г. между страните е сключен договор за заем Microcredit Online № ***, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 1500 лв., при лихвен процент – 40.47 %. Не се спори и че по договор за допълнителни услуги е предоставен на клиента пакет от допълнителни услуги „Разглеждане до минути“, ведно с погасителни планове, видно от които задълженията е следвало да се погасят на 12 вноски, с падеж на първата вноска – 08.08.2024г. и падеж на последната – 08.07.2025г. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита и допълнителните услуги в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит и договора за допълнителни услуги имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Предмет на договора за допълнителни услуги е пакет от допълнителни услуги „Разглеждане до минути“ – безплатно внасяне на вноска директно в офис на дружеството, безплатно усвояване на сумата в офис на дружеството или чрез клоновете на Изипей, безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал, безплатно плащане на вноски чрез Електронен портфейл, предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право за участие в специални промоции. Ищецът навежда доводи за нищожност на клаузата по чл.3 от сключения договор за допълнителни услуги, 2 като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи доброто равноправие между страните и нарушаваща предпоставките по чл.11, т.9 и 10 ЗПК. По отношение процесния договор са приложими изискванията на ЗЗП, тъй като е договор, сключен с потребител. Съгласно чл.

146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Текстът на ал.2 дефинира клаузите, които не са уговорени индивидуално - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието им, договорът е изготвен предварително. В пакета допълнителни услуги са включени действия, свързани с усвояване и управление на кредита, за които не би следвало да се начислява отделна такса – чл.10а, ал.2 ЗПК. Също така доказателства, че ищецът ще бъде одобрен за заема, за който кандидатства и без тези допълнителни услуги, не се представят. Ето защо съдът намира, че клаузата на чл. 3 от Договора за допълнителни услуги заобикаля забраната на чл. 10а, ал.2, чл. 19 ал. 4 ЗПК, води до неоснователно обогатяване на ответника и се явява неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 20, във връзка с ал. 1 ЗЗП, с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да са извършени конкретни услуги, тази такса представлява и скрит разход по договора за кредит и за длъжника не е било ясно какво би било оскъпяването на кредита без този пакет за допълнителни услуги. Поради това съдът намира, че предявеният иск за прогласяване нищожността на цитираната клауза е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и предвид направеното от ищеца искане, следва да му се присъдят разноски в размер от 67.92 лв. заплатена държавна такса. По делото ищецът се е представлявал от адв. С. Н., който е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Представен е договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 ЗА. При тези данни, като съобрази липсата на фактическа и правна сложност по делото, както и обстоятелствата, че по делото е проведено едно съдебно заседание, като са събирани само писмени доказателства намира, че в полза на адв.Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 3 от Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit Online № *** от 08.07.2024г., сключен между „МИКРО КРЕДИТ“ АД ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3 и И. В. С., ЕГН ********** от ***.

ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3 да заплати на И. В. С., ЕГН ********** от *** сумата в размер на 67.92 лв. /шестдесет и седем лева и 92 ст./ лева направени по делото 3 разноски.

ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3 да заплати на адв. С. Н. от ***, сумата в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4