Решение № 133 от 30.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Велико Търново, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500270 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление град София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, чрез пълномощник – юрисконсулт З. Т., срещу Решение № 169/21.03.2024г. по гр.д. № 834/2023г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново в частта, в която е уважен предявеният от К. С. П. срещу дружеството иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Г. Д. П., настъпила при ПТП на 31.07.2023г., за сумата над 60 000 лв. до присъдения размер от 150 000 лв. и в частта, в която е уважен предявения от Д. Г. П. срещу дружеството иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на същото лице, негов баща, настъпила при произшествието, за сумата над 50 000 лв. до присъдения размер от 130 000 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части поради нарушения на материалния закон. Посочва, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е определил застрахователните обезщетения в изключително завишен размер. Счита, че неправилно е приложил и разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, приемайки, че загиналият Г. Д. П. не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Прави искане за отмяна на първоинстанционния акт в атакуваните части и вместо него постановяване на друг, с което исковата претенция на К. С. П. за неимуществени вреди бъде отхвърлена над сумата от 60 000 лв. до присъдения размер от 150 000 лв., а претенцията на Д. Г. П. бъде отхвърлена за над сумата от 50 000 лв. до присъдената от 130 000 лв., ведно с присъдената 1 законната лихва. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещните страни – К. С. П. и Д. Г. П., са подали отговор на въззивната жалба, чрез своя пълномощник – адвокат Б. П.. В същия заемат становище за неоснователност на жалбата и наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказаната безплатна правна помощ на ищците във въззивното производство. Представя списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя пълномощник, поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с нея.

Въззиваемите, чрез процесуалния си представител и Д. Г. П. лично, молят обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Поддържат претенцията за разноски.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на решението в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, достигна до следните правни изводи:

Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от М.

Й. Й. товарен автомобил „Тойота Хай лукс“ с рег. № СВ 21**** към датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя по реда на чл.380 КЗ щета на ищците не е заплатено застрахователно обезщетение.

Представен е КП за ПТП с пострадали лица № 14/31.07.2023г., от който се установява, че на посочената дата около 12.15 часа на ул.“Георги Димитров“ пред дом № 1 в град Златарица настъпило произшествие между управлявания от М. Й. Й. автомобил и пешеходеца Г. Д. П., при което настъпила смъртта на последния. За установяване на причините и механизма на произшествието по делото е назначена и приета автотехническа експертиза. Заключението на съдебно-медицинската експертиза е установила, че травматичните увреждания на пешеходеца отговарят да са получени от в резултат от удар от външните части на товарния автомобил, падане и удар на главата и лицето в терена и последващо прегазване в областта на гръдния кош и долните крайници.

Във въззивното производство е приета влязла в законна сила присъда № 27/18.11.2024г., постановена по НОХД № 455/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с която водачът на процесния автомобил е признат за виновен в това, че на посочените по-горе дата и място при управлението му - при движение назад по ул.“Георги Димитров“ нарушил правилата за движение по чл.40 ал.1 от ЗДвП – „Преди да започне 2 движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“, и чл.40 ал.2 от ЗДвП – „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, и по непредпазливост причинил смъртта на Г. Д. П. – престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК.

Съгласно заключението на съдебно-психологичната експертиза, изготвено след психологическо изследване на ищците и прието от съда, вследствие преживяната загуба при ищците са настъпили трайни негатини последици за психо-емоционалното им състояние.

Към момента на изготвяне на заключението при ищцата К. П. е налице емоционална натовареност, изразяваща се във вътрешна напрегнатост, емоционална лабилност, скованост, потиснатост, плачливост, затруднена концентрация, депресивни реакции и състояния, а при ищеца Д. П. – емоционална нотовареност, изразяваща се във вътрешна напрегнатост, скованост, потиснатост, гняв и раздразнителност. Според вещото лице, при тях е налице психологическа проблематика – липса на душевен покой, душевна болка, тъга и мъка, преживяни отчаяние и безсилие, избягване на разговори, свързани с темата за загубата, засилени мисли за починалия, невъзможност да изпитват радост и удовлетворение, потискане и изтласкване на емоциите, породени от психотравмата, която към този момент са в невъзможност да преодолеят.

По делото са събрани гласни доказателства. Св. П. К. установява, че семейството на починалия било добро и задружно. Ищците трудно приемали случилото се, променили се. Д. често бил посещаван от приятели преди смъртта на баща му, а след нея вече не било така.

Имало период, в който живеел във Велико Търново, но постоянно си идвал в Златарица, а след това се върнал и постоянно живеел в Златарица, но имал свой дом. След инцидента със съпруга й ищцата била тъжна, постоянно плачела. От дома на Г. П. до магазина в селото нямало тротоар.

Св. М. П. установява, К. и Г. били прекрасно семейство. Той бил опората на ищците.

Помагал и на двамата. Преди да почине Г. П. бил в много добро състояние – движел се, работел много, нямал болести, бил жизнен. След смъртта му съпругата му била съсипана, страдала много за него, все плачела, а синът им се променил, бил отчаян, нямал настроение.

След смъртта на Г. ищците се стараели в почивните дни винаги да са заедно. От дома на Г.

П. до магазина в Златарица нямало тротоар.

Св. Т. Н. установява, че Г. и К. били добро и задружно семейство. Починалият приживе бил добър и отзивчив човек. Семейството му било много разстроено след смъртта му, не можели да преживеят мъката. Ищцата все била разстроена и плачела. За нея се грижел синът й. Внуците й също я посещавали.

По изрично разпореждане на закона /чл.300 ГПК/, влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от деянието относно това дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.

Следователно, налице е виновно противоправно поведение на водача на застрахования при 3 ответника автомобил и настъпила смърт на пешеходеца Г. Д. П., както и причинна връзка между това поведение и настъпилия резултат. Това са елементите на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. Ето защо, поведението на водача на процесния автомобил представлява непозволено увреждане и поради наличието на застрахователно събитие застрахователят-ответник следва да заплати застрахователно обезщетение.

С ТР № 1/2018г. по т.д. № 1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС се конкретизира кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. По отношение на най-близкия кръг увредени се запази разбирането, въведено с Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС, че това са лицата, за които житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко и непосредствено търпят болки и страдания от загубата му. Това са деца, включително и отглеждани, родители, съпруг, както и фактически съжител. С оглед на това, ищците, явяващи се съответно съпруга и низходящ на починалия, са материалноправно легитимирани да получат парично обезщетение от загубата на своя близък.

Пред настоящата инстанция спорът е сведен до справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди на всеки от ищците и до основателността на направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия, съответно до степента на неговия принос.

Съгласно закона, на обезщетение подлежат всички действително претърпени неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С оглед на това и съобразно указанията, дадени в Постановление № 4/68г. и Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС и съдебната практика на други равни по степен с настоящия съдилища и на ВКС по сходни случаи, съдът намира, че оплакването на ответното дружество за несъответстващо на претърпените неимуществени вреди от смъртта на загиналия родственик на ищците обезщетение е неоснователно. Неоснователни са оплакванията на ответника в подадената въззивна жалба за допуснати от първостепенния съд нарушения при прилагане разпоредбата на чл.52 ЗЗД и критерия за справедлив размер на обезщетението. При причиняване на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, отражението на настъпилата смърт върху психоемоционалната сфера на ищеца и последиците от това, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение за неимуществени вреди по справедливост да присъди.

Въз основа на цялостна оценка на всички релевантни към определяне размера на претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, въззивният съд счита, че в настоящия случай не е налице основание за определяне на обезщетение за всеки от ищците в размер, различен от определения.

Въз основа на ангажираните в първоинстанционното

4 производство гласни доказателства, съдът приема за установено, че семейството на ищците и починалия е било задружно и сплотено. Всички се подкрепяли и отношенията между тях били изградени на взаимна обич, уважение и доверие. Свидетелите категорично установяват, че приживе починалият бил добър, услужлив и уважаван от съгражданите си. Той бил работоспособен, жизнен, деен човек, опора в семейството си и на неговата подкрепа и помощ са разчитали ищците. Гласните доказателства сочат, че след смъртта на съпруга си ищцата била съсипана, страдала много, постоянно плачела, не можела да преодолее случилото се и факта, че е загубила завинаги своята подкрепа. Експертното заключение на съдебно-психологичната експертиза установява, че следствие преживяната загуба за нея са настъпили трайни негативни последици за психо-емоционалното й състояние. Според вещото лице психолог, при нея е налице емоционална натовареност, изразяваща се във вътрешна напрегнатост, емоционална лабилност, скованост, потиснатост, плачливост, затруднена концентрация, депресивни реакции и състояния. Същата е била диагностицирана от психиатър с остра стресова реакция, за което й било назначено медикаментозно лечение /амбулаторен лист от 21.09.2023г./.