Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 299 от 30.05.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 196/2025
Вид
Решение № 299
Подписан
30.05.2025
Състав
Анелия Цанова, Светла Станимирова, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.25, ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.620, ал.5 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. София, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20251001000196 по описа за 2025 година

Производството е образувано по две въззивни жалби против решение № 72 от 08.01.2025г. на СГС, ГО, I-28 състав, постановено по гр.д.

№2483/2023г.

Ищецът „ДЕЯ БИЛД“-АД /н/, представлявано от синдика Д. С. обжалва решението в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеН. от дружеството против „Първа инвестиционна банка“-АД иск с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от незаконно съборените от ответника сгради, собственост на ищеца, равняващо се на пазарната им стойност, както следва:

-сумата от 40 500 лева, дължима за Склад за цимент с идентификатор 681334.8389.20.8., подробно описан в решението и -сумата от 11 200 лева, дължима за административна сграда /здравен пункт/ с идентификатор 681334.8389.20.11., подробно описана в решението, както и в частта, с която в тежест на ищеца са присъдени разноски.

Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на решението в обжалваната му отхвърлителна част, като конкретни оплакваН. не са въведени. Твърди, че е недопустимо съдът посредством интернет програма да установява съществуването на сгради към определен момент. В същото време заявява, че решението на СГС е отлично мотивирано и достойна проява за 1 професионална гордост. Моли въззивН. съд да отмени решението в обжалваната му част и уважи предявените искове за заплащане на обезщетение за вреди и за разрушаването на останалите две сгради.

Жалбата е подадена в законН. срок от надлежна страна, отговаря на изискваН.та на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.

Препис от нея е връчен на ответника „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“-АД, който в срока по чл.263,ал.1 ГПК е подал писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба.Твърди, че всъщност жалбоподателят не прави никакви конкретни оплакваН. против решението и с това затруднява защитата му. Моли съда да потвърди решението в обжалваната отхвърлителна част като правилно.

Ответникът в първата инстанция „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“-АД чрез пълномощника си юрк.М. А. обжалва решението в осъдителната му част, с която са уважени предявените от „ДЕЯ БИЛД“-АД /н/ осъдителни искове по чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД и банката е осъдена да му заплати обезщетение за вреди от незаконно съборените сгради, собственост на ищеца, равняващо се на пазарната им стойност, както следва:

-сумата от 47 200 лева, дължима за сграда - Работнически стол с идентификатор 681334.8389.20.12., подробно описан в решението и -сумата от 16 000 лева, дължима за сграда - Склад за стъкло и мозайка с идентификатор 681334.8389.20.13., подробно описана в решението, както и в частта, с която в тежест на ответника са присъдени разноски.

Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на решението поради това, че същото е постановено по нередовна искова молба.

Нередовността се изразявала в това, че ищецът не сочи именно ответника като деликвент, в ИМ и уточнителните такива липсвали твърдеН. кой конкретно е разрушил процесните сгради. Насочването на ИМ срещу банката не било достатъчно. Не е посочил кой е осъществил противоправното поведение и по какъв начин. Затова моли съда да обезсили решението и прекрати производството като недопустимо.

Алтернативно, ако не приеме доводите за недопустимост, твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалН. закон и необоснованост. Твърди, че ищецът не е установил с представените и събрани в производството доказателства нито един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение на ответника, настъпили за ищеца вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, респ. погиналата вещ, държането й от насрещната страна без основание.

Ако съдът не приеме доводите за недоказаност на ФС на непозволеното увреждане, да вземе предвид това, че собственикът на вещта има задължението да я обезопаси. Позовава се на съдебна практика, според 2 която отговорност за вреди не възниква в случаи, при които вредата е настипила по вина на пострадалия, на трето лице или на непреодолима сила.

Необоснован бил изводът на съда, че банката не е придобила имотите по силата на приращението, след като по законен начин е придобила собствеността върху парцела, върху който сградите се намират, чрез покупкопродажба от друго дружество.

Неоснователно било отхвърлено и възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност като добросъвестен владелец на сградите.

В жалбата са развити подробни съображеН. по така наведените доводи. Моли съда да отмени решението в обжалваната му осъдителна част като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.

Ищцовото дружество в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подало отговор.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид оплакваН.та в жалбите във връзка със събраните доказателства и законовите изискваН., приема следното:

И двете въззивни жалби са процесуално допустими като подадени в срок от надлежни страни, срещу валиден и допустим съдебен акт.

ПървоинстанционН. съд е бил сезиран с предявени от „ДЕЯ БИЛД” АД (Н) срещу „Първа инвестиционна банка“ АД искове по чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконно съборени от ответника, собствени на ищеца 4 броя сгради, подробно описани, намиращи се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, с площ 692 721 кв.м., находящ се в гр. София, кв. Ботунец.

Четирите сгради са на стойност съответно 40 500 лв.-Склад за цимент с идентификатор ***; 11 200 лв. за Административна сграда /здравен пункт/ с идентификатор ***; 47 200 лв. - Работнически стол с идентификатор *** 2 и 16 000 лв. - Склад за стъкло и мозайка с идентификатор ***.

Размерът на претенциите е формиран след допуснато с протоколно определение от 08.10.2024г. намаляване на исковите претенции, чрез оттеглянето им за разликата до първоначално заявените размери, посочени в молба от 04.07.2023 г. от ищеца.

В исковата молба и уточнителни молби от 14.03.2023 г., 16.05.2023 г. и 04.07.2023 г. са изложени твърдеН., че дружеството „Дея Билд” АД е в открито производство по несъстоятелност с решение на СГС от 30.04.2009 г. по т.д. №312/2009г., VI-2 състав. С Решение № 1378 от 29.07.2013 г. дружеството е обявено в несъстоятелност. Исковете са предявени за попълване масата на несъстоятелността.

Наименованието на ищеца „Дея Билд” АД било в резултат от 3 промяна във фирмата, допусната с решение на СГС от 14.03.2006 г. по отношение на дружеството „Кремиковски строител”-АД.

Твърди, че при преобразуването на дружеството собствените на „Кремиковски строител” ЕООД недвижими имоти са включени в капитала на „Дея Билд” АД, което се установявало от записа върху представените с исковата молба писмени доказателства - АДС № 3539/13.01.1994 г., АДС № 3541/13.01.1994 г., АДС № 3536/12.01.1994 г. и АДС № 3535/12.01.1994 г., както и извлечение от счетоводна сметка №203 от баланса на дружеството.

Преминаването на собствеността върху имотите се доказвала и от представените Разпореждане на Министерски съвет № 39/06.11.1991 г. за преобразуване на дружествата, в т.ч. и „Кремиковски строител“, Заповед на МТРС № РД-ЕД-87/18.12.1995 г. и Анкетни карти.

Предвид горното се твърди, че на основание ЗППДОП, при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, предоставеното за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването става собственост на тези дружества, поради което ищецът следва да се счита за собственик на сградите.

Последните са обособени в югозападН. край на парцела, като в миналото са били част от производствената площадка на „Кремиковски строител“ АД, който е изграждал комбината.

Сочи, че с НА №76 от 17.12.2015г., вписан в АВп с вх.№ 77267, акт 1, том LLXXXVI, дело №56996/2015 г. от 17.12.2015г. ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД е придобил собствеността на имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, от „Елтрейд Къмпани“ ЕООД, без в предмета на сделката да са включени сградите, предмет на настоящата претенция. Същите са законно изградени от държавното предприятие в описаН. имот и като такива са със съответното им право на строеж.

През 2010г. сградите били описани от НАП и върху тях е насочено изпълнение от НАП по изп.д.№ 10509/2001г., което е спряно след откриване на производството по несъстоятелност. Сградите били описани и индивидуализирани при описа, което е надлежно съобщено на синдика.

Впоследствие вземаН.та на НАП били предявени и приети в производството по несъстоятелност.

Ищецът твърди, че и понастоящем е собственик на процесните сгради, като ответникът държи недвижимия имот и упражнява фактическа власт, без да притежава процесните сгради. Поддържа, че в периода м. март м. юни 2022г. сградите били съборени по нареждане на ответника – собственик на поземлеН. имот, без съгласието на ищеца. Счита това поведение на банката за противоправно, поради което претендира заплащане на обезщетение в посочените по-горе размери за премахването на всяка от собствените му сгради.

С отговора на ИМ ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД 4 оспорва исковете, тъй като липсвали доказателства ищецът да е собственик на процесните имоти. Твърди, че по силата на представеН. с исковата молба нотариален акт, с който „Първа инвестиционна банка“ АД е закупила поземлеН. имот, в който са се намирали сградите, по силата на приращението е придобил самите постройки, тъй като те не са били изрично изключени от него.

При условията на евентуалност поддържа, че банката е упражнявала непрекъснато владение в продължение на 5 години, респ. 10 години, с което е придобила правото на собственост по давност.

Твърди, че дори и да се установи, че сградите са били разрушени, това не е станало по нареждане на ответника, поради което и последН.т не следва да носи гражданска отговорност. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение, който не съответствал на стойността на сградата.

Съдът е уважил частично исковите претенции, като е присъдил обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди вследствие събаряне на две от сградите по нареждане на ответната банка - Работнически стол с идентификатор ***, за сумата от 47 200 лв. и Склад за стъкло и мозайка с идентификатор ***, за сумата от 16 000 лева.

По отношение на претендираното обезщетение в размер на 40 500 лв., представляващо стойността на Склад за цимент с идентификатор *** и в размер на 11 200 лв. - стойността на Административна сграда /здравен пункт/ с идентификатор 68134.83 89.20.11, исковете са отхвърлени като неоснователни.

За да уважи исковите претенции, представляващи обезщетение за вреди от съборените от ответника сгради, съдът е приел от една страна за доказано обстоятелството, че в резултат на извършени преобразуваН. по реда на ЗППДОП /отм./ ищцовото дружество е правоприемник на „Кремиковски строител“ АД и съответно собственик на четирите сгради, предмет на иска.

Приел е, че две от сградите са съборени именно по нареждане на ответната банка като собственик на поземлеН. имот, тъй като видно от показаН.та на свидетеля В. Ц., към 2017г. сградите с идентификатори *** и 68134.83 89.20.11 са съществували, а поземлеН. имот е бил ограден и е имало пропускателен пункт, следователно трети за спора лица не са имали свободен достъп до него, единствено ответникът е имал достъп до терена и е могъл да събори сградите, за да го разчисти. Съдът се е позовал и на извършената от него служебна справка в общодостъпната интернет страница на географската програма Google Earth (www.earth.google.com) , в която, при използване на функцията „Исторически изображеН.“, са публикувани аероснимки на процесН. поземлен имот и съществуващите постройки в него от различни времеви моменти (от 2007 г. и понастоящем), като за идентифициране точното местоположение на процесните сгради върху изображеН.та в сайта е послужила скицата на поземлеН. имот от 11.12.2015 г.