Решение № 478 от 27.06.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Благоевград, 27.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Гражданско дело № 20261210100705 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Д. Х., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б***, чрез пълномощника й адв. А. Д., против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. С***, с която са предявени обективно съединени при условията на евентуалност установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 9828962008/29.11.2025г. е недействителен на основание на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо и второ от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 10 и т. 20 от ЗПК /главен иск/, и установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата на т.3 от Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга към договора за кредит, предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителната услуга бързо разглеждане на искането за кредит поради противоречието й със закона – чл.10а, ал.2 от ЗПК и за прогласяване нищожността на клаузата от договора за кредит, уреждаща заплащане на възнаградителна лихва, като противоречаща на добрите нрави. В случай, че съдът уважи предявения главен установителен иск за недействителност на договора за кредит, евентуално иска за нищожност на посочените клаузи от него, са предявени и обективно евентуално съединени осъдителни искове по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 147,25 евро, недължимо платена над главницата по недействителния договор за кредит, евентуално недължимо платена по нищожни клаузи от договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 27.03.2026г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 9828962008/29.11.2025г., по силата на който на ищцата била предоставена заемна сума в размер на 1 200 лв. (613,55 евро) за срок от 30 дни. Била уговорена годишна договорна лихва от 40,99 % и ГПР 49,70 %. В договора било посочено, че общата дължима сума по кредита е 1240,43 лв. (634,22 евро). Към договора било сключено Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит от 29.11.2025г. Така реално дължимата сума за връщане от потребителя възлизала на 1488 лв.

(760,80 евро), която ищцата била погасила към датата на подаване на исковата молба.

Договорът за кредит бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал.1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК за посочване на действителния процент на ГПР, тъй като таксата за бързо разглеждане не била включена в ГПР по договора, което довеждало до несъответствието му с реалния общ разход по кредита 1 за потребителя и до заобикаляне на лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага се, че съгласно чл.

19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, като към момента на сключването на процесния договор /29.11.2025г./ законната лихва за забава е 11.80 %, поради което максималният размер на ГПР е 59.00 %. В заключение се сочи, че таксата за бързо разглеждане се явява скрито възнаграждение за кредитодателя, поради което е следвало да се включи в ГПР. В тази насока се цитира съдебна практика. Излага се, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Предвид на горното се твърди, че недействителен се явява целият договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11 т. 10 от ЗПК. Твърди се и нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, доколкото в договора за кредит не бил посочен лихвеният процент на ден, което възпрепятствало реалното упражняване на правото на потребителя да се откаже от договора, без да са налице негативни последици от това за него. При евентуалност, поне клаузите, в които било уговорено заплащане на възнаграждение за допълнителната услуга бързо разглеждане на искането за кредит и на възнаградителна лихва били нищожни. Твърди се, че уредената такса за бързо разглеждане на заявката за отпускане на кредита представлява установено задължение на заемодателя, свързано с предоставянето и управлението на кредита. Излага се, че така определеният размер на таксата - 247.57 лв.

(126,58 евро) е непропорционален спрямо получената услуга и размера на кредита, с оглед на което води и до значителна неравноправност между правата и задълженията на страните по процесния договор, поради което и клаузата, предвиждаща нейното заплащане е нищожна. В този смисъл се цитира практиката на СЕС. По отношение на евентуалния иск да се прогласи за недействителна клаузaта в договора за кредит, предвиждаща лихвен процент за срока на кредита в размер на 40,99 %, се сочи, че размерът на възнаградителната лихва накърнява добрите нрави.

По отношение на исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, се сочи, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Твърди се, че чистата стойност на кредита възлиза на 1 200 лв. (613,55 евро), като ищцата е заплатила към момента на предявяване на иска сума в размер на 1488 лв. (760.80 евро), което според ищцата означава, че при условие, че съдът приеме, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, ищцата е надплатила 147,25 евро, поради което се иска същата да бъде върната. В случай на отхвърляне на главния иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, в условията на евентуалност, е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 147,25 евро, представляваща недължимо заплатена сума по нищожни клаузи от договора за кредит, уреждащи заплащане на такса за разглеждане и възнаградителна лихва.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Вивус.БГ“ ЕООД, с който се взема становище за неоснователност на предявените искови претенции. Не се оспорва, че на 29.11.2025г. между „ВИВУС.БГ“ ЕООД („Дружеството“) като Кредитодател и Б. Д. Х. като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 9828962008 в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и, че на ищцата е предоставена в заем сума в размер на 1 200 лева (613,55 евро), представляваща главница по кредита, за срок от 30 дни, с падежна дата 29.12.2025г., с уговорена договорна лихва в размер на 40,43 лева (20,67 евро). Не се оспорва, че между страните е било сключено и Споразумение за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане от дата 29.11.2025г., по силата на което е уговорено, че проверката на кредитоспособността на заявителя ще се извърши в срок до 15 минути, като във връзка със сключената уговорка ищцата се е задължила да заплати в полза на кредитора сума в размер на 247,57 лева (126,58 евро) - такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане, дължима в срок до 29.12.2025г. Твърди се, че сумата по кредита е отпусната и наредена в полза на ищцата по посочената в Специалните условия сметка. Признава се, че задължението е погасено на 05.01.2026г., като била заплатена сумата от 1488 лв. (760,80 евро), с която били погасени следните задължения:

1200 лв. (613,55 евро) – главница; 40,43 лв. (20,67 евро) – договорна лихва и 247,57 лв.

2

(126,58 евро) - такса по Споразумение за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане. Възразява се срещу твърденията, изложени в исковата молба, поради което се счита, че ищцовите претенции са неоснователни. Твърди, че договорът за кредит е сключен валидно, а не е недействителен. Не оспорва, че таксата за бързо разглеждане не е включена в ГПР, но твърди, че това не е необходимо, тъй като таксата представлява възнаграждение за допълнителна, незадължителна услуга, предоставена по изрично искане на потребителя, свързана с ускорено обработване на заявлението за кредит, а не разход, който е условие за получаване на кредита. Оспорва изложените твърдения за нарушения на нормите на ЗПК.

Излага твърдения за правилно формиран годишен процент на разходите, който не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд - Благоевград е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 от ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 9828962008/29.11.2025г., по силата на който ищцата е получила 1 200 лева (613,55 евро) при уговорени ГЛП 40,99 % и ГПР 49,70 % за срок от 30 дни; че ответникът е получил от ищцата парична сума в размер на 1488 лв. (760,80 евро) по кредита на 05.01.2026г.; че към договора за кредит било сключено между страните Споразумение за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане от дата 29.11.2025г., по силата на което било уговорено, че проверката на кредитоспособността на заявителя ще се извърши в срок до 15 минути, като във връзка със сключената уговорка ищцата се е задължила да заплати в полза на кредитора сума в размер на 247,57 лева (126,58 евро) - такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане, дължима в срок до 29.12.2025г.; че посочената такса за бързо разглеждане не е включена в ГПР.

По делото е приложен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който са посочени основните параметри на потребителски кредит с размер на главницата по кредита от 1200 лв. (613,55 евро), като е установено, че задължението подлежи на погасяване на 1 погасителна вноска в срок до 29.12.2025г. при фиксиран годишен лихвен процент от 40,99 % и годишен процент на разходите от 49,70 %. Посочено е, че общата дължима сума е от 1488,00 лв. (760,80 евро), в която е включена главница, възнаградителна лихва от 40,43 лв. (20,67 евро) и еднократно възнаграждение за допълнителна услуга за бързо разглеждане от 247,57 лв. (126,58 евро), която услуга е свободно избираема и не е свързана с усвояването и управлението на кредита, нито влияе на резултата от оценката на кредитоспособността.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за кредит № 9828962008/29.11.2025г., по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищцата сумата от 1 200 лв. (613,55 евро), при установен фиксиран годишен лихвен процент от 40,99 % и годишен процент на разходите от 49,70 %.

Установено е, че ищцата следва да заплати на кредитора сумата в общ размер от 1488,00 лв.

(760,80 евро) за срок от 30 дни – на 29.12.2025г., в която е включено задължението за заплащане на възнаградителна лихва от 40,43 лв. (20,67 евро).

Със споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 29.11.2025г. е установено, че с оглед подадено искане от кредитополучателя, кредиторът предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга за разглеждане на подаденото от него искане за отпускане на кредит, като се задължава: 1. да разгледа подаденото от кредитополучателя искане за отпускане на кредит и да предостави отговор в рамките на 15 минути от подписване на споразумението и 2. ако искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на кредитора, в неработен ден или на 3 официален празник, се допуска забавяне в искането за обработване извън посочените 15 минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден. В разпоредбата на чл.3 от споразумението е установено, че кредитополучателят се задължава да заплати на кредитора възнаграждение в размер от 247,57 лв. (126,58 евро) в срок до 29.12.2025г.