Решение № 668 от 04.07.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. Кюстендил, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20221520100962 по описа за 2022 година

Делото е образувано по подадена искова молба № 53953/21.03.2022 г. от Д. Е. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Б.“, № **, ет. *, ПК ****, чрез адв. Т. Т. от Адвокатска колегия – Плевен, срещу „РИЛА ИМОТИ - КН“ ЕООД, ЕИК: 203029183, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, бул. „Цар Освободител“, № 98, ет. 1, ПК 2500, представлявано от управителя А. М. М..

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника има сключен договор за наем от 01.01.2015 г., по силата на който ищцата е наемател на недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. С., район „С.“, ул. „Д.“, № **, ет. *. Сключеният договор за наем от 01.01.2015 г., бил изменен с анекси с наемодателя „РИЛА ИМОТИ - КН“ ЕООД. Договорът бил прекратен, като бил подписан и протокол от 21.12.2021 г., че липсват претенции от страна на наемодателя по повод състоянието на имота и дължими от наемателя наемни вноски. Навеждат се твърдения, че след прекратяване на договора за наем, ищцата е установила, че е заплатила без основание парична сума в общ размер на 4 016, 48 лева. С Анекс № 2 към договора за наем от 01.05.2016 г., страните били постигнали съгласие да намалят месечната наемна цена от 350, 00 евро на 325, 00 евро. Твърди се, че въпреки това, за периода от м. 07.2017 г. до прекратяване на договора месечните плащания от наемателя били в размер на 705 лева месечно без да е отчитано договореното намаление. Освен това, за периода от м. 05.2016 г. до прекратяване на договора, ищцата е заплащала погрешно по 19, 35 лева на 1 месец. Въз основа на това, ответникът бил получил парична сума в размер на исковата претенция без основание. Плащанията до ответника били извършвани от Д. П. – съпруг на ищцата в настоящото производство. В исковата молба се сочи още, че ищцата била изпратила покана за доброволно изпълнение чрез връщане на недължимо платената сума, която покана била получена на 11.01.2022 г., но липсвали каквито и да е било плащания по получената покана. Това обусловило правен интерес за ищцата от предявяване на иск.

Предвид на горното, се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, с което „РИЛА ИМОТИ - КН“ ЕООД, ЕИК: 203029183, да бъде осъдено да заплати на ищцата Д. Е. П., ЕГН: **********, сумата в размер на 4 016, 48 лева, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба (21.03.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и направените в настоящото исково производство разноски, както и направените разноски в обезпечителното и изпълнителното производство, по което е наложен запор по сметките на ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна, чрез законния си представител, е депозирала писмен отговор. Навеждат се твърдения за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че в сключения на 01.01.2015г. договор за наем, извън договорената месечна наемна цена, съгласно т. 1 от раздел № 4 – Права и задължения на наемателя, ищцата е следвало да заплаща и всички консумативи, свързани с експлоатацията на наетия имот и ползваните общи части, като заплатената допълнителна сума всеки месец била в тази връзка. Освен това, тъй като левовата равностойност на 25 евро за периода от м. 07.2017 г. до прекратяването на договора за наем била заплащана от Д. П., то ищцата нямала право да иска връщане на сумите.

Обстоятелството, че трето лице е платило чуждо задължение не давало право на длъжника да търси платените от третото лице суми. Това трето лице разполагало с право на иск срещу длъжника по договора за наем, но длъжникът не разполагал с възможност за предявяване на иск срещу наемодателя. Сочи се, че ако се приеме, че е налице надплатената сума от ищцата, то тази сума възлизала в размер на 2 640, 60 лева, а не в претендирания от ищцата размер.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните суми.

Претендират се разноски, направени в настоящото производство и се прави възражение, че при уважаване на исковете, ответникът не дължал разноски, тъй като от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение били водени множество разговори между страните, но същите били неуспешни поради което ответното дружество не било причината за водене на настоящото дело.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от страните.

2

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят и се установява от приетите писмени доказателства, че между тях е сключен договор за наем от 01.01.2015 г.

Липсва спор и по това, че ответното дружество е получило паричните суми, претендирани от ищцата в настоящото производство. Спори се само относно това какво е основанието и от кого са изплатени тези парични суми.

От представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак № 4111150089 от 16.05.2015 г., издадено от Община Кюстендил въз основа на Акт за сключен граждански брак № 0089 от 16.05.2015 г., е видно, че ищцата в настоящото производство – Д. Е. П., е сключила граждански брак с Д. И.П. на 16.05.2015 г. в гр. Кюстендил.

Видно от приложена справка от „ЮРОБАНК България“ АД относно движенията по сметка на Д. И.П. за периода от 01.05.2016 г. до 28.01.2022 г., през периода от 01.05.2016 г. до 28.01.2022 г. са извършвани директни преводи с получател „РИЛА ИМОТИ - КН“ ЕООД, отнасящи се до „Наем ул.

Дунав 75, ап. 2 + клетки 5 и 6“.

От приетите по делото писмени доказателства - иззвадка от Месечни извлечения по кредитна карта „MasterCard World Premium “ на Д. П. за периода от 03.04.2017 г. до 01.03.2021 г., и справка от „ЮРОБАНК България“ АД относно движенията по сметка на Д. П. за периода от 01.06.2021 г. до 31.10.2021 г., се установява, че освен дължимата месечна наемна цена, са били заплащани парични суми за консумативи относно наетия недвижим имот и за ползваните общи части.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Д. П. (съпруг на ищцата) и К. М. (дъщеря на управителя на ответното дружество).

Свидетелят Д. П. сочи, че договорът за наем е бил сключен на името на съпругата му /ищцата в настоящото производство/, но месечната наемна цена е била заплащана от него по банков път, чрез използване на мобилно банкиране. Допълва, че договорът е прекратен в края на 2021 г., тъй като ответното дружество е желаело да увеличи наемната цена, с което те не били съгласни. При прекратяване на сключения договор, при преглеждането му, установили, че са надплащали суми. Съдът кредитира показанията на този свидетел в светлината на чл. 172 от ГПК, с оглед на съпружеската им връзка, но показанията са житейски възможни, логични и непротиворечиви с останалия доказателствен материал.

Свидетелката К. М. сочи, че след като са получили поканата за доброволно изпълнение, тя осъществила контакт с Д. П., и му предложила да 3 сключат споразумение като разделят сумата на две равни части и по този начин ответното дружество да върне на ищцата сума от около 2 000 лева.

Аргументите за това да заплатят половината от паричната сума били, че „РИЛА ИМОТИ - КН“ ЕООД изисквала 19 лева за поддръжка на паркоместа.

Сочи още, че общо два пъти след получаване на поканата за доброволно изпълнение е имала контакт с Д. П. и Д. П., но не е имало резултат от проведените разговори.

По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза с вх.

№ 3576/11.04.2023 г. на в. л. С. Т., което съдът намира за обективно изготвено, чрез което се установява, че общо претендираната сума за периода от 21.03.2019 г. до 31.12.2021 г. е в размер на 2 163, 48 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които се възприеха за допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. От тази дефиниция следва, че предпоставките за уважаване на иска са: положителна – наличие на осъществено плащане, и отрицателна – липсата на основание, като то урежда три различни специални фактически състава на неоснователно обогатяване. При първия фактически състав се касае за получаване на имуществена облага при начална липса на правно основание, разбирано като валидно правно задължение. Вторият фактически състав визира получаване на престация с оглед пораждането на очаквано в бъдеще основание, което обаче не се е осъществило, а третият се отнася до отпаднало с обратна сила основание, което към момента на получаването на престацията е било налично, изразяващо се в договорна връзка, брачна връзка, съдебно решение и др. – в този смисъл е и ППВС № 1/1979 г. На връщане в хипотезите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД подлежи реално полученото, а не по-малката стойност между обогатяването и обедняването, което важи само при общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.

Процесната искова претенция се основава на първия фактически състав по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, а именно – предаване на вещ (парична сума) без основание.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищцата бе да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на цитираната правна норма – плащането на сумите и изначална липса на основание за получаване на 4 сумите от ответното дружество от момента на получаването, а ответното дружество – основание за получаването или за задържането на полученото.

В случая не е спорно и се установява от доказателствата по делото, че между страните в настоящото производство е сключен договор за наем от 01.01.2015 г., по силата на който на ищцата е предоставен за възмездно ползване недвижим имот – апартамент № 2, находящ се в гр. С., район „С.“, ул. „Д.“, № **, ет. *, както и гаражни клетки № 5 и 6. В сключения договор за наем е уговорена месечна наемна цена в размер на 350, 00 евро. С Анекс № 2 от 01.05.2016 г. към договор за наем от 01.01.2015 г. между страните е уговорено, че месечната наемна цена се намалява с 25 евро, считано от 01.05.2016 г. и месечната наемна цена става 325, 00 евро.

Не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че процесните суми са били получени от ответното дружество.

По спорния въпрос относно основанието за получаване на процесните суми следва да се посочи, че от писмените доказателства по делото се установява, че договорената между страните месечна наемна цена в процесния период е била в размер на 325, 00 евро. От доказателствата по делото категорично се установява, че на ответното дружество са били заплащани по банков път, парични суми в размер по-голям от договореното между страните. Досежно твърдението на ответното дружество, че трето лице – Д. П., е заплащал паричните суми, поради което ищцата Д. П. не може да претендира връщането им, следва да се посочи, че макар наредител по плащанията да е лицето Д. П., тези плащания са извършвани от името на ищцата Д. П. като задължено лице и за нейна сметка. В рамките на настоящото производство безспорно беше установено, че Д. П. е съпруг на ищцата Д. П. като гражданският брак между лицата е сключен на 16.05.2015 г. в гр. Кюстендил, от което се прави извод, че към датата на извършване на банковите преводи, ищцата и Д. П. вече са били съпрузи.

Не може да се приеме, че намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и ответното дружество с поведението си не е дало повод за завеждане на делото, доколкото след получаване на поканата за доброволно изпълнение са правени опити за споразумение между страните. В настоящото производство бе установено, че макар да е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която е била получена от ответното дружество, то не е изпълнило задължението си към ищцата доброволно. Това именно е обусловило правния интерес на ищцата да събере изискуемото си вземане по съдебен ред. Само за прецизност следва да бъде посочено, че това положение се запазва и към настоящия момент – ищцовата претенция все още не е удовлетворена.