Решение № 262 от 19.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. С., 14.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Т.а

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно частно наказателно дело № 20221100603608 по описа за 2022 година установи следното:

Производството е по реда на чл.334 вр чл.250 ал.1 вр чл.24 ал.1 т.З НПК.

То е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от С. М. П., частен тъжител по н.ч.х.д. № 828/18 на СРС, 20 състав, против Определение от 02.06.2022 г, с което е прекратено наказателното производство. Моли то да бъде отменено, доколкото не е била редовно уведомена за провеждането на съдебното заседание от тази дата. Посочва, че не е съгласна разноските да бъдат присъдени в нейна тежест, доколкото вината за забавянето на производството е на СРС.

В съдебно заседание се явява само подсъдимият, който заявява, че иска делото да се прекрати поради давност и също така счита прекратяването му от страна на СРС за правилно.

Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства, установи следното:

СРС, 20 състав, е бил сезиран на 20.12.2017 г с частна тъжба от С. М. П. против М. Т.

Д., в която твърди, че на 15.10.2017 е последният е я обидил и й е нанесъл лека телесна повреда.

В съдебно заседание от 02.06.2022 г съдът е прекратил наказателното производство поради изтекла погасителна давност, след като служебният защитник на подсъдимия посочва, че не желае делото да продължи. Осъдил е частната тъжителка да заплати разноските по делото - а именно сумата от 280 лв за изготвяне на експертиза.

Преди да се постигне този резултат, в рамките на четири години и половина, СРС е провела множество съдебни заседания, като е събрал множество доказателства, вкл и СМЕ, 1 за разноските по изготвянето на която е осъдил тъжителката. Много пъти е отлагал делото поради различни причини и два пъти е прекратявал наказателното производство поради неявяване на частната тъжителка и повереника й, като всеки път актът му е бил отменян в.н.ч.д.№ 3721/19, в.н.ч.д. № 3408/21 При това положение следва да се приеме, че законосъобразно е било прекратено наказателното производство — доколкото е била изтекла абсолютната погасителна давност от четири години и половина след датата, посочена в частната тъжба като дата на извършване на инкриминираното деяние (чл.81 ал.З вр ал.1-2 вр чл.80 ал.1 т.5 вр чл.79 ал.2 НК вр чл.250 ал.1 т.1 вр чл.24 ал.1 т.З НПК) и доколкото подсъдимият е заявил, че не желае делото да продължи. Поради това определението в тази част следва да бъде потвърдено.

Основателно е обаче възражението в жалбата, че неправилно СРС е осъдил частната тъжителка да заплати разноските, направено по делото по инициатива на съда - а именно за изготвяне на СМЕ. Несъмнено съобразно нормата на чл. 190 ал.1 НПК, ако наказателното производство от частен характер бъде прекратено, то разноските по него се възлагат на частния тъжител. При все това тази норма следва да се тълкува в нейната цялост - а именно, ако наказателно производство от общ характер бъде прекратено, то разноските остават за сметка на държавата. В този случай законодателят е приел, че държавните органи - прокурор и съд - не са проявили нужното старание за провеждане на процеса по такъв начин, че да се достигне до акт по същество, поради което и той е бил прекратен поради изтекла давност какъвто е случаят по настоящето дело (или че те носят риска от настъпване на друго основание за прекратяване - напр смърт, амнистия и др). Така разноските остават в тежест на органа, отговорен за прекратяването.

Поради което и това правно разрешение може да бъде оправдано в хипотеза на наказателно производство от частен характер само ако последното е прекратено поради причина, за която носи отговорност частният тъжител или е случайно събитие. Обратното, ако причината за това е неправилното водене на наказателното производство от съда, който с многобройни отлагания на съдебните заседания и неправилното прекратяване на производството го е забавил до такава степен, че е изтекла абсолютната погасителна давност, то не би следвало теза разноски да се възлагат на тъжителя.

В действителност в този случай частният тъжител е изправен пред отказ от правосъдие; би било допълнително незаконосъобразно посегателство против него, ако бъде накаран и да заплати разноските по това производство, в което не е получил дължимата му правна защита, под формата на добросъвестно разглеждане на повдигнатото от него обвинение и постановяване на акт по същество.

Поради това и обжалваното определение следва да се отмени в тази си част.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 02.06.2022 г по н.ч.х.д. № 828/18 на СРС, 20 състав, в частта, в която е било прекратено наказателното производство по делото поради изтекла абсолютна погасителна давност.

ОТМЕНЯ Определение от 02.06.2022 г по н.ч.х.д. № 828/18 на СРС, 20 състав, в частта, в която частният тъжител С. М. П. е била осъдена да заплати разноските по делото Решението е окончателно..

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3