Определение № 15 от 18.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15 гр. Пловдив, 17.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600007 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 243 ал. 8 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на В. С. Б., в качеството му на пострадал от разследваното по делото престъпление, срещу Определение № 601/ 06.12.2023 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик, постановено по ЧНД № 1046/ 2023 по описа на същия съд, с което е потвърдено постановление от 08.11.2023г. на прокурор от Окръжна прокуратура–Пазарджик за прекратяване на наказателното производство по ДП № 28/2021г. по описа на *, водено срещу Д. В. А. ЕГН ********** за престъпление по чл. 330 ал. 3 във вр. с чл. 330 ал.2 т.2 вр с чл. 330 ал.1 от НК.

В жалбата са отправени оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт и постановяването му в противоречие с изводимото от доказателствата по делото. Твърди се, че съдът неправилно е споделил виждането на прокурора, че не е недоказано обв. А. да има принос към разследваното престъпление. Иска се отмяна на обжалваното определение и на потвърденото от съда постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди наведеното в частната жалба и приложените по делото доказателства, намира че:

1

Частната жалба е допустима. Депозирана е от страна в процеса, активно легитимирана да атакува постановения съдебен акт, в срока за обжалването му.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Досъдебното производство № ЗМ-28/2021г. на * е образувано на 06.02.2021г. за това, че на 06.02.2021г. в гр. * на ул. „ *“ №*, по непредпазливост е запалил чуждо имущество –л.а. „*“ модел „ *“ с Рег. № *, собственост на В. С. Б. от гр.*-престъпление по чл. 331 ал.1 от НК.

С Постановление от 17.06.2022г. на ОП-Пазарджик досъдебното производство е прието по компетентност и е разпоредено разследването да продължи по чл. 330 ал.2 т.1 и т.2 от НК.

На 21.08.2023г. спрямо Д. В. А. е повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл. 330 ал.3 във вр. с чл.330 ал.2 т.2, във вр. с чл.330 ал.1 от НК.

С обжалваното пред съда постановление от 08.11.2023 г. на прокурор от ОП-Пазарджик наказателното производство е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.

Сезиран с жалба от един от пострадалите по делото, окръжният съд е намерил същата за неоснователна и е потвърдил прекратяващия производството прокурорски акт.

Наведените срещу това оплаквания са основателни. Определението на първостепенния съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

І. Неназовани от обжалващата страна, но несъмнено налични по делото са съществени процесуални нарушения, от категорията на „абсолютните“, които повеляват отмяна на обжалваното определение. Те са следните:

1. Първостепенният съд е бил сезиран с жалба от легитимирано за това лице, което е навело доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното прекратително прокурорско постановление. Оспорени са били констатациите на прокурора за липса на доказателства за авторството на Д.

В. А. като извършител на процесното деяние. Отправено е било още оплакване за липса на задълбочен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, както и за неоснователното отхвърляне на показанията на 2 полицейските служители.

По силата на чл. 243, ал. 5 от НПК окръжният съд е бил длъжен да провери обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство и при тази проверка да даде отговор на отправените пред него възражения. Предмет на съдебния контрол са не само изводите на прокурора за наличие на предпоставки за прекратяване на наказателното производство, но и тези по фактите, доказателствата и приложимия материален закон.

В настоящия случай първостепенният съд е абдикирал от процесуално вменените му задължения. Той се е задоволил да възпроизведе изцяло, чрез „копи- пейст“ постановлението на прокурора относно фактическата установеност на процесното деяние и доказателствената й обезпеченост.

Налице е пълно съответствие между съдържанията на акта на съда и прокурорския акт, вкл. и относно изобилието от правописни и пунктуационни грешки. Разликата се свежда до шрифта на двата документа.

Тази констатация формира еднопосочния извод, че съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на производството не е осъществен в нито една от двете му дължими насоки. Така постановеното определение на съда подлежи на отмяна на това основание.

2 . От съдържанието на подложения на съдебен контрол прокурорски акт се установява прокурорът да е обсъждал факти, възприети от него, които се съотнасят към обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 330 ал. 3 във вр. с чл. 330 ал.2 т.2 вр с чл. 330 ал.1 от НК. Недоказаност на самото престъпление не е обсъждал, а производството е прекратено при условията на чл. 243, ал.1, т. 2 от НПК- недоказаност на обвинението. С аргументи за отсъствието на достатъчно доказателства, които да установяват обв. Д. В. А. като автор на престъплението по чл. 330 ал. 3 във вр. с чл. 330 ал.2 т.2 вр с чл. 330 ал.1 от НК, прокурорът е прекратил изцяло наказателното производство.

Първостепенният съд е изложил виждането си, че неправилно в прокурорския акт отсъстват указания на прокурора, задължаващи водещия разследването да набележи мерки за установяване и издирване извършителя на деянието. Приел е в случая да е налице основанието за спиране на наказателното производство по чл. 244, ал.1, т.2 от НПК, за което прокурорът 3 не се е произнесъл(стр. 17-18 от определението на ПзОС), след което е обсъждал дължимите действия от полицейските органи при спиране на наказателното производство. При все това е намерил атакуваното пред съда постановление за обосновано и законосъобразно и го е потвърдил изцяло.Този подход е изцяло незаконосъобразен.

Първостепенният съд е бил длъжен да констатира, че неправилно наказателното производство е било прекратено изцяло, а не само спрямо конкретния обвиняем, при което не са налице основанията на чл. 243, ал. 6, т.

2 от НПК за изменение на прокурорския акт. Това е така, тъй като е възприето и от съда соченото от прокурора прекратително основание по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК– недоказаност на обвинението.

Отсъствието(според първостепенния съд) на различно основание за прекратяване на производството е повелявало да упражни контролно- отменителното си правомощие, като констатира, че неправилно наказателното производство е прекратено изцяло и да отмени обжалваното постановление, като задължи прокурора отново да прецени дали са налице основания за цялостно прекратяване на производството. Доколкото именно прокурорът е господар на досъдебното производство, извън правомощията на съда е било да потвърди отчасти постановлението, като го отмени в друга част и укаже на прокурора да упражни правомощието си по чл. 244 от НПК.Подобен подход би бил несъответен на различието на двата института, които са в условията на алтернативност- въз основа на едни и същи доказателства, в един и същ процесуален момент прокурорът може или да прекрати изцяло, или да спре наказателното производство. Последиците от спирането и прекратяването на наказателното производство са различни. Спирането само временно прегражда развитието на процеса, докато след прекратяване на производството се преустановява неговата висящност и ако постановлението почл. 243, ал. 1 от НПК е било потвърдено от съда, единственият процесуален способ за възстановяване на тази висящност е по реда на глава 33 от НПК.

В т. 2 на Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д.

№ 2/2002 г., ОСНК е указано в кои случаи наказателното производство се прекратява изцяло, съответно- кога то следва да бъде „частично“ прекратено.

Макар ВКС да е обсъждал по задължителен начин необходимостта от частично прекратяване на производството спрямо отделни лица, привлечени 4 като съучастници за същото деяние, то съдебната практика последователно е възприела виждането, че и при повдигнато и предявено обвинение спрямо едно лице за процесното деяние, ако не е доказана връзката на обвиняемия с престъплението, прокурорът следва да състави постановление за „частично“(спрямо лицето) прекратяване на наказателното производство, като диренето на автора на деянието да продължи. Същото виждане е намерило и законодателното си разрешение в чл. 244, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК- когато извършителят на престъплението не е разкрит, но има привлечен обвиняем, наказателното производство спрямо него(т.е. частично) се прекратява, а самото производство се спира до издирване на извършителя.

В настоящия случай, при прекратяването на производството изцяло, последващи действия за издирване на извършителя, каквото виждане е изразил първостепенния съд, са процесуално недопустими. Иначе казанопрекратено наказателно производство не може да бъде спирано, освен ако прекратяването бъде отменено.

ІІ. Наведените оплаквания и пред първостепенния, и пред настоящия съд за неправилна оценка на доказателствата по делото, са основателни.

Наличната по делото доказателствена съвкупност формира несъмнения извод, че на 06.02.2021г. в гр.* на ул. „ *“ №* е било запалено имущество със значителна стойност –л.а. „*“ модел „ *“ с Рег. № * на стойност 20 355 лв., собственост на В. С. Б. от гр.*, като е имало опасност имуществото да се разпростре и върху други имоти със значителна стойност, а именно още две многофамилни жилищни сгради, находящи се в гр.* , на ул. „ *“ №* и на ул. „ *“ №*, имотите в които са собственост на други лица. Различните по вид доказателства, вкл. и случайно създадени видеозаписи от мястото на палежа, както и заключенията изготвените по делото пожаротехнически експертизи формират извод, че той е бил акт на съзнателна и желана човешка дейност.

Игнорирайки чрез необсъждане значителна част от наличните по делото доказателства, прокурорът е намерил за недоказано тази дейност да е реализирана от привлечения като обвиняем Д. В. А.. Този извод е изведен в нарушение на изискванията на чл. 13, чл.14 и чл. 107, ал. 5 от НПК.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство е 5 необосновано. Извън вниманието на прокурора е останало конкретното поведение на привлеченото като обвиняем лице. При наличните данни именно то да е автор на престъплението, което е могло да реализира за времето от прибирането си през нощта от дома на приятел, комуто обвиняемият е гостувал към собствения си дом, нито е обсъждано, нито е изследван въпросът дали траекторията му на движение е включвала и мястото, на което е реализирано процесното събитие. Необсъдено е и заявеното от свид. Д., че съпругата на обвиняемия е посочила, че след прибирането си той й е споделил, че чрез изхвърлена цигара е запалил неволно лек автомобил. Тези показания имат производен характер, но същите са с допустима процесуална годност ако първичните са недостъпни, респ.- за проверка на първичните такива. Необсъдени от прокурора са и показанията на същия свидетел, че след като е прегледал записите от видеонаблюдение в района е установил лицето, минаващо през инкриминираното място непосредствено преди да се появят пламъците, да е с походка, наподобяваща походката на обвиняемия. При избрания от прокурора подход да възпроизведе изцяло в постановлението си съдържанието на изготвяни по делото експертизи, напълно необсъдено е останало отразеното на л. 6 от видеотехническата и лицево- идентификационна експертиза, според което якето, с което е било облечено преминаващо през инкриминираното място лице е сходно по форма, пропорционални размери, еднотипно разположени хоризонтални линии и наличието на „капаци“ на джобовете с якето на обвиняемия, доброволно предадено от съпругата му. Приложеното по делото ВД- видеозапис, съдържа информация за физически белези на преминаващо през мястото на престъплението лице, вкл. фигура, начин на ходене и др. В заключението на допълнителната видео-техническа експертиза, изследвала същата информация отсъства твърдение дали обвиняемият е лице, фигуриращо в записа. Същевременно експертът се е позовал на отсъствие на съвкупност от конкретна информация, както и извършване на измервания, на базата на които да се формира предполагаема стойност (за ръста на заснетото лице и съответствието му с ръста на обвиняемия, каквато е била поставената му задача). Следва да се констатира, че органите на досъдебното производство не са предприели никакви действия за снабдяване на експерта с образци за сравнително изследване, при наличието на законов регламент за това- чл. 146, ал. 1 от НПК.