Решение № 3160 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3160 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100501067 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 370261/18.11.2024 г. от „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 19566 от 30.10.2024 г., постановено по гр. д .

№ 47495/2023 г. на СРС, 154- ти състав, с което са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. Т. В. и В. Т. Ф. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане при условията на разделна отговорност сумата в размер на 11,59 лева, представляваща цена на незаплатената топлинна енергия за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 25.08.2023г. до изплащане на вземането и сумата от 4,59 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 04.08.2023 г.

В жалбата са формулирани оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като е релевирано и доказателствено искане на основание чл. 186 ГПК съдът да задължи Столична община, район „Красно село“ да предостави акт за смърт на лицата Т.В.Й. и С.В.Й. за доказване на облигационната връзка между страните по делото, а в условията на евентуалност – да бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което ищецът да се снабди с акт за смърт на Т.Й. и С.Й. от Столична община, район Красно село. Въззивникът е изложил, че доказателственото искане е направено още с исковата молба, като счита, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съдебен състав е отказал да го 1 допусне, което от своя страна е попречило за пълно и обективно изясняване на спорните факти по делото.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците В. Т. В. и В. Т. Ф., подаден чрез особения им представител адв. Е. П., с който се оспорват доводите на въззивника и е отправена молба до настоящата инстанция за потвърждаване на обжалваното решение. Излагат се подробни съображения по съществото на спора.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не е изпратил процесуален представител. Депозирал е становище, в което е изложил доводи в подкрепа на депозирания по-рано отговор на въззивната жалба. Въззиваемата страна е представлявана от особения представител, който е поискал от въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Пред въззивния съд са събрани писмени доказателства - препис извлечения от актове за смърт на Т.В.Й., починал на 23.12.2008г. и на С.В.Й., починала на 3.08.2014г.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. По съдържащите се в жалбата доводи и възражения въззивният съд е длъжен да се произнесе, след като обсъди относимите към тези доводи и възражения доказателства.

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

По съществото на спора, въззивният съд установи следното:

Пред първоинстанционният съд са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия за топлоснабдено жилище за два отоплителни сезона 2020-2022г., ведно със законната лихва.

От представените от ищеца доказателства се установява, че ответниците В. Т. В. и В. Т. Ф. са собственици на топлоснабден апартамент , находящ се в гр.София, на ул.****, надпартерен апартамент в ляво, абонатен номер 11918. Върху имота е имало учредено право на ползване в полза на родителите на ответниците, но същите са починали през 2008 и 2014г., като със смъртта им е прекратено вещното право. За имота има издадена фактура от 31.07.2021г. касаеща задължения за заплащане на топлинна енергия за периода 1.05.2020г. 30.04.2021г. в размер на 227,54лв. Видно от извършеното отразяване върху фактурата, за 2 погасяване на задължението по нея е внесена сума в размер на 556,95лв. , с оглед на което задължението е погасено и е отразено, че има сума за получаване в размер на 329,41лв.

Съгласно фактурата за следващия отоплителен сезон 1.05.2021г. - 30.04.2022г. , издадена на 31.07.2022г. за имота, стойността на ползваната топлинна енергия е в размер на 300,94лв.

Във фактурата е посочено, че по фактурата е платена сума в размер на 329,41лв. /явно остатъка от предходната обща фактура/ , и е отразено, че има сума за получаване в размер на 28,47лв.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване /така ТР №2/17.05.2018г. по т.д.№ 2/2017г. по описа на ВКС, ОСГК/. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия, който купува енергия за собствени битови нужди. Клиенти на топлинна енергия могат да бъдат както субектите посочени в чл.153 ал.1 от ЗЕ - всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, така и правни субекти, различни от тях, когато ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика /така в цитираното ТР/.

Ответниците са собственици на имота, който е топлоснабден. Към процесния имот няма учредено вещно право на ползване /то е прекратено през 2014г./. Следователно между ответниците , като собственици на имота , и Топлофикация София ЕАД като топлопреносно предприятие за процесния период 01.05.2020г. – 30.04.2022г. е съществувало действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените общи условия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ. Никой от ответниците не е сключил индивидуален договор с ищеца, вкл. липсват доказателства някой от тях да е подал искане до топлопреносното дружество да бъде открита партида на негово име. Ищецът е открил служебно партида на името на ответницата Ф.. При липсата на такъв индивидуален договор, топлопреносното дружество може да търси заплащане на доставената топлоенергия от двамата собственици.

Възражението в отговора на исковата молба и в отговора на въззивната жалба, че липсват доказателства Общите условия да са влезли в сила е неоснователно. Към исковата молба са приложени Общи условия, които са публикувани във в.„Монитор”, брой от 11.07.2016 г., понеделник. Общоизвестно е освен това, че Общите условия са публикувани и в местния софийски вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпни са на електронната страница на вестника на следния линк: https://19min.media/download.php? id=1219&module=content. В съответствие с чл. 150 ал.2 изр.2 от ЗЕ, Общите условия са влезли в сила 30 дена след публикуването, а именно на 11.08.2016 г., без да е било необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Точно тези общи условия от 3

2016г. са действащи и към процесния период и са приложими относно задълженията, които се претендират в настоящото производство от „Топлофикация София“ ЕАД.

Възражението на въззиваемата страна, че претенцията на ищеца, сега въззвивник, „Топлофикация София“ ЕАД се базира на отменена Методика, не се споделя от въззивния съд. В тази връзка следва да се посочи, че изчисляването на разпределението на топлинната енергия между отделните съсобственици се извършва по реда на математическа формула, посочена в т.6.1.1 от Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, която методика е приложение към НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Наредбата и Методиката са публични актове и са обект на проверка по отношение валидност и законосъобразност, в различни свои редакции, от ВАС /напр. по дело № 1372/2016г. на ВАС, по дело № 13721/2017г. на ВАС, адм.дело № 6870/2025г. на ВАС/. За периода, касаещ претенцията на въззиваемия 05.2020 – 04.2022г., методиката не е била отменена от ВАС. Методиката е отменена с Решение № 7276 от 3.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 746/2021 г., II о., влязло в сила на сила от 25.02.2025 г.

Отмяната действа занапред, съгласно чл.195 ал.1 от АПК.

Съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ, срокът за плащане или изискуемостта на плащанията за топлоенергия са уредени в Общите условия. Нормата на чл.33 от ОУ предвижда задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Фактурата за отоплителния период 2020-2021г. е издадена на 31.07.2021г. и 45 дневния срок, в който се дължи плащането изтича на 14.09.2021г.

Фактурата за отоплителния период 2021-22г. е издадена на 31.07.2022г. 45- дневният срок, в който се дължи плащането изтича на 14.09.2022г. Видно от отразеното и по двете фактури, задълженията са погасени напълно и то преди настъпване на падежа, като е платено дори в повече от дължимото, и във фактурите е отразено получаване на надплатени суми.

Ответниците са заплатили изцяло задълженията си към топлопреносното дружество за доставената в жилището топлинна енергия за двата отоплителни периода 2022 - 2022г., поради което не дължат претендираната от тях сума – по 5,80лв. главница, вкл. и претендираната лихва за забава в размер на 2,30лв. за периода 15.09.2020г. – 4.08.2023г.

Ищецът не е установил ответниците да дължат в повече от вече платеното от тях. Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Макар и по други съображения, районният съд е достигнал до същия краен извод. С настоящите коригиращи мотиви, решението на първостепенния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Разноските в настоящото производство не се присъждат. Въззивникът няма право на разноски. Въззиваемите не са направили такива.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19566 от 30.10.2024 г., постановено по гр. д .№ 47495/2023 4 г. на СРС, 154- ти състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5