Определение № 2021 от 06.07.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2021 гр. София, 06.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. И. У. като разгледа докладваното от С. И. У. Административно наказателно дело № 20211110216572 по описа за 2021 година

Производството е по реда на 248 ГПК вр.чл.144 АПК вр.чл.63д от ЗАНН.

С Решение № 921 от 16.03.2022 г. Софийски районен съд, НО, 15 състав е изменил Наказателно постановление № 589461 – F588715/27.07.2021 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл.

185, ал. 2 Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството-жалбоподател „С.“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр.****, партер, магазин ***, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства в санкционната част, като на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС е намалил размера на наложената имуществена санкция от 3000 лева на 500 (петстотин) лева.

Със същото решение на основание 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът е осъдил „С.“ ЕООД, ЕИК 205823388 да заплати по сметка на Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от 100 лева - представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на въззивемата страна по делото.

В срока за обжалване на решението от страна на „С.“ ЕООД е постъпила молба за изменение на решението или допълнение на същото, касателно 1 разноските. Моли се за приложение на чл. 78 ГПК предвид изменението на наказателното постановление в частта относно размера на санкцията. В този смисъл се сочи, че на практика съдът е уважил искането на жалбоподателя, а е оставил без уважение искането на въззиваемата страна да потвърди изцяло атакуваното наказателно постановление. Според процесуалния представител на жалбоподателя при този изхода на делото, съдът би следвало да уважи претенцията на въззивника за присъждане на разноски.

С тези доводи моли решението на съда да бъде изменено, като бъде отменено в частта, в която дружеството – жалбоподател е било осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева в полза на Национална агенция за приходите, и да бъде допълнено, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати в полза на въззивника адвокатско възнаграждение в размер на 439,82 лева, съразмерно на отменената част на НП.

С оглед спазване правата на всяка от страните, на Централно управление на Национална агенция за приходите е изпратен препис от депозираната погоре молба на „С.“ ЕООД, с възможност за становище.

Такова становище е постъпило в съда на дата 03.05.2022 г., в което въззиваемата страна, чрез процесуален представител, поддържа неоснователност на исканията на дружеството.

При така установеното, съдът прие следното от правна страна:

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В случая „С.“ ЕООД е уведомено чрез процесуалния си представител за постановеното решение на 31.03.2022 г., а молбата е депозирана в съда на 11.04.2022 г., поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния 2 кодекс. В АПК отговорността за разноски е уредена в чл. 143, в който е предвидено, че: когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ /ал. 1/; подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт /ал. 2/; когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ /ал.

3/; Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен /ал. 4/.

Този състав на СРС счита, че присъждането на разноски в съдебното производство по обжалване на наказателни постановления, зависи от крайния изход на делото, касателно наличието или липсата на условията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. В конкретния случай с решението си, постановено по НАХД № 16572/2021г., СРС, НО, 15 състав е приел, че преценката на административнонаказващия орган по този въпрос е била правилна, поради което и законосъобразно е била ангажирана тази отговорност по отношение на „С.“ ЕООД.

Обстоятелството, че с решението е бил намален размерът на наложената санкция до предвидения в закона минимум, не следва да рефлектира върху изводите относно основателността на претенциите за разноски, тъй като санкцията представлява законова последица от ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя за така извършеното нарушение. С оглед на това, разпоредбата на чл. 78 ГПК не би следвало да намери приложение, тъй като в случая се касае не за исково производство по реда на ГПК, а за административнонаказателно такова.

Административнонаказателното производство пред въззивния съд се разглежда по реда на ЗАНН, а за неуредените въпроси приложимост намира НПК, по силата на чл. 84 ЗАНН.

Към настоящия момент разпоредбата на чл. 63д ЗАНН определя, че 3 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Съгласно ал. 4 на чл. 63д ЗАНН – в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно ал. 3 на чл. 63д ЗАНН – в полза на юридическите лица и едноличните търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

В конкретния случай се претендира адвокатско възнаграждение, доколкото „С.“ ЕООД е представлявано от адвокат в първоинстанционното производство. Тази претенция, обаче, съобразно изложените по – горе доводи на съда, се явява неоснователна.

Чл. 143 от АПК от своя страна, където е уредено присъждането на разноски в административните производства, и към който закон препраща чл.

63д, ал. 1 ЗАНН, също не предвижда съразмерно присъждане на разноски, каквото е предвидено в чл. 78 ГПК, на който се позовава процесуалният представител на „С.“ ЕООД.

Ето защо, искането на „С.“ ЕООД за присъждането на адвокатско възнаграждение се явява неоснователно.

Още по-неоснователни са разсъжденията на процесуалния представител на „С.“ ЕООД, че при този изход на делото, съдът би могъл да отхвърли претенциите на въззиваемата страна, тъй като подобен подход не е предвиден в нито един от приложимите към настоящото производство закони.

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „С.“ ЕООД за изменение на 4

Решение № 921 от 16.03.2022 г. Софийски районен съд, НО, 15 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София – град в 7- дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5