Определение № 414 от 16.04.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414 гр. Враца, 15.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно гражданско дело № 20241400500217 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК и сл.

Образувано е по частна жалба вх. № 2495/20.02.2024г. на А. К. А., ЕГН: **********, с адрес: *** против протоколно определение № 81 от 13.02.2024 г. по гр. дело № 2358/2023 г. по описа на Районен съд – Враца в частта, в която е отхвърлено искането на жалбоподателката за спиране на производството по гр. дело № 2358/2023 г. по описа на Районен съд – Враца до приключването на тълкувателно дело № 2/2023 г. по описа на ВКС.

Жалбоподателката поддържа, че е налице нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва, че гр. дело № 2358/2023 г. по описа на Районен съд – Враца е образувано по нейна молба, че не дължи сумите по изпълнително дело № 1083/2023 г. по описа на ЧСИ И.

Ц. поради настъпила давност.

Излага, че пред ВКС е образувано тълкувателно дело № 2/2023 г. по описа на ОСГТК ВКС, по което е налице формулиран следния въпрос: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемция.“

Посочва, че с молба с вх. №1491/30.01.2024 г. е поискала от Районен съд – Враца да спре производството по гр. дело № 2358/2023 г. до произнасяне на ВКС по тълкувателно дело № 2/2023 г. по описа на ОСГТК, ВКС. Релевира, че решението по тълкувателното дело е от съществено значение за изхода на гражданското дело.

Иска отмяна на протоколното определение като необосновано и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД в писмен отговор на частната жалба оспорва същата като неоснователна. Посочва, че основополагащо в случая се явява, че основанието за спиране на исковия процес поради образувано тълкувателно дело е систематично предвидено в чл. 292 ГПК в глава X X I I „Касационно обжалване“. От систематичното тълкуване на този текст се налагал изводът, че само ВКС разполага с правомощията да спира исковите производства поради противоречиво разрешавани въпроси от него, за които е образувал тълкувателно дело. В този смисъл цитира тълкувателно решение № 8/2014 г., постановено по тълкувателно дело № 8/2013 г. по описа на ОСГТК ВКС, според което при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция.

1

Излага, че правилно районният съд е съобразил липсата на основание за спиране на производството и правилно е отхвърлил искането. Намира, че така подадената частна жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Окръжен съд - Враца, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване, по следните съображения:

На първо място следва да се отбележи, че не се касае за определение, което подлежи на самостоятелно обжалване. Видно от Определение №382/12.09.2019 г. по дело №1738/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о., в което е даден отговор на въпроса- „..дали определението, с което съдът е отказал да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т.

4 от ГПК подлежи на обжалване или не...“,то в същото е посочено, че -„По силата на с чл.

274, ал. 1, т. 2 от ГПК на обжалване подлежат онези определения, за които това е предвидено в изрична законова разпоредба. В случая такава не е налице за определението, с което се отказва спиране на исковото производство, поради което възможността за обжалването му, а оттам и на допустимостта на подадената от А. К. А. частна жалба № 2495/20.02.2024 г. не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Възможността за обжалване на такова определение не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. По силата на посочената разпоредба на обжалване ще подлежат тези определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството са очертани най-общо в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 г., постановено по тълк. д.

№ 1/2001 година на ОСГК на ВКС. Общото при тях е, че се с тях временно се прегражда хода на производството или същото се прекратява, без да се предостави търсената с иска защита на твърдените от ищеца права. Както е посочено в ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. С оглед на това следва да бъде счетено, че преграждащите определения са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. Определението, с което се отказва спирането на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК не попада в тази категория.

Същото не препятства разглеждането на спора и по нататъшното развитие на производството, като по силата на чл. 253 от ГПК може да бъде изменено или отменено от постановили я го съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.

Определението, с което е отказано спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т.

4 от ГПК, не подлежи на обжалване, а евентуално грешната преценка на съда за липсата на основанието за спиране ще се отрази на постановеното от него решение и ще бъде предмет на проверка при обжалване на същото. Това следва от приетото с т. 1 от ТР № 1/09.07.2019 г., постановено по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е недопустимо. Затова, независимо дали се касае за въззивно или за касационно обжалване, съдилищата са длъжни служебно да следят за този порок на обжалваното решение.“.

Настоящата съдебна инстанция, напълно споделя доводите, застъпени в цитираното определение на ВКС, който дават пряк отговор на въпроса, дали посоченото определение подлежи на обжалване отделно от решението, като отговорът на въпроса е отрицателен, като се касае за определение, което не е преграждащо производството по делото, а със същото нещо повече е отказано спиране на производството по делото в хипотезата на чл.

229, ал.1, т.4 ГПК и проверка за правилността му следва да се извърши евентуално при проверка на крайния акт по делото от горната инстанция, но същото не подлежи на отделно обжалване, за което съдът не намира, че следва да преповтаря доводите в цитирания акт на ВКС, като напълно споделя същите.

За пълнота на мотивите следва да се посочи, че правилно Районен съд – Враца е 2 посочил, че не е налице основание за уважаването на искането, както и правилно се е позовал на т.1 на тълкувателно решение № 8/2014 г. от 07.05.2014 г., постановено по тълкувателно дело № 8/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, съгласно която при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 от ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция.

Следователно водим от гореизложените доводи, съдът намира, че подадената частна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, като производството по делото следва да се прекрати.

Така мотивиран, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 2495/20.02.2024г., подадена от А. К. А.- ищец по гр.д.№2358/2023 г. по описа на Районен съд – Враца против протоколно определение № 81 от 13.02.2024 г. за отказ за спиране на производството по гр.д. №2358/2023 г. по описа на Районен съд - Враца с правно основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 217 по описа на Окръжен съд Враца за 2024 г.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба пред Апелативен съд - София.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3