Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 928 от 28.05.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 7088/2022
Вид
Решение № 928
Подписан
28.05.2023
В сила
14.06.2023
Състав
Боян Димитров Кюртов

Цитирани разпоредби

  • чл.36 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. Пловдив, 28.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330207088 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 22-0444-000440/23.11.2022 г. на Началник 05 РУ – Пловдив, с което на М. К. М., ЕГН ********** от гр.

П., ж.к. Т., №**, вх. *, бл.*, ет. *, ап.* е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 175, ал. 3, пр.

1 от ЗДвП.

Жалбоподателят М. лично и чрез своя повереник моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание.

Въззиваемата страна – 05 РУ – Пловдив, редовно призована не изпраща представител, но в писмено становище изразява позиция за потвърждаване на НП.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 08.10.2022 г. около 0 0.59ч жалбоподателят М. управлявал в гр.

Пловдив чужд лек автомобил „БМВ 320“ с рег. номер ********. Движейки се по ул. „Съединение“ до № 5 бил спрян за проверка от полицейски автопатрул, в чийто състав бил свид. И. С.. В хода на проверката и след направена справка 1 се установило, че автомобила БМВ описан по-горе бил служебно дерегистиран на 13.07.2022 г. , поради липса на Застраховка „Гражданска отговорност“. Ето защо за изброеното срещу жалб. М. бил съставен АУАН. С резолюция от 18.10.22г. обаче производството по него било прекратено, а материалите изпратени на РП-Пловдив за извършено престъпление.

Държавния обвините обаче отказал образуване на досъдебно производство и отново върнал преписката за издаване на НП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя К. доколкото той лично е възприел действията по управление на МПС, но без значение самия АУАн тъй като нормата на чл.36 ЗАНН не изисква такъв в тази хипотеза. горнто е видно и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, докладни записки, справка за прекратяване на регистрация и справка за собственост на МПС, Справка за нарушител/водач, заповед, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че са налице данни за извършено от жалбоподателя М. от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като на процесните дата и място е управлявал чуждо МПС, без същото да е било регистрирано по надлежния ред.

Въпреки това, в случая не се установява субективната страна на деянието по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, а именно – същото да е извършено виновно по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. За да бъде извършено виновно деяние, то нарушителят следва да има знание или поне да има възможност и задължение да узнае за обстоятелствата релевантни за нарушението.

В конкретния случай в автоматизираната информационна система на МВР е отбелязано прекратяване на регистрацията на процесния лек автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. По делото бе разпитана свидетелката Д. М. С.– собственик на автомобила, която изрично посочи, че тя самата не е уведомена за прекратената регистрация, а и въззиваемата страна не представи доказателства за противното. За разлика от останалите хипотези на служебно прекратяване на регистрация по ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., то в случаите по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП изрично е предвидено задължение за уведомяване на собственика на превозното средство. По делото не се доказва това задължение да е изпълнено от наказващата администрация към датата на деянието. Доколкото липсват доказателства за знание от страна на собственика на МПС за настъпилата служебна дерегистрация, то жалбоподателят, който дори не е такъв, нито е можел да предвиди, още помалко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Още повече по делото се установи, че автомобила бил с регистрационни табели, а 2 също така и жалбоподателя е разполагал с талон за регистрацията му.

Ето защо съдът намери, че макар в случая да се установиха данни за това, че жалбоподателят М. е извършил от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, то същевременно не се установи, че е извършил същото виновно.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно, доколкото не се установи жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение.

Останалите доводи за незаконосъобразност на НП настоящата инстанция не споделя. Ясно е описано мястото на извършване на нарушението и начина за това . Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В конкретния случай жалбоподателя е могъл да разбере вмененото му нарушение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0444-000440/23.11.2022 г. на Началник 05 РУ – Пловдив, с което на М. К. М., ЕГН ********** от гр. П., ж.к. Т., №**, вх. *, бл.*, ет. *, ап. ** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 175, ал. 3, пр.

1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. 12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3